ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 Според “Хазар тарихъ”  (Хазарската история)  от Х век на Михаил Бащу, са народ, който споменава  и Херодот – “Бащата на историята”. Три хиляди години след  създаването на родово- племенното  си обединение- Идел, настъпва конфликт между “правоверните”  и “праведните” за властта и стремежа да се обожествят някои от властниците.”Праведните” се преселили  в нова област, която нарекли ТурАн (укрепена обетована земя) Но и тук, някой от туранците започнали да извайват човешки образ на всевисшия Тангра от злато и глина, поради което и тук настъпва конфликт. И отново “правоверните”  се преселват в нова земя, наречена от тях СаМар (Шумер) и се нарекли самари. Останалите синди станали известни  под името масгути, масагети, даки. С думата Самари, синдите наричали  изгряващото иззад високите  блестящи върхове на небесната планина (Тян- Шан) слънце.

Част от самарите потеглили на югозапад и достигнали до Междуречието, където намерили спокойствие в блатистата земя. Своята нова държава, те отново нарекли СаМар и първата им работа била  да построят висока планина (насип), в чест на Тангра. Нарекли себе си българи, което буквално се превежда от някой автори, като черноглави. Тези от тях,които били по- слаби останали в Азербайджан и били поробени от масагетите.

Легендата разказва, за последвал потоп на достигналата разцвет Самара при владетеля Кимер Батир, поради което българите се преместили  в Египет, където построили много нови градове и не една изкуствена планина  (пирамида), където станали известни под името” агачири”.

В книгата на хоните “Хан китеб” разказва за живеещите в древността на бреговете на река  Ра  или Ура, която тогава наричали  Волга, синди Ари и Мурд Аси и враждата между тях.  Част от именския род Дуло останали в Идел (Ария)  и успели на убедят ариите  да завладеят бившите им поселища на юг. По пята си, те се разединили  на масгути, кошанци, сабони, перси, азери, синди  и самари. Последните достигнали  Междуречието и основали държавата Самара с пръв управник Мар (Май)- слънцето и затова потомците им се нарекли  от слънцето родени Мардукан. После, побеждавайки самитите, завладели  Мала Азия  и източното Средиземноморие, което нарекли Белистан или “страната на господаря”- Кани Ан, днешна Палестина.

 д.и.н. Сергей Иванов

 предостави Мария Герасова- Спасова