Посветих живота си на България, на съхраняването и популяризирането на невероятните й природни дадености, древна култура и духовно наследство; на уникалния й фолклор и забележителни люде. Десетилетия отдадох на възпитанието на младите хора в дух на Родолюбие и уважение към родовата и историческа памет, към прелестния български език и онаследеното от предците материално и духовно богатство. Ще продължавам да работя за единението на българите по света и възвръщане на националното ни самочувствие и достойнство. Няма да се откажа да подкрепям млади дарования – с творческите си изяви да помагат на свои връстници в нужда и неравностойно положение, независимо от етническата им и религиозна принадлежност. Да ги насърчавам чрез своите книги, спектакли и филми да изграждат в себе си уважение към различния, да бъдат добротворци, толерантни, милосърдни и човечни.

 „Както от едно дърво гора не става и само от зрънце пшеница, брашно за погача не може да се смели, тъй всички ЗАЕДНО сме БЪЛГАРИЯ! Където и да сме по света, ако я носим в душите си като спомен за огнище и майчина сълза, ако с обич й даряваме от своето можене и талант и вардим от хулни думи на свои и чужди, ТЯ ще пребъде! Ако се усещаме частица от огромната къделя на БЬЛГАРСКОТО и запридаме в сърцата на деца, внуци и правнуци здравата нишка на БЪЛГАРСКИЯ ДУХ, ако ги учим на национално самочувствие с Вазовото „Аз съм Българче!”, те неусетно ще се превръщат в живи пътеки към безсмъртната душа на БЪЛГАРИЯ!”

ПОВЕЛЯ

Знай : БЪЛГАРСКИЯТ  древен обичай

от памтивека мъдро повелява:

„Почитай майка и баща! Докрай

ЗЕМЯТА и РОДА си защитавай!

ДОСТОЙНСТВО, ЧЕСТ и СЛАВА им бъди –

тъй родово дърво – столато расне!

Помни – живеят в тебе и ПРЕДЦИ

и БЪДНОТО – правнуците прекрасни!

За тях си камък в БРОД към ВЕЧНОСТТА

и възелче от земно и небесно,

чертица от рабош на ПАМЕТТА

и шарка в губер, изтъкан от песни!”

...

НАСЛЕДСТВО

Към моята БЪЛГАРИЯ, разстлана

престилка чудно-пъстра под небето,

затичвам се да видя как в герана

моминското лице на мама свети.

Да чуя песента на чернозема

и боса ветровете да надбягам,

че българската древна кръв у мене

във обръчи не може да се стяга

и както младо вино, разлудяна

от глътка само – до пети опива!

Подхвана ли:”Зажнала й дюлбер Яна”,

при кладенеца слизат самодиви -

от Добруджа и Пирин, край Марица,

магьосно биле сбрали да омаят,

мен – БЪЛГАРКАТА: песни и шевици,

с душа на внуци да предам, да знаят,

че всичко тук – във звук и шарка, в камък,

със обич сътворено – ще векува!

Щом корена си носим в ЖИВА ПАМЕТ

ЩЕ БЪДЕ БЪЛГАРСКО, ДОДЕТО СВЯТ СВЕТУВА!

 

  Из книгата-спектакъл „Жива памет”

Преглеждания: 153

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics