Много обичам да се връщам в родината не само за концерти, а и по лични причини. Родителите ми са в България. Имам приятели още от ученическите години и срещите ми с тях са много вълнуващи. Често се хващам, че мисля за София, когато съм в Холандия и когато пътувам по света.

 

Кога изминаха 20 години живот вън от България! Свиря в различни стран , а все повече  искам да имам причини да се връщам в родината. Последният ми концерт в София беше с Младежкия оркестър на радио “Класик ФМ” и мина толкова добре, че си помечтах да можем да работим по-дълго време заедно - като диригент и като цигулар. Бих искал да правим заедно репертоар, да каним солисти и други диригенти.

Преди известно време казах, че никога няма да дирижирам. Отне ми много време да направя първата крачка, преди да застана на пулта. Това е изключително трудна професия. По-трудна е от солист-цигулар.


 Диригентът трябва да чува всичките гласове на музикалната творба. Той трябва да е психолог, да е музикант, и то от голяма класа, за да може да разкрие идеите на автора и същевременно да покаже на какво той е способен. Да е добър организатор! Да се бори всеки един от оркестрантите да е добре платен, ако има някакъв проблем - да настоява да се реши. И накрая трябва да вложи душата си в ръководенето на оркестъра. Ако намеря начин да продължа кариерата си в това поприще, сигурно бих напуснал “Концертгебау”. Макар че там професионално съм напълно удовлетворен.

 

Желанието ми да дирижирам е толкова силно, че пренебрегвам трудностите, които ще ме съпътстват. Основателно се надявам, че ще настъпят промени в манталитета на политиците в България и те по друг начин ще се отнасят към музиката. Надежда ми вдъхват младите хора, които заемат важни длъжности в управлението, в бизнеса и обичат класическата музика. Преди време един млад българин - банкер - плати концерт пред Народния театър, в който свирих и аз. Концертът беше безплатен за публиката, но човекът не пожела да се знае името му, остана анонимен! Анонимни спонсори има много по света. Ако има повече такива хора, обществото ни ще се излекува от тази грандоманщина, която се лее в България. 

 

Щастлив е този човек, който има професията и призванието на музикант. За мен е така. Аз не мога да кажа просто, че обичам музиката. Аз живея с нея! Музиката е това, което съм аз! Не мога да си представя да съм без музика – тя е цялото ми същество! За мене няма никакво значение в какво поприще - като изпълнител, диригент, а след време като музикален педагог - и къде по света ще реализирам тези свои духовни потребности.

 

 

 

Добре е, че нашето “българско село” ражда добри цигулари и не би трябвало между тях да съществува съперничество. Макар и рядко ми задават въпроса: Аз или Васко Василев е по-добър? Все едно е да сравняваме ламборгини с ферари. Това е въпрос на вкус. Едни ще предпочетат да се возят във ферари, други в ламборгини. А и двете са чудесни коли.

В световен мащаб успелите цигуларите сме наистина много. С Васко сме свирили на една сцена - с диригента Емил Чакъров навремето. Много си го обичам, надявам се и той мен.
Истинско сътрудничество и разбирателство има между мен и талантливият български пианист Людмил Ангелов, който живее в Испания. И с редица български изпълнители и оркестри имам прекрасни делови и човешки отношения. А с брат ми Мартин, който е с шест години по-малък от мен и живее в Германия. общуването ни като хора и като музиканти е много сърдечно и ползотворно. Той първо беше цигулар, но се оказа, че е много талантлив с палката. Това ни дава възможност да изнасяме съвместни концерти.

 

Преглеждания: 150

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics