Сърцето ми ще се пръсне от болка.Такава болка, която не знам, как ще излезе от там! Намирам се пред Община Пловдив и виждам двама възрастни хора, седнали на малките столчета. Стана ми тъжно за тях и ги приближих. Реших да ги заприказвам. Двамата бяха облечени прилично.
-Ти как се казваш и на колко години си?-заговорих първо възрастният човек.
- Митко- отговори той и съм на 62 години.
- А ти госпожо?- обърнах се към старата жена, избръснала косата си нула номер.
- Веса и съм на 72 години.
Малко трудно я оприличих на жена и се притесних да не сбъркам.
- Живея така вече пет години, продължи тя. Зетят ме изгони от къщи.
- А с какво се храните и обличате?- обърнах се към двамата.
- И двамата сме пенсионери- отговориха заедно.
- А къде спите?
- Тук, на пейките до общината.
- Как смятате да живеете за бъдеще?
- Може да ни дадат една мака стаичка от общината, за да си изживеем живота, колкото ни е определен от Бог - отговори Митко.
Веса поклати глава, в знак а съгласие.
Двама стари хора, бездомници, изгонени от техните близки.Толкова много ме трогнаха техните разкази и реших, че ще направя нещо за тези стари хора. А вие, които четете този разказ, можете да ме подкрепите.
Мария Герасова
Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!
Включи се в Паметта на българите