Наистина си много прекрасна
всред люляци и звездния прах.
Срез огнище и в пепелта разпиляна
и оголена в страстния миг..

Ти се молеща крехка и палеща
в огъня в дивата жар.
Ти ме искаше, но мене ме нямаше
аз отидох ей,там, надалеч.

Ти ме търсеше, но аз се зарових
в пепелта от живата жар,
Туй е всичко, и вече го няма
туй е пепелта от живата жар.

Аз съм огъня, ти си жаравата
все още останала в мен.
Туй е всичко с полет във времето
без да ме има, превърнах се в жар.
Мария Герасова

Преглеждания: 91

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics