Наскоро си купих прекрасен натюрморт, от неизвестен холандски художник.На бледожълтия фон на картината – три огромни домата. Гледам ги и подсвирквам оптимистично с уста. “Какви грамадни домати! – мисля си. Тъкмо, за моята изобилна трапеза. Изобилна трапеза, ха… Само в света на приказките.”
Един ден се връщам от работа, внуците ми Данчо и Светлана седят на земята и режат картината.

- Какво правите деца? Защо режете картината? – скарвам им се аз и ги удрям по дупетата.

- Бабо, бабо, виж колко са хубави! – казва през сълзи Светлана.

- Те са от Холандия,Светле. Чичко художник ги е нарисувал – отговарям, а сърцето ми се свива от болка.

- Моля ти се, бабо! – идва при мен Данчо и ме целува по бузата. Нека да ги нарежем на парченца! Нали ти си най-добрата баба на света?
Данчо се откъсва от мен и тича към кухнята. Връща се с чиния и солница.

- Да ги нарежем на влакче! – предлага Светлана. С това влакче ще отидем при чичкото с доматите.

- По-тихо, деца, по-тихо!

- Бабо, бабо, виж! – прекъсва ме Данчо.
Двамата редят в чинията нарязаните на парченца домати, а котаракът обикаля и подскача весело.

- Забравихме да ги посолим! – наставнически подсеща Светлана.

- Моля ти се, бабо! Ела да си похапнеш от доматите! – подканя Данчо.
Не отивам. Сядам на фотьойла. Стоя и се ядосвам. Не знам, да плача ли или да се смея…

Преглеждания: 110

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics