автор: Пейо Яворов
.....

Свърнах стадо, либе Радо,
снощи на полето
и полегнах, час подремнах,
съних зло проклето:

уж са били теб годили
за Радой съседа,
теб годили, мен сватили
с мъка сърцееда.

Скочих: болно, неповолно,
трепна ми сърцето;
кръст направих и оставих
стадо сред полето...

Късни нощи, а пък още
свещ у вас гореше;
твоя радост, моя жалост -
кой ви госта беше?!

Преглеждания: 91

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics