- Здравей, бай Начо, какво има?
– Идвам с мисия, докторе, при теб. Важна мисия.
– Ами каква е тая дамаджанка? И в найлоновата торба нещо носиш? Какво си решил бай Начо? Да нямате болен в къщи?
– А, докторе, всички сме тип- топ. Булката нагъва сланинка, пие маврудова винка и… ха, да са живи и здрави предните зъби… А аз идвам при теб с мисия.
– Заповядай де, заповядай! Разполагай се! Ха, да чуем сега?
– Тиганче имаш ли? Да спържем крехтинката, докторе…Че туй докторе, на три пъти ме спасяваш вече. Цериш ми болките и сега съм като чук здрав. Работата не ми се опъва… Затуй съм ти много признателен… Ха, наздраве, докторе!
– Знаеш, не употребявам алкохол!
– А, докторе, не обиждай маврудовата ми винка! То не е алкохол, ама елексир, дето само боговете пият и на другите не дават… Аз идвам с мисия при теб…
– Добре, де, чух! И?
– С жената те наблюдаваме от известно време. Вехнеш и съхнеш, нехел си нещо. Плашим се за тебе, знаеш. Ще се поболее докторчето ни, ще се махне и отиде, та се не виде, пък няма кой да ни лекува. Трябва да те подхраним, знаеш… И дума няма, моята мисия е такава, да изцерим нашия медик, ако трябва. Ще го храним, ще го поим, само и само да ни е жив и здрав, да ни цери, когато трябва… На, какви хапчета даде на старата и сега, ела да я видиш – яде рибици и пуешки плещи, та се засинява и няма повече оплаквания от мозъка и бъбреците… Затуй, докторе, и сакаме да те спасим с нашите, домашни церове, дето в града ги нема… Ха, наздраве!
Лекарят остава един миг замислен. Излиза, поглежда се в огледалото в антрето и за първи път се вижда с очите на бай Начо.
Наистина е блед. Наистина е слаб. Какво око има тоя народ, нищо не изпуска, на, забелязал е, че докторчето им нещо не е в ред.
И като се връща в компанията на развеселилия се бай Начо, той грабва чашата.
– Та казваш, като тоя ваш цер, червеното вино, няма никъде, така ли? Ха,
наздраве!
– Наздраве, докторе. Я, как ти пламнаха бузите, видя ли се в огледалотo? Така ми харесваш. И не само на мене и на народа ще се харесаш. Здрав и силен човек – спорен живот. Ако трябва, пак в името на твоето здраве, ще ти намериме една нашенска мома. Чуй, моята щерка е учителка в града, само да отвориш уста и… Твоя е. Ще ти народи цяла чета момчета и за още ще пита… Думай сега, докторе!…
писателят сатирик Мария Герасова- Спасова

Преглеждания: 125

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics