Преди 10 години, в Деня на святата Българска Независимост, отправих своята молитва: Боже, пази България! Моля Те, Господи, не си затваряй очите за нейните болки и страдания, не затуляй ухо за стенанията й, чуй нейните молитви за справедливост и помощ, за благоденствие!

         Господи, обичай моята земя и хората й – обикновените, трудолюбивите, честните, истински талантливите български граждани, които с душа и сърце правят добро на България! Те не са малко, но са разпилени и разединени, смачкани от незнание и безразлично пренебрежение към миналото си, парализирани от страх за настоящето, изпълнени с боязън , но и с надежди за Бъдещето!

Не позволявай, Боже да се затрие семката на Българския Народ, да запустее земята му! Да изчезне и заглъхне най-музикалният и песенен език на планетата – Българският!

Дай ни Вяра в самите себе си! Сподоби ни с духовна Сила - да опазим извоюваното и съграденото от предците! Да осъзнаем цената на Свободата и Националната Независимост и ги направим потребност, самосъзнание и гордост за децата, внуците и правнуците!

Децата на България – хубави и талантливи, да опазим от бездушието и нихилизма, от ужасяващото отчуждение от Род и Корен, от отрицанието на Българщината. Помагай ни, Боже, да ги не разпилеем по широкия, примамлив свят – без обратен път към дома!

Свещица паля днес пред иконостаса, Господи – помилуй децата и пази България!

От нас самите – най-вече я пази, от тия, дето живи могат да я загробят!

Отново сме на кръстопът и трябва да решаваме -  кой да ни води, накъде и как. Дай ни разум – да си изберем мъдри и достойни Водители!

Защото днешната картинка е хем ужасна, хем - трагикомична! Пак ни предстои да чистим къщата си, дворовете, нивите…Пак във въртопа на тепавицата ще перем кални черги, грейнали халища и кирливи ризи – в едно! Пак колата някой ще запрегне наопъки, та може да замръкнем  пак в батака. Боже, пък речем ли да я вадим оттам – помагай, да не се засилят орел, рак и щука да я измъкват! Всичкото ни е в нея и един паникьосан глас, може да ни юрне, като подивяло от страх човешко стадо, право към Геената огнена!

Варди ни, Боже!

Пак хиляди жадни за власт и слава, за постове и пари, ама за много пари „доброжелатели на България” ще се втурнат – без оглед на средства и в разрез с правилата, подхлъзвайки се взаимно и очерняйки името й към заветната стълбица на Успеха!

Но нали на всяко стъпало дяволски данък се плаща!

Колкото по-високо искат да се изкачат по тази стълба, толкова повече пари трябва да имат прежалени! „Свестните” нашенски кандидат-властници не са абдали – те свои си парици не дават! От партийните, че са много и, често пъти – неброени! А пък, ако някой „зловидец” ги е преброил и „издрънкал” на обществото - колко народна пара е потрошена, то поне милион начини има, за да се „изпишат с документ” – чистички, лъскави, напарфюмирани и „честни”…И с тях да се КУПЯТ ДОСТОЙНСТВО!

Господи, дай знак на тези политически пуяци и пуйки, че НЯМА такова понятие – Достойнство на килограм, метър и секунда!

Бедата на нашата България е в качеството и количеството на нейните управници! Чудна работа, ако се замисли човек, тъй простичко би било да потърсим сравнение в природата, да се поучим от Твоите примери, Божичко!

Питам се - колко ли от „държавните жени и мъже” са надниквали в един пчелен кошер? Ей тъй – да вдигнат тръвната и да погледнат / или прочетат поне!/ как е устроено, как живее и работи обществото на пчелите?

Ако някой от тях, някъде и някога може да открие и ми покаже кошер, в който търтеите да са повече от пчелите-работнички, ще им поднеса официалните си извинения, задето ги наричам пуяци и пуйки, обиждайки всъщност, тези тромави, но добродушни домашни птици!

Или, ако ми покажат, къде в пчелните семейства може да се види пренебрежение и погазване на установения от хилядолетия ред и йерархия? Или пък ламтеж – всякакви видове и родове хвъркати да се опитват ДА БЪДАТ ПЧЕЛАТА-МАЙКА - царицата, стожера, продължителя на рода!?

 Тръгвайки към Голямата Политика всеки от тях би следвало да си зададе и отговори на куп въпроси, най-главният от които е : ЗАЩО ИСКАМ ДА УПРАВЛЯВАМ БЪЛГАРИЯ? КАКВО ИСКАМ ДА Й ДАМ?

Господи, ако имаше закон – в предизборните обещания, кандидат-властниците да минават през детектора на Лъжата или през рентгена на Честта, то издържалите изпита, сигурно щяха да  се броят на пръстите на едната ръка!

Но и един юмрук стига, със светкавично кроше да повали в нокдаун противника и извоюва олимпийска титла! Петима да са успешните политици, различни, като пръстите, но обединени от дланта, която ДАВА, а не взема от Народа – и България ще е друга!

Нека са само пет, но готови да СЛУЖАТ на своя Народ и Родина с честност, всеотдайност и талантливо да им правят ДОБРО! Наистина, не на думи, дето ще забравят на другия ден, щом се разположат, като царе и царчета въз меките кресла на Властта!

Ако пет сърца бият в единен ритъм, десет очи, уши и ръце с любов са се обрекли на България и правят и невъзможното за нейното благоденствие, тя няма да е днешната тъжна гледка – потресаваща и безнадеждна! Тъй ли е, Господи?

Но нали по стълбицата към небето и слънцегрейната Власт, се катерят и драпат цели легиони Цезари и Октавиани – куцо и сакато, умно и тъпо… Достойните люде биват блъскани и преварвани от откровено безсъвестни  наглеци, които ги прескачат, раздават юмруци наляво и надясно, стъпват безцеремонно по главите на свои и чужди; интриганстват и лицемерничат, безочливо лъжат и мажат, а от устата им не изпада голямата дъвка, наречена ДЕМОКРАЦИЯ!

А всъщност, повечето от тях се занимават само с ДЕМОКРАДАЦИЯ!- т.е. крадене от Народа, от „демоса”! И що за търбуси имат – просто не е за вярване! Могат да глътнат и смелят по десетина приватизирани завода и държавни компании – за предястие! Да източват безкрай митниците и въртят/незаконна, по „легален” уж начин/ търговия с горива и енергия; да дърпат конците на хиляди обречени марионетки, сложили глави в „бизнеса” с проституция, наркотици и „мокри поръчки”? Какви издръжливи „мехури” имат тия особи, та да не се спукват от тежестта на нулите в чуждоземните им валутни банкови сметки? Наливат ли, наливат и все им не стига. На такива, по нашему, по народному им викаме КАУЦИ!

Вместо да нахлузят ризниците на Доблест, Чест и Достойнство, въпросните „КАУЦИ”- като политически пиявици се впиват в Народеца – смучат ли смучат и после – охранени, надути до пръсване, изчезват с извоюваните с лакти и нокти блага, не „да преживеят”, а „да си отживеят” на удобни, тихи и красиви местенца, по възможност далече от тукашното блато, някъде в Рая!

Интересен вид са и жените в политиката!Жени-политици! Странен израз и странен социо-биологичен вид! По тях, ако съдя - не вярвам, Господи, такава да ти  е била идеята за Ева!

Ако допуснем съзнателно правописна грешка, и заменим „Т” с „”Ц”, лесно се открива „скритата картинка: ЖЕНИ ПОЛИТИТИЦИ е равно на ПОЛИ + ЦИЦИ! И трябва да се знае Правилото на Успеха: правопропорционална зависимост между дължината на първата част и големината на втората!Това е числителят на политическата дроб, а знаменателят – там се мъдрят: явна или тайна партийна подкрепа, икономически интереси, много пари и нечистоплътни корупционни схеми+безсрамие и креватна гимнастика по хоризонталата и вертикалата на политическата пирамида!

И въпреки всичко, шансът за „доказване” на политическите Еви е 50%! Въпрос на „избор” и добро себепознаване! Пардон – СЕБЕПРОДАВАНЕ!

Нагоре, по стълбата те добре се оглеждат и хвърлят по един белтък, изпълнен с нега и обещания „за нещо”! И към любителите на „гмуркането” и към тези, които обичат да премятат „дини”! Така, по-оправните, с удар в десетката се заковават над крилото точно на когото трябва и си спестяват всички синини и охлузвания в „политическата демократична надпревара”. И излизат с едни гърди напред пред  по-дребните пионки в голямото Надлъгване!

Кариерата на „полицицката” не е лесна работа! С абсолютна сигурност зная – тя не е за мен и себеподобните ми сродни души! Хора – идеалисти, чувствителни и честни; тези, които мерят думите и делата на другите със собствения си аршин за Добро и Зло; романтични, чисти и нежни по душа, дори с прекрасни физически данни са НЕПРИГОДНИ, не се ВПИСВАТ в програмата на Голямата Атракция! Не стават за казана с катрана! Белите перца на душите им начаса биха влезли в употреба за линчуване на противника, цинично пожертвани, за да щръкнат, колкото се може по-високо нови, едни от други по-смехотворни и жалки политически чучела!

В интерес на истината, има и жени в политиката, които са способни да ме възхитят! Умни са, интелигентни, главите им са пълни, като мощни харт-дискове с информация, която умеят да използват – навреме и според изискванията на момента. Те знаят как да дозират интелектуалното си и физическо присъствие в мъжкия свят на Властта, извличайки дивиденти и от двете. За съжаление, не мога да кажа ласкави думи за творческата комбинативност на ума им, за умението да раждат идеи, да приемат, осмислят и задвижат напред и нагоре, богатството от чужди, често – крадени, идеи!  

Мисля си, Боже, че ако да имахме повече творчески личности в политиката – творчески, като рефлекс на интелекта, комбинативност и способност за точен анализ, бързи решения, верен избор и решителност при реализацията на смелите предначертания; ако тези хора умееха да работят в екип, да се държат като Кубратово снопче – то България отдавна да е станала силна, просперираща и достойна за описване в учебниците по политология и икономика, в раздел – ПОЛОЖИТЕЛНИ ПРИМЕРИ!

Но - не! Не е така!

Всеки, който след бясната битка по стълбицата, продавайки очи, уши, сърце и душа е успял да стъпи горе, на заветния Връх, автоматично започва да се изживява, като СНОП СЪЧКИ! Узурпирайки притчата, обаче, пропуска да забележи, че НЕ МОЖЕ ДА ПРИТЕЖАВА И СИЛАТА НА СНОПЧЕТО! Остава САМ – блъскан и несигурно стъпил на един крак, въпреки спасителните партийни и коалиционни въжета, с които е привързан предвидливо за ….ВРАТА! Такава е играта! Те просто са част от задължителния ФОН! Оцеляват само специално подбраните, обезопасени – под и над кръста политически фигури, от лъв нагоре.

Но колкото по-влиятелни и имащи стават, толкова алчността за Власт расте. Тя е като проказата – не се лекува! Белезите й са за цял живот! Много специална болест – върховита и заразна!

Прокажените, прокудени от Властта, понякога се събират на тайни и тъмни местенца, за да не виждат разрушенията на болестта си и да заговорничат, подготвяйки своето възкресение!

Няма по-опасен властник от ПРОКАЖЕН С ПЛАСТИЧНА ОПЕРАЦИЯ!

Зад мнимата фасада на телесно здраве, прояденото отвътре Политическо Чучело е способно в озлоблението си, с отмъстителна жестокост бързо да подпали народната нива, вместо да я пази, изложено на киселинните дъждове от политическа помия; на котерийни бури и зли хали,  подквасили с интриги опасни урагани. Или пък да се потят под лампата на дирижираното, изгарящо лъчение на ПСЕВДОДЕМОКРАЦИЯТА, претендираща да бъде истинско СЛЪНЦЕ!

 Защото за  ПРОКАЖЕНИЯ, платил прескъпо с народни парици за пластическото си преобразяване, стихиите в обществено-политическото пространство са изобличително Отрицание. Нали дъждът отмива политическата пудра и лъсват шевовете на маската-лице! Тогава леви и десни ветрове и коалиционни тайфуни изгризват и размятат  изтърбушеното Чучело, отмъкват лъскавите му труфила, скипрени от неизпълними обещанията и фалшиви надежди. Нарочено веднъж, попаднало в мелницата на медийната говорилня, то бива публично, за назидание потопено в катрана на измъкнати, незнайно как и откъде скандални факти от неговото, десетилетия наред старателно крито досие… След, минимум тридневна медийна инквизиция - дъвкано и предъвквано от всевъзможни хищници  в овчи кожи,  нещастното, ненужно повече Политическо Чучело, закономерно щръква на политическия хоризонт - за ВСЕНАРОДНО посмешище и противниково удоволствие.  А после великодушно и любезно бива предоставено за доразфасоване на гладните човки и клюнове на алчната за интриги журналистическа перната фауна. И целият този ТЕАТЪР се разиграва планомерно и умело ръководен от невидими задкулисни режисьори, докато истинските ИГРАЧИ заемат местата си в пъзела – послушни и поне, привидно сплотени, готови да следват стриктно указанията на всемогъщите си покровители и „партньори”  - задгранични-задокеански-глобалистични!

И какво прави в туй време НАРОДЪТ? Чака! Гледа сеир, обсъжда, спори по кръчмите, че и до бой стига в разприте – нашите или вашите са по-добри!

Но под безжалостното Слънце на обективната Истина и децата виждат, как из отдавна опосканата ни – тук – там орана и сята народна нива търчи армия от раболепни чучела. Не да я пазят – безродна, отровена от безхаберие и некадърно стопанисване. Мерят, комасират, прехвърлят, заменят, заграбват всяка частица. Жонглирайки с всевъзможни, специално приети закони, допълнения и подзаконови разпоредби, властимащите безродници бързат да разпродадат народната нивица срещу тлъсти комисионни на някого от онези, „добронамерени” кресливи господа, за които Кирилицата е излишна азбука, Българите – излишен Народ, а България – апетитна хапка от европейската баница! Да „глътнат” комисионната – а след тях и …Потоп!

Ами НАРОДЪТ – де да се дява? Той май, върви барабар със земята, като „бонус”!

За какво му е на него тая НИВА? Тя е лукс за Народ от автокрадци, проститутки, виртуозни хакери и печатари на фалшива валута; на този сбор от корумпирани дребни и едри чиновници, които имат собствена тарифа за продан на Българското: от фактурите на Илиянци, до Булгартабак, Балкан и Кремиковци; от министерски постове, до майка и баща… Тези, последните, не винаги имат сносна комисионна…Кому ли са нужни такива корени?

Боже, чуеш ли, Боже – как са изтипосали „фейса” на Народа, тия продажници?

Раболепничат или се пазарят стръвно – на едро и дребно, независимо, че НЯМАТ НИКАКВО ПРАВО да посягат на свещеното национално богатство! Загубили човешкото си, лично Достойнство те уронват авторитета и Достойнството, Националното Достойнство на България!

 Национална НЕЗАВИСИМОСТ за тях е правото им – сами да РАЗПРОДАДАТ страната!

Най-ужасяващото в тая жалка ситуация е, че България и Българският Народ, публично унижени и подиграни от свои и чужди, запазват ОФИЦИАЛНО И ЧИННО …МЪЛЧАНИЕ?! Ропот има, тук и там вдигат глава отчаяни смелчаци… С проглушени от разнокалибрени лъжи уши и разногледи от калейдоскопично въртящите се сцени на този АБСУРДЕН ТЕАТЪР НА ПСЕВДОДЕМОКРАЦИЯТА, българите – омерзени и отвратени масово СЕ ОТКАЗВАТ ОТ КОНСТИТУЦИОННИТЕ СИ ПРАВА ДА ИЗБИРАТ КОЙ ДА ДЪРЖИ ДЪРЖАВНОТО КОРМИЛО!

И сякаш целта е постигната: тотално безразличие към собствената Съдба!

Това ли искаме, това ли можем, така ли се оцелява? Така ли се защитава национална Независимост и гради Държава? Може ли БЕЗОТГОВОРНОСТ и СТРАХ ОТ ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ да бъдат принципи на обществен живот? Докога всеки от нас ще се усеща сам, безсилен и ненужен тук – в своята бащина земя, под своето небе и пред очите на децата и внуците си? Разбираме ли как сме се оставили без съпротива да изтриват Паметта ни, да ограбват историческата истина за мощта и величието на Българския Дух, традиции и хилядолетна, неповторима, уникална култура? Защо, Боже,  не се уплашим най-сетне от завладялата ни апатия и не насочим Гнева си накъдето трябва?

Хей, има ли живи БЪЛГАРИ? Разбират ли го всички или не го разбират?  Истината е, че заедно участваме  - всеки ден и час, в ежеминутна схватка с действителността, с милионите препъващи ни разпилени детайли и отломъци от всевъзможни несбъднати идеи, проекти, начинания и добри намерения! Бездействието ни с отпуснати безволно ръце само увеличава   затлачването на целия ни обществено-политически, социален и емоционален живот! Това ни поведение следва логиката на едно планирано всеобщо заболяване. Хаосът има своя невидима и трудно уловима конструкция, защото всъщност е ненаписана, „жива книга”, един грандиозен „театър на маските”, по български! Действието е реално – събитията, героите, движението на емоционалната кардиограма се случват днес, сега! Всяка страница-ден е сякаш отделна и непришита към книжното тяло, и като че ли губи връзката с другите. Но така е само на пръв поглед. При внимателен прочит излиза наяве съвсем друга картинка.

Както в огромна и сложна симфония – по един щрайх на контрабаса или чинелите, не можеш да си представиш цялата прелест на произведението, изградена от основната тема на цигулките и виолите, виртуозната орнаментика на обои и флейти, ефирната, ангелска извисеност в божествените звуци на арфите, прегърнали любовно класическата елегантност, мощ  и дълбочина на пианото…Сравнението може да се стори някому неудачно, но  е вярно и точно: без, дори един от тези инструменти, симфонията ще си остане куп нотни листа – неми и глухи! И Празник за сетивата и Духа – няма да има! Даже един единствен път да звъннат чинелите, без тях голямата музикална идея няма да е ясна и да вълнува, защото ще липсва акцентът, мигът на Посланието!

От много време, по различни поводи и начини, Господи, се опитвам да изкажа и формулирам най-синтезирано и точно понятието си за ЕДИНЕНИЕ!  За Сила и Народ! За Независима  България!

Инструментите в симфоничния оркестър, всички заедно, дори под майсторската палка на гениален Маестро, сами – без добри и виртуозни музиканти, няма да извлекат и звук!

От едно дърво – гора не става!  И с едно зърно пшеница – нива не можеш да засееш!

„ Село се не сбира за сенкя! Село се сбира за помощ!” – казваше един як планинец, бай Драган от с. Люти дол -  прости го, Господи! ”Заедно требва да живеят хората, да си помагат и вардят Доброто си, къщята, стоката/ животните/. Ум да сбират и да я карат, според както сам Господ Бог е наредил, инак – зле им се пише! Сичко мярка си има! Нея, в душа да я носиш, не у пазва! Щото у пазва, ако седи – посред бял ден некой кърсердарин/ разбойник/, може да ти я украдне! Пък ти после – живей без мярка, ако можеш! До никъде не мож я докара! Или на некого, у неговото ще бръкнеш, или той у твоето - нема ли човещина! Кога се не мери с един аршин – чуждата черга, все е по-дълга от твоята! И те ти го боят – готов! За нищо – за лакът парцали повече!”

Пагубна е тази прастара и неизлечима страст на хората да делят всичко в света на  „свое” и „чуждо”! И все своето да им се види по-малко от чуждото! Ненаситната агресивна алчност е знак, че моралната основа на човешкото е опасно разклатена, разпукана и току-виж – поддаде и рухне! Глупаво е да се гради къща на калпави темели: я в пясък, я с дребни камъни! Ако искаме внуците и правнуците да имат покрив и сигурност над главите си и създаденото от нас да им бъде МЯРКА за нови, бъдни градежи - повод за гордост, като потомци и да се усещат стопани на наследената от нас земя, трябва да се вградим в сътвореното с мъдрост и Достойнство!  

Достойнството и Честта на всинца ни на едно, правят Националното Достойнство и Чест на Държавата, на БЪЛГАРИЯ! Научи ни, Боже, както вардим чисто своето име, както ни боли от наранена чест и ни е мъка за похабен труд и изгорели надежди, тъй да ни е грижа за общото, за народното, за Държавата! Ние, ние, всички НИЕ сме тая Държава….

Днес, ден след потресаващите „избори” за кормчии на държавната и местна Власт, повтарям тази молитва с всичката жар и надежда на душата си:

„Господи, вразуми ни, прости ни греховете и ни научи да се обичаме! И да обичаме БЪЛГАРИЯ!

Из  подготвената за печат книга „Ходене на Добротата по мъките”

2001г. – 2011г.

 

Преглеждания: 216

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics