Тъй казват : "Утрото по-мъдро е от вечерта."
Дали защото денем няма мамещи звезди
или понеж` роса - хладни капки в утринта,
измива сън, миражи, страст, копнежи от очи?

Затуй ли, либе, дохождаш рано по зарана
тихо пристъпяш пред тез наши порти тежки?
Кога градина цяла от лъчи първи е огряна,
кога от свян по светло не ще сторим грешки.

Тупти сърце моминско в гръд ми, та не трай,
шестнайсет лазарника преминах преди ден.
Не съм аз малка вече. Мама от далечен край
кога довел я тейко, била точно колко мен.

Там на герана, виж мене вода кога наливам,
погледни страни ми как караш да пламтят,
кога нишан за обич ми даваш, аз разбирам...
И устни ти, без глас, любовно как шептят.

От що се страхуваш, от що, либе, не смееш,
от тейко ли или пък от моите трима братя,
та не си признаваш, либе, че по мен линееш?
Кой те уплаши, звяр ли... или пък аз самата?

Дойди ми либе, довечерка кога падне мрак,
кога звезди по себе си проводят месечина.
Дойди и остани при мене до изгрев чак...
Подир туй ще ти пристана, с теб ще замина.

19.05.2008г
цикъл "Звуци от старата ракла"
Етчи - Анета Саманлиева

Картина от  Никола Кожухаров  "Мома"  маслени бои