В образ, от Майстора нарисуван -
тънко момиче сред ябълки зрели;
в бледа икона, в резбована люляка;
в длани на селянин - зърно посели...
В буря - изсипала гняв над Балкана,
в кървав септември, разплакал Марица;
в чудната песен за хубава Яна,
в грейнала, пъстра, тракийска шевица...
В стъпки на луди коне - в равнината,
Кан Аспарух в земята ни спряли;
сияеш,  Родино - достойна и свята,
на Времето, хребета тъмен преваляш,
а все е кръвта ти - бунтовна и млада!
С душа - наранена от нож и куршум,
с апостолска вяра люлееш камбани,
хайдушки Балкани кръстосваш без друм,
безброй векове - камък по камък,
съзиждан и в мирни и кървави дни …

С Кубратова мъдрост и Ботевски пламък,
Родино, Българийо - вечна бъди!

1981г., В.Търново

Преглеждания: 199

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics