Според “Хазар тарихъ” (Хазарската история) от Х век на Михаил Бащу, са народ, който споменава и Херодот – “Бащата на историята”. Три хиляди години след създаването на родово- племенното си обединение- Идел, настъпва конфликт между “правоверните” и “праведните” за властта и стремежа да се обожествят някои от властниците.”Праведните” се преселили в нова област, която нарекли ТурАн (укрепена обетована земя) Но и тук, някой от туранците започнали да извайват човешки образ на всевисшия Тангра от злато и глина, поради което и тук настъпва конфликт. И отново “правоверните” се преселват в нова земя, наречена от тях СаМар (Шумер) и се нарекли самари. Останалите синди станали известни под името масгути, масагети, даки. С думата Самари, синдите наричали изгряващото иззад високите блестящи върхове на небесната планина (Тян- Шан) слънце.
Част от самарите потеглили на югозапад и достигнали до Междуречието, където намерили спокойствие в блатистата земя. Своята нова държава, те отново нарекли СаМар и първата им работа била да построят висока планина (насип), в чест на Тангра. Нарекли себе си българи, което буквално се превежда от някой автори, като черноглави. Тези от тях,които били по- слаби останали в Азербайджан и били поробени от масагетите.
Легендата разказва, за последвал потоп на достигналата разцвет Самара при владетеля Кимер Батир, поради което българите се преместили в Египет, където построили много нови градове и не една изкуствена планина (пирамида), където станали известни под името” агачири”.
В книгата на хоните “Хан китеб” разказва за живеещите в древността на бреговете на река Ра или Ура, която тогава наричали Волга, синди Ари и Мурд Аси и враждата между тях. Част от именския род Дуло останали в Идел (Ария) и успели на убедят ариите да завладеят бившите им поселища на юг. По пята си, те се разединили на масгути, кошанци, сабони, перси, азери, синди и самари. Последните достигнали Междуречието и основали държавата Самара с пръв управник Мар (Май)- слънцето и затова потомците им се нарекли от слънцето родени Мардукан. После, побеждавайки самитите, завладели Мала Азия и източното Средиземноморие, което нарекли Белистан или “страната на господаря”- Кани Ан, днешна Палестина.
Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!
Включи се в Паметта на българите