.

.

Теофан Сокеров е роден през 1943 г. в Ловеч. Завършва живопис в Националната художествена академия през 1969 г., а днес е професор по същата специалност в нея. Реализирал е десетки самостоятелни изложби. Автор е на многобройни монументални произведения, между които художественото оформление и стенописите в Патриаршеската църква в Царевец. Теофан Сокеров е носител на множество национални и международни награди, картините му са притежание на галерии във Франция, Германия, Швейцария и други страни.


- Г-н Сокеров, като преподавател по живопис имате наблюдения върху няколко поколения творци. Различават ли се днешните от първите ви възпитаници?

- Ако става въпрос за индивидуалността на студентите, има разлика. И тя е свързана с обществената нагласа, която дава отражение на баланса между желанията, търсенията на младите ми колеги, а и върху по-нататъшното им развитие. И това влияние е крайно отрицателно. Първо, едно от най-важните неща, които на мен ми действат потискащо, е възпитаваното от обществото безхаберие, липсата на ангажираност към проблемите. Т.е. да подходиш към решаването на един проблем от корена му, да го проследиш във всичките му етапи и накрая да намериш решението му. А не да се занимаваш с него от ден до пладне. Винаги ми се е искало, поне така съм възпитал сам себе си, да мисля, че всяко нещо трябва да бъде важно и сериозно за теб самия, ако искаш да бъде важно и сериозно за онзи, към когото го адресираш. Но това са неща, които вълнуват лично мен, не толкова студентите. На тях аз им разказвам любопитни истории от живота на други художници, говоря им за това с каква неистова жажда са подхождали онези, които са оставили следа в изкуството, към всичко, касаещо творчеството им. Иска ми се да възбудя у младите колеги вяра в това, че утрешният ден не е задължително сив като днешния, че не е облачен като вчерашния, че трябва само да бъдеш постоянен и да понасяш всички несгоди, за да постигнеш мечтата си.

- Може би динамиката на съвременния живот не предполага вглъбяване във вечните въпроси?

- Вижте сега, много зависи от това как човек е възпитаван. Разбира се, че няма начин съвременният живот да не окаже влияние върху творчеството. То не е и не може да бъде онова, което е било преди 30 години. Променя се ежедневието. Днес има коли, магазини, облекла, техника. По мое време беше събитие да си доставиш едни дънки, суинг панталоните ни ги режеха с ножица. Това оказва влияние върху човека. Но не бива да деформира изкуството. В сегашната немотия, в сегашната особена ситуация е много трудно да научиш един млад човек на сложно мислене. Не на сложен сюжет, а именно на сложно мислене така, че едно произведение да звучи съвременно, а не актуално в политическия смисъл. 

- Каква е разликата?

- Политическият смисъл на съвременното е най-прост. Една политика по дефиниция е добра, когато е добра за държавата, т.е. за общността от хора, които съставляват тази държава. Но ако изкуството се стреми непрекъснато да е адекватно с нея, то е обречено. Социалните строеве се променят, обществото взема различни решения в различни моменти, и творчеството, макар и огледало на своето време, не бива да слиза до нивото на политическия контекст. Кой си спомня за Варшавския договор?! Днес говорим за НАТО! Ето това е политиката. Баща ми, много добър адвокат, казваше: "Сине, запомни, че политиката е като невярна жена - ляга с онзи, който си плаща повече". Всички виждаме, че ни управлява затворен цикъл от хора, които имат приблизително едни и същи интереси, и ако въобще можем да говорим за движение, то се случва в моментите, в които тези интереси се дублират. Дотук. Но когато се опитвам да внуша на моите млади колеги тези мисли, често изпадам в положението на човек, който е разказал смешен виц, а компанията го пита "Е, и...?" 

- Как младите си представят пробива?

- Не си го представят. Имал съм много добри студенти и просто ми е жал, че тръгнаха да се занимават с предпечатна подготовка и да си изкарват хляба с други неща, които имат индиректна връзка с професията на художника. На някои от сегашните си възпитаници стискам палци да не се откажат, защото са много талантливи. Дано имат късмет. Самият аз не мога да им кажа какви качества да развият у себе си, за да оцелеят. Стават и чудеса. Един художник може да е много голям, да върви по собствена пътека и това за околните да няма значение. А има и случаи, в които художникът да е изпълнявал поръчка и точно тя да се е превърнала в най-хубавото му произведение. Макар че зададената тема е винаги само повърхността, епидермисът, а в основата стоят чисто човешки проблеми. В последно време енигмата човек като присъствие в света не означава нищо. Защото една идея, разпиляна между милиони хора, изчезва. Всичко, което се разкъса, се унищожава. Така много безценни неща на този свят остават заровени в прахта на времето.

- Вашите картини са подчертано сюжетни, макар и не в разказвателния, а в метафоричния смисъл. Кое ви зарежда с идеи?

- Ежедневието, всичко, което преминава покрай мен - било то в битов или в глобален смисъл. Понякога идеи ми идват и от неща, които стават на хиляди километри от нас. Ще рече някой - това не ме засяга. Само че не е така. Всичко е взаимно свързано. Вълнува ме много темата за самотата на човека. Както е казал Аристотел: "Човек се ражда гол и гол умира". Независимо че през житейския си път всички ние обличаме различни дрехи. Дори и в любовта, когато останем без физическия допир до партньора, ни идват мисли, които невинаги са свързани с него, а насочват към самите нас. На човек самотата му е дадена някъде от другаде, свише.


- Каква е разликата?

- Политическият смисъл на съвременното е най-прост. Една политика по дефиниция е добра, когато е добра за държавата, т.е. за общността от хора, които съставляват тази държава. Но ако изкуството се стреми непрекъснато да е адекватно с нея, то е обречено. Социалните строеве се променят, обществото взема различни решения в различни моменти, и творчеството, макар и огледало на своето време, не бива да слиза до нивото на политическия контекст. Кой си спомня за Варшавския договор?! Днес говорим за НАТО! Ето това е политиката. Баща ми, много добър адвокат, казваше: "Сине, запомни, че политиката е като невярна жена - ляга с онзи, който си плаща повече". Всички виждаме, че ни управлява затворен цикъл от хора, които имат приблизително едни и същи интереси, и ако въобще можем да говорим за движение, то се случва в моментите, в които тези интереси се дублират. Дотук. Но когато се опитвам да внуша на моите млади колеги тези мисли, често изпадам в положението на човек, който е разказал смешен виц, а компанията го пита "Е, и...?" 

- Вашите картини са подчертано сюжетни, макар и не в разказвателния, а в метафоричния смисъл. Кое ви зарежда с идеи?

- Ежедневието, всичко, което преминава покрай мен - било то в битов или в глобален смисъл. Понякога идеи ми идват и от неща, които стават на хиляди километри от нас. Ще рече някой - това не ме засяга. Само че не е така. Всичко е взаимно свързано. Вълнува ме много темата за самотата на човека. Както е казал Аристотел: "Човек се ражда гол и гол умира". Независимо че през житейския си път всички ние обличаме различни дрехи. Дори и в любовта, когато останем без физическия допир до партньора, ни идват мисли, които невинаги са свързани с него, а насочват към самите нас. На човек самотата му е дадена някъде от другаде, свише.

- Ателието ви е извън столицата. От какво бягате?

- Първо, София стана вече един мегаполис, без да има условия за това. В този мегаполис няма още сформирани места, които да съберат хората, не елита, а хората, които да се чувстват съпричастни един с друг на базата, да речем, на общите им интереси. Просто нещата не са наред. Защо, мисля си, в много отношения вземаме пример от други държави, а по отношение на управлението на структурите, които оформят духовния облик на нацията, сме решили, че си имаме наш си модел. Ами да погледнем каква е културната политика в Германия, в Италия, във Франция... Може би става въпрос и за култура на мислене. Затова не си и браним интелектуалната собственост. Не може да се правят репродукции на една творба, без за това по никакъв начин да е уведомен авторът й. Дори нямам предвид процентите, които му се полагат. Говоря само за една консултация относно визията на продукта. Винаги е имало хитреци, които използват пропуските на държавата, за да правят бизнес. За да не съм голословен, имам предвид оформлението ми на Патриаршеската църква във Велико Търново. Хиляди картички се продават и на българи, и на чужденци и качеството им невинаги е добро.

- Ситуацията има ли решение?

- Работил съм и в Комитета за култура, и в Министерството на културата и затова така смело мога да кажа, че в сферата на изкуството - театъра, музиката, литературата - се въртят едни и същи идеи и всеки нов управник претендира, че тъкмо на него са му дошли. Държи речи, бие се в гърдите. И пак нищо не се прави. Посетил съм доста места по света и ми прави впечатление, че там самото представяне на изобразителното изкуство се възприема от публиката като празник, като събитие. Тук - дали и защото голяма част от галериите се превърнаха в магазинчета за сувенири, творбата някак се губи. Все ми се струва, че когато става дума за изкуство, което формира лицето на нацията, не бива да се разчита само на усилията на частния бизнес, който по презумпция преследва цели, съвсем различни от чисто духовните. В културното министерство никой няма отношение. Аз дори и не зная дали има ресорен зам.-министър. А вече не искам и да зная. Но вижте какво - след всеки отлив, стига да сме живи и здрави, има и прилив.

- Каква друга професия бихте избрали, ако започвате отначало?

- Жалкото е, че за природата има достатъчно време, а за хората няма. За природата има хиляди, милиони години, а за нас - миг. Каквото е, това е. Например с музика бих се занимавал с удоволствие. Също така, но най-накрая в списъка - с държавно устройство и право, защото имам наследствена жилка. Мисля си обаче, че не самата професия е важна, а начинът на мислене. Наскоро мина изложбата на Леонардо да Винчи в София и хиляди хора отидоха да я видят. А какво всъщност видяха? Само част от всичко онова, което този човек някога е правил, мислейки много сериозно, започвайки от косъма и стигайки чак до гроба на човека. Защо е направил самолета? Защото му е било необходимо? Не! Измислил го е, защото си е задавал въпроси, които и някои от нас си задават. За разлика от него ние не намираме отговор.

- Как младите могат да пробият?

- Имал съм много добри студенти и просто ми е жал, че тръгнаха да се занимават с предпечатна подготовка и да си изкарват хляба с други неща, които имат индиректна връзка с професията на художника. На някои от сегашните си възпитаници стискам палци да не се откажат, защото са много талантливи. Дано имат късмет. Самият аз не мога да им кажа какви качества да развият у себе си, за да оцелеят. Стават и чудеса. Един художник може да е много голям, да върви по собствена пътека и това за околните да няма значение. А има и случаи, в които художникът да е изпълнявал поръчка и точно тя да се е превърнала в най-хубавото му произведение. Макар че зададената тема е винаги само повърхността, епидермисът, а в основата стоят чисто човешки проблеми. В последно време енигмата човек като присъствие в света не означава нищо. Защото една идея, разпиляна между милиони хора, изчезва. Всичко, което се разкъса, се унищожава. Така много безценни неща на този свят остават заровени в прахта на времето.

Източник: В-к Сега

Автор: Милена Димова

Снимка: Ilian blog

.

.

Теофан Сокеров, Къщата на баща ми

Преглеждания: 87

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics