Аууу…Чу се глас от нейде.Се едно гладен вълк вие. Не беше никой друг, а Тако Мерака.Прякорът му беше таман на място.Големи мераци си имаше, човечецът. Обичаше да си пребарва някой нещица, ама да не думам. Добре, че са ми предните зъби. Беше клекнал зад оградата на Колю Клявката. И него си го биваше, завалията. Влачеше се все след чуждите фусти и току подвикваше: „ Аууу…Ного си убава, брей! Виенето научи от Тако. Нъл си бяха комшии. Слушаше го често да дума тъй. Докат един ден Ячка, селската мома така го подпуха с точилката, та здраво място не му остави.
А сега, Мерака надзърташе пред оградата и зърна Клявката. Мязаше на бустанско плашило. Само дето дрипи нямаше. „Ето ти! Цялото село ше го знай, що за птица е. Да види той! Ком боб яде ли! Ше го клевети, а! Крадец и пройдоха бил. Къде минел, влачил. Видял го бил да пребарва от двора на Дочо, една бая тлъста кокошчица. На чорбица да си я варил. Ше види той! Как не го е срам да лъже? А Дочката не стига, че е най- големият бедняк. Оди гол и бос. Баш от него ли да земе. Не им върви на бедняците, брей! Нямат ли си парици, за нийде не са. А Клявката си ги има бол. Думат, че е правил алъш- вериш с циганите в махалата. Навъдили са се едни такива! От коле и въже. Зърнали ги да шетат из чуждите градини и да обират зарзавата. Па ходили по пазарите и ги продавали. Клявката думат, им бил гурорбашията. Тарикат са пише. Насякъде се вре, клиентела да намира. Така си изкарва паричките. И пак по чуждите дворове шета. А пред хората, се е едно не е той. Тиха вода ненапита. Ни лук ял, ни лук мирисал. Ходи наперен като петел пред ярки. А те, нъл ги знаеш? Има си парички, човечеца.
Вървя си значи онзи ден и на среща ми кого мислите- Клявката. Се е едно не ма познава. И кво да ти кажа. Монката, комшийското хлапе, паднало на земята и си обелило коленцето. А той, Клявката де, минава покрай него,поглежда го току под вежди и вири глава. Задминава го, се едно нищо не е било.
Мерака подсвирна няколко пъти зад оградата. Никой не отговори.
-Клявка бре, Клявка, тук ли си?- провикна се той. Покажи са, бре!
Но Клявката хъркаше щастливо на стола в градината. Изведнъж се стресна и току:
-Кой, кой? Дръжте го, крадец!
- По- спокойно, Клявка! Аз съм Тако. Ида да ми дадеш малко парици на заем. Булката е на легло, та ми требват за церове.
-Такваз ли била работата? До сегаш ма клеветиш, а дириш пари от мен. Айде! Нямам. Иди на друго място!
И той стана от стола, и се запъти към вратата на къщата.

Преглеждания: 329

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics