Сърдечно от Настя Байрактарова

Творчеството, което идва от по-висши измерения и съвършени съзнания е заслуга единствено на Божествените, висшите светове, а ние сме прости инструменти на енергията, които материализират чрез перото си идеите от извора на прекрасното. Този тип творчество е целебно, позитивно, настиено с мъдрост, кодове на познанието, любов. Хората не съзнават, че всяка дума, картина, музика, носи вибрация и въздейства на техния ум, сърце, на тялото и здравето им, когато не подбират информацията. През последните пет години, издадох осемдесет книги, посветени на любовта, природата, добродетелите, красотата, позитивизма, както и на най- дълбоката  степен на себепознанието- просветлението- навлизане на ума, сърцето и тялото в извора на енергиите и пречистването им до съвършенство- до ниво, в което няма начало и край и самите ние ставаме източник на безсмъртие. Шестдесет от книгите, бяха написани на един дъх, за година и няколко месеца. тези книги се отнасят до разширеното съзнание, което е овладяло безусловната Любов, достигнало до висшите степени на вътрешната свобода

Моите разбирания са далеч от  предразсъдъци. В книгите става въпрос за директно просветление и лична, директна вяра в Съвършения Разум и Неговия потенциал.

Приятни празници на всички, който „разчупват Хляба” и носят Светлината на Словото.



МОРЕ – ОТ СЛЪНЧЕВА ВОДА – ЛЪЧИСТИ СТРУИ

Откликваш на Любовта ми,

о, море!

Галиш ме с вълните.

Постилаш ми небе

от бели гларусови крила.

Земя от мидички

и пъстри мозайки от камъчета,

цветни мъниста.

Чертаеш стотици кръгове

около мен –

сякаш път ми правиш

да тръгна по твоята спирала,

да те докосвам с чистота.

Танцува водата

под моите нозе

и гъвкавите ни тела се сливат

под звуците на салса.

Танцувам в кръг,

жена и море –

две чисти „огнени“ стихии.

„Благодаря ти,

че роди живота, вода!

Нали слънцето те люби!“

Когато го помислих,

в небето затанцуваха

и гларусите!

 

ЛЮБИМИЯТ

Любимият се докосва по лицето.

С устни се галят Неговите езера – очи

и с всяка клетка,

която може да почувства

Неговата „кожа“.

Нахранил ли Те е някога

с меда на Неговите устни?

/С медните пити

на Неговата чистота/?

Напоил ли Те е

с нектар от рози,

от Неговите градини?!

Усещал ли си ударите

на Неговото меко сърце?

Прегръщал ли си Усмивката Му,

събрала на земята

всички слънчеви сияния?

Тогава всеки миг

ще звъни като камбана в теб

под ударите на неземно щастие

и болка...

от мига раздяла.

 

ЗА ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ НЯМА СМЪРТ И СЛЕД СМЪРТТА

Любов, нима Ти имаш граници?

Човек ли може да Те раздели,

след като смъртта не може?!

 

Преглеждания: 133

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics