Сърцето ми ще се пръсне от болка.Такава болка, която не знам, как  ще излезе от там!  Намирам се пред Община Пловдив и виждам двама възрастни  хора, седнали на малките столчета. Стана ми тъжно за тях и ги приближих. Реших да  ги заприказвам. Двамата бяха облечени прилично.


-Ти как се казваш и на колко години си?-заговорих първо  възрастният човек.  

- Митко- отговори той и съм на 62 години. Сестра ми ме изгони, след като направи ремонт и отиде в чужбина. Живея близо до часовника на Джумаята над аптеката.

- А ти госпожо?- обърнах се към старата жена, избръснала  косата си нула номер.

- Веса и съм на 72 години. 

Малко трудно я оприличих  на жена и се притесних да не сбъркам.

- Живея така вече пет години, продължи тя. Зетят ме изгони от къщи.

- А с какво се храните и обличате?- обърнах се към двамата.

- И двамата сме пенсионери- отговориха заедно.

- А къде спите?

- Тук, на пейките до общината.

- Как смятате да живеете за бъдеще?   

- Може да ни дадат една мака стаичка от общината, за да си изживеем живота, колкото ни е определен от Бог - отговори Митко.

Веса поклати глава, в знак а съгласие.

Двама стари хора, бездомници, изгонени от техните близки.Толкова много ме трогнаха техните разкази и реших, че ще направя нещо за тези стари хора. А вие, които четете този разказ, можете да ме подкрепите.

 писателят Мария Герасова  

Преглеждания: 89

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics