Един разказ за силата на духа,и любовта към хората и родината.


Яна беше задрямала под дебелата орехова сянка на двора и сънува странен сън. Яви се майка ù Славена, която вече не беше между живите. От ореха се спускаше цедилка, а в нея тя, Яна. Славена беше се надвесила над люлката и пееше приспивна песен: Нани ми нани, чедо! Да пораснеш ей толкоз силно и смело, да се бориш с неправдата, да даваш любов на людете! Ти си, чедо, потомка на голям род, български. Родът на Страхил страшен войвода, войвода от село Ветрен.
Рада се стресна, потърка очи, а пред нея все още майка ù-Славена. От нея знаеше, за дедите си и за Страхил. Воевода на 200 души хайдути, които преследвали под дърво и камък заможни турци и кервани, и заграбеното давали на бедните. Но нищо не можело да стои скрито-прикрито. Кадиите от Пловдив и Пазарджик се уплашили за властта си и направили мохамеданско опълчение, за да хванат войводата. В помощ изпратили и отделни конни отряди. Страхил войвода узнал за стореното срещу него и избягал в планината. Турците го преследвали, но не успели да го хванат. Той тръгнал с българските бунтовници към Ниш. Така спечелил голямото доверие на австрийските власти. На него гледали като личен представител на бунтуващите се българи. На 20 март 1690 година, заедно с 4000 немци, маджари и хайдути, бил в нападението срещу Кюстендил. При подготовка на османската офанзива срещу Ниш, Страхил, който много пъти атакувал мюсюлманското население, се страхувал, че ако турците обсадят града, австрийците ще го предадат. Той успял да напусне крепостта и избягал. При завладяването на Ниш от мюсюлманите, семейството му било заловено и продадено в робство. След падането на Ниш, никой не знаел нищо за него.
Това беше разказала майка ù на Рада. За този легендарен и силен българин. Явно, тя беше наследила от него непримиримия дух и обичта си към родината. Обичаше хората и се стараеше само да прави добрини. Но един ден се случи нещо непредвидено. На улицата вървеше възрастна жена. Изневиделица се появи кола и още малко щеше да връхлети върху нея. Рада се хвърли без да мисли срещу колата и с последни усилия дръпна старицата, а тя остана да лежи на улицата. Колата беше забила на място. От нея изскочи възпълничък дребен човечец и започна да крещи срещу старата жена. А Рада все още лежеше на улицата. Покрай тях профуча друга кола и продължи. Изведнъж старицата завиши глас и показа юмрука си на мъжа. Той отправи остър поглед към нея и в този момент профуча нова кола. Спря за миг. Шофьорът слезе от колата и вдигна Рада, след което дръпна дебелака и ги вкара в неговата кола. Приближи се до старицата, хвана я под ръка и тръгнаха към колата. Потеглиха и спряха пред близкото полицейство. Написаха изложение за поведението на дебелака и тръгнаха. Полицаите го задържаха. Той трябваше да получи заслуженото, защото нямаше място за такива хора като него.
Всичко беше преминало благополучно, без травми и последствия. Но старата жена не можеше да забрави за случилото се. Написа едно благодарствено писмо и го изпрати до местния вестник. В целия град се разчу какво беше направила Рада. Една постъпка, която заслужаваше уважението и почитта на хората. Беше достойно чедо на този велик род. Родът на Страхил войвода.

разказ от книгата ми "Съвременен човек"

Преглеждания: 147

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics