# Хари Салман. Българската мисия Значението на Българите за Европа
Лекция на Хари Салман, изнесена на 23. 08. 2003 г.

Задачата на моята лекция не е лесна – да говоря за духовната
история на България. Познавам тази страна от шест години – оби-
... колих много места, изучавах българската история и научих много
от моите български приятели за мисията на тяхната страна. Дъл-
бокото ми вътрешно убеждение е, че Българя може да играе важна
роля в създаването на нова обединена Европа. Източна и Западна
Европа трябва да бъдат свързани, но по много по-различен начин
отколкото това става сега. Икономическите промени не са доста-
тъчни да обединят Европа, те дори могат да разрушат културните
и социални основи на обществото. През последните петдесет годи-
ни западноевропейците страдат от един процес на трансформация,
наречен американизация, а в последните десет години подобно
нещо се наблюдава и в страните от Източна Европа.
Изследвал съм процеса на американизация в различните час-
ти на света. Той има опустошителен ефект върху богатството и
своеобразието на местната култура и върху традиционните со-
циални ценности. На духовно ниво процесът на американизация
поставя под заплаха задачата или мисията на съответната нация.
Всяка нация има своя вдъхновяващ гений, наречен дух на наци-
ята – това е един Архангел, водещ нацията към изпълнението на
нейната мисия. Aмериканизацията на една страна води до пре-
късване на връзката между нацията и нейния национален дух.
При това положение духът на Америка налага „американския
начин на живот“ върху тази нация, по-специално върху нейния
обществен елит.
Основната цел на американизацията е да се създаде един го-
лям пазар в света, в който един малък елит ще бъде много богат,
а останалите ще бъдат роби. Нуждите на хората ще бъдат манипу-
лирани, мислите на хората ще бъдат под влияние на масмедиите и
ще настъпи пълно унифициране на индивидите. Това е опасно и за
самите американци, чиято духовност също страда в този процес.
Много е важно да се прави разлика между могъщата Америка
на глобализацията и другата, духовната Америка – страната на
поети като Емерсон, на прекрасни музиканти и надарени духовни
личности. Но лицето, което познаваме след Втората световна вой-
на, е точно икономическото лице на Америка.
В процеса на американизация за нас в Холандия също е трудно
да останем свързани с духовните си традиции и със своя национа-
лен дух. Например, голяма част от нашите песни вече не се пеят,
вместо тях се слушат американски. Повечето от филмите, които
гледаме в Холандия, се правят в Холивуд. Kато културо-философ,
аз трябва да попитам: Къде е холандската култура? След Втората
световна война много традиции се загубиха напълно. Mоите сту-
денти вече не знаят много за историята на нашата страна, както и
за нейната мисия. Точно от гледна точка на загубата на духовните
традиции искам да рагледаме положението в България, където този
процес върви дори по-ускорено.
В тази страна има прекрасни традиции, прекрасна музика и
прекрасни танци, които не бива да бъдат унищожени, и над всич-
ко това – една много специфична духовна традиция. Hай-добрият
начин да възпитаватe младите е да ги свържетe с духовната ис-
тория и c културата на вашата страна. Това е основната защита
срещу американизацията.
Има нещо много особено по отношение на духовната мисия на
България в Европа. Tо е, че от България са идвали духовни им-
пулси, но Европа е забравила източника на тези импулси. Bие
имате тракийската култура, имате Орфей, които са били от
особено значение за гръцката култура, обаче в Европа говорим
само за гръцката култура, но не и за тракийската. В Западна
Европа познаваме катарите, а първоизточникът на катарите
са почти неизвестните богомили в България. Така че, много
важни неща са се случвали в България, каквото е и делото на
Петър Дънов, но малко хора в Европа знаят за тях. Важно е,
разбира се, че самите българи знаят за тези неща. Важно е, че мла-
дото поколение засилва връзката си с българската духовна тради-
ция.
Както казах, всяка нация има своя национален дух. Това е един
Архангел, който изпълнява своята задача в течение на няколко сто-
летия. Tой вдъхновява хората, които говорят съответния език, кои-
то принадлежат на тази нация. Това, което този Архангел изисква
от нацията, трябва да бъде подготвено понякога в течение на сто-
летия, понякога на хилядолетия. Това е валидно за всички нации.
Можем да проучим историята на всяка нация и да видим как тя е
подготвяна за своята духовна задача.
Искам да разгледам историята на България от гледна точка на
връзката с националния и дух. Но при този род дейност има една
опасност. За нея предупреждава руският философ Соловьов (1853-
1900). Той е оставил едно есе, наречено „Руската идея“, за мисията
на Русия. Соловьов заявява, че мисията на една нация не е това,
което „тя самата мисли за себе си във времето, но онова, което
Бог е промислил за нея във вечността“. Посредник между пред-
начертаното от Бога и самата нация е Архангелът й. Много добра
формулировка на руската идея е била дадена от Достоевски. Той
е бил, обаче, до известна степен руски националист, докато при
Соловьов този национализъм е трансформиран.
При всяка нация можем да наблюдаваме тенденции към нацио-
нализъм, но същевремено и истинско национално съзнание, което
е нещо различно от национализма. Национализмът е политическа
сила, стремеж на една нация да доминира над друга. Национално-
то съзнание е осъзнаването на нацията за своята задача и за начина
да се подготви за изпълнението на своята мисия.
Kогато анализирам българската мисия, искам да започна с Пе-
тър Дънов. През 1944 година той казва, че духовните сили, които
движат човешката еволюция, са започнали да подготвят България
преди 5400 години за сегашната и мисия. Това означава 35 века
преди Христа. През тези хилядолетия българите, които, според
Петър Дънов, са съществували в предисторическите времена под
различни имена, са работили за своята духовна мисия. B най-общ
смисъл тази мисия се състои в подготвянето на следващата сла-
вянска култура. А това е шестата култура в поредицата от седем
култури. Сега сме в петата. Нашата съвременна култура започва от
края на Средновековието (1413г.). 2160 години по-късно (3573г.)
започва шестата култура, културата на братството и любовта, на-
мираща се под знака на Водолея. Първите белези на тази култура
вече са видими.
Семената на тази бъдеща славянска култура са били посе-
ти преди 5400 години и задачата да я подготвят е била дадена
на българите. Тази подготовка ще продължи още 1600 години, до
3573 година, така, чe цялостната подготовка ще бъде 7000 години.
Тридесет и пет века преди Христа не е имало българи, но Петър
Дънов е говорил за хоратa, населяващи по онова време днешна Бъл-
гария. Може би дори не е имало и траки в България. По това време
на Балканския полуостров е ималo земеделскa култура, дошла от
Анадола. Прототраките вероятно са се появили около 3000г. преди
Христа. С ранните траки е започнала новата култура, която била
дълбоко повлияна от културите на Крит, Средния изток и Египет.
Балканският полуостров е бил икономически свързан с тях, защото
тук е имало мини за добив на злато и мед – метали, които са били
изнасяни в Египет, Сирия и Месопотамия.
Думите на Петър Дънов за началото на българската мисия
ни насочват към Средна Азия, защото преди 5500 години е било
времето на втората от седемте култури. Това е била културата на
древния Иран. Северен Иран, Средна Азия и Афганистан са били
средищата на втората културна епоха, развила се в петото и четвър-
тото хилядолетие преди Христа. Така че Петър Дънов е говорел за
онзи отдалечен период, когато са били положени семената на шес-
тата културна епоха. Мисля, че около 3600 години преди Христа
група посветени от древната Иранска култура са били изпратени в
днешните български земи за да подготвят бъдещата мисия на по-
късните българи.
Връзката между двете култури виждам в правилото, че Втората
култура намира отражение в Шестата култура, така както Първата
култура ще бъде отразена в Седмата култура. А Третата, египетска-
та, се отразява в днешната, сегашна Пета култура. При това отразя-
ване наблюдаваме известно повторение но също така и трансфор-
мация на техните съществени белези – преминаване на по-висока
степен.
Шестата славянска култура ще бъде трансформация на древно-
иранската култура. Посредникът между втората и шестата култура
са българите. Това е един исторически процес, заемащ повече от
5500 години, който трябва да изучим, ако искаме да разберем исто-
рията на България. Съществува наистина тази историческа връзка
между Централна Азия и Балканите. Не само защото знаем за миг-
рацията на народите през степите от Централна Азия към Балка-
ните, но също така и защото религиозните вярвания на Централна
Азия и на Балканския полуостров са много сходни. Например по-
срещането на слънцето рано сутрин е характерно и за древноиран-
ската култура и за траките, виждаме го сега и в Бялото братство.
Така че има един културен път, който свързва Централна Азия и
България.
Когато изучаваме този велик исторически процес, трябва първо
да се спрем на траките. Името „траки“ всъщност е било име на
едно племе, което е живяло недалече от днешен Истанбул. Имало
е дузина други племена, наричани също така „траки“от гърците.
Петър Дънов предлага друго име за тези, така наречени тракийски
племена, нарича ги „благари“. Те са били много надарени хора,
със силна духовност и религиозност. Tе са положили основата на
по-късната българска култура. Тези траки (благари) са били част от
индоевропейците, които са дошли от север.
Преди тези индо-европейски скотовъдци да дойдат на Балка-
ните, тук са са живеели земеделци, които са донесли със себе си
традициите на близкия изток. Mежду тези традиции са били тан-
ците, оcoбeно танците в кръг. Те принадлежат към историческото
наследство на земеделските култури. Разбира се хората винаги са
танцували, но в различните исторически периоди са се развивали
различни танци. Типични за земеделските общности са танците в
кръг. Фактически тези общности са първите в които хората са за-
почнали да живеят заедно в селища. Живеещите преди тях ловци
не са имали постоянни жилища, обитавали са пещерите и са се
придвижвали от едно място на друго. Те са имали друг вид танци,
каквито са ловните танци.
Tанците на земеделските общности са представяли природния
цикъл, кръговрата на сезоните. В същото време танците им са да-
вали усещане за общност, за хора които живеят заедно. Кръгът на
танца е символизирал единството на селището. Танците в кръг са
били чудесен израз на чувството за природата на ранните земедел-
ци и на усета им за общност. Всъщност те са в основата на всички
народни танци, дошли до наше време.
В земеделските общества е започнал да се развива вътрешният
живот на човека. От около 3000 години преди Христа е започнала
да се pажда индивидуалната човешка душа. Дотогава е било нали-
це повече усещането за груповата душа. Тоест, имало една обща
душевност, която цялата общност споделяла. Но преди 5000 год.
започнала да се ражда индивидуалната човешка душа. Това е моята
лична душа, с която аз изживявам личните си мисли, чувства и им-
пулсите на волята. Целта на развитието на индивидуалната душа е
човек да стане господар на себе си. Тогава духът ще може да дойде
и да работи в душата, а чрез своя индивидуален дух човек е свър-
зан с духа на нацията. Това е дълъг процес на развитие за който са
били необходими хиляди години. Европа е континентът в който cе
концентрира този процес на развитието на индивидуалната душа,
започнал в културите на Месопотамия и Египет. Хората са започ-
нали да чувствуват индивидуални емоции, надежди, страхове, меч-
ти. Tози процес е намерил място и на Балканския полуостров.
Орфей е направил стъпка напред в този процес сред траките.
Новото било, че хората започнали да развиват разбиране – не само
да чувстват, а да разбират чувствата си и това което ги вълнува.
Тази нова стъпка била напълно осъществена в гръцката култура,
във философията и драмата – първото осъзнаване на човека за са-
мия себе си чрез своя индивидуален ум, чрез индивидуалните си
мисли.
Каква е ролята на Орфей в развитието на душата? Орфей е съз-
дал нов вид музикален израз и според мен нов вид свещен танц,
чрез които хората преживявали състояние на вътрешна хармония,
позволяваща на мислите стъпка по стъпка да се родят в човешкия
ум. Xармонията на музиката извиквала вътрешната хармония у чо-
века, в която той можел да осъзнава мислите си. Oт антропософ-
ското учение на Рудолф Щайнер знам, че когато човекът слушал
музиката на Орфей, тя създавала у него вътрешна логика. Така се
хармонизирали емоциите му. Полето на неговите преживявания се
прояснявало. Cлед емоционалните бури в душата изгрявало слън-
цето на мислещия ум.
Това е била задачата на Орфей – да покаже на малки групи от
хора възможността за изгряването на това вътрешно слънце. Мо-
жем да наречем Орфей акушерът на философията. Така траките
като нация са подготвяли гръцката култура чрез своите музикални
традиции, чрез своите песни, чрез своите мистерии. Това е било
много важна задача, свързана с Орфей. Има спорове по това дали
той е бил историческа личност. Аз мисля, че е бил историческа
личност и че е живял около 1250 години преди Христа. Според
гръцката традиция той бил роден близо до Олимп, сега това е Гър-
ция, но по онова време там са живели траки до момента в който
са били изтласкани от македонците и емигрирали в друга част на
Северна Гърция. Но там, на север от Олимп е било мястото, къ-
дето Орфей установил своето светилище. Той е работел и по цяла
Тракия, създавайки групи и помагайки им да развият новото логи-
ческо мислене. Това е всъщност ясният разум, при който мисълта
не е повлияна от емоциите. В музиката на траките виждам точно
това. Смятам още, че Орфей е развил култови и свещени танци,
които са носели подобно преживяване. Това не са дивите танци на
вакханките, достигащи до изстъпление, характерни за дионисие-
вия култ, а хармонични танци свързани повече с Аполон. Аполон
е не само гръцки бог на слънцето, но и много важен слънчев ан-
гел, който е работел по цяла Европа за да подготви развитието на
индивидуалното съзнание чрез музика – музика, която помага на
хората да развият ясно мислене. Такъв е фундаменталният принос
на траките за развитието на европейската култура. Тракийската
култура е подготвила чрез музика нашия съвременен начин на
разбиране на света.
Всичко, станало в миналото, е част от историческия процес.
А всяко човешко същество в своето развитие повтаря цялостния
истoричски процес, всичките му периоди като започва от самото
начало. По тази причина всеки човек трябва да премине през това
което наричам „тракийска трансформация на съзнанието“, да хар-
монизира емоционалната си сфера и сетивните си възприятия и да
развие своето ясното логично мислене.
Това тракийско наследство – връзката с музиката, танца и пее-
нето – е част от българския национален характер. Това е може би
една от причините Петър Дънов да въведе Паневритмията и пре-
красните си песни в своето духовно учение. Не мога да си предста-
вя един друг основател на духовна школа – Рудолф Щайнер, един
много сериозен австрийски философ, аз не мога да си го представя
да танцува, да се качва по планините или да композира прекрасни
песни. Това е невъзможно, това е трябвало да дойде от България
– eдин танцуващ, свирещ и пеещ духовен учител.
Това беше първата част от моя анализ, посветена на ролята
на Орфей. Сега искам да премина към богомилите. Богомилство-
то – една много дълбока форма на езотерично християнство – e
най-типичният белег на българското национално съзнание през
средновековието. Развитието на богомилството показва особена-
та връзка на българския национален дух с импулсите на хрис-
тиянството, и новото самопознание на българската нация като
християнска нация.
Българите дошли от изток в днешна България през седми век, и
през девети век приели християнството. Българският национален
дух, който е водел своята нация, се свързал с траките – една мно-
го по-голяма нация. Hационалният дух на траките се отдръпнал и
възприел друга мисия. A националният дух на българите се раз-
прострял върху тракийската територия и обединил живеещите тук
траки и славяни в една нова нация, наречена българска. Така че,
три различни нации формирали една, намираща се под влиянието
на един християнски национален дух. Така се създала българската
нация каквато я виждаме сега.
Какво е същественото в християнизирането на българската на-
ция? B християнството виждам двa важни промени в сравнение с
по-старите духовни форми. Първият нов елемент е, че Христос е
донесъл възможността да се обединят нисшата и висшата части на
човека, тоест егото и висшият Аз. По този начин ни е дадена въз-
можност да трансформираме силите на нашето его. Bодачът в този
процес е Христос. Следователно с идването на християнството е
станал възможен новият етап в развитието на човешката индиви-
дуалност
В миналото нисшето човешко естество е било подтискано в ок-
ултните школи. Tози начин на подтискане нa нисшето у човека се
практикува все още в много духовни учения, например ученията
които идват от Азия. Така обаче нямаме възможност да трансфор-
мираме нисшите сили у себе си във висши. А именно това Христос
е направил възможно за човечеството. Езотеричното християнство
е духовна практика, при която ние се вглеждаме в себе си за да ви-
дим своите недостатъци и да ги трансформираме.
Вторият нов елемент в християнството е идеята за Второто сът-
ворение. Свети Павел говори за Първото и Второто сътворение.
Първото сътворение е светът, който е сътворен от Бог-Отец можем
да добавим и Богът – Майка. Този стар свят вече се дезинтегрира.
Сега е необходимо ново сътворение. Това е, което сега носи Хрис-
тос – Ново небе и Нова земя. Те могат да бъдат сътворени само с
помощта на човешките същества, развили у себе си силата на лю-
бовта. Тя е всъщност основният трансформатор на сътворението.
Любовта у човека е творецът на Новото небе и земя. Това вече не е
светът на Бог-Отец, това вече е светът на Сина, на Христос.
Тази е другата основна разлика между традиционните духов-
ни практики и християнските духовни практики. Традиционните
духовни практики се стремят да преживеят Сътворението на Бог-
Отец. Tе се стремят да преживеят космическото единство с него,
например в суфи-танците. Има обаче и друг вид преживяване. То
е християнскoто преживяване на Второто сътворение, в което
ние вече не търсим единение с космоса като цяло, но търсим
единство чрез обединение с другите хора по такъв начин, че да
създадем истински общности на братство и любов. Това е, кое-
то носи следващата славянска култура на Водолея. Не косми-
ческото съзнание както се е разбирало в миналото, но всемир-
ното братство на цялото човечество, в което всеки индивид ще
бъде напълно съзнателна единица.
При някои духовни практики на Ню ейдж – културата хората
преживяват щастие (aко използваш наркотици, това е дори много
лесно), чувстват се като братя и сестри, но те не могат да останат
такива в нормалния си ежедневен живот. Докато процесът на ис-
тинското трансформиране на нашите недостатъци в положителни
качества е много труден. И точно това е истинската духовна рабо-
та. Стремежът да отлетим високо със съзнанието си в космоса при-
надлежи на миналото. Въпрос на съвременността е да се обърнем
към собствените си недостатъци и да се свържем с другарите си в
истински жизнени ситуации, в които ние трябва да разрешаваме
всички проблеми съвместно с тях. Това е истинската духовна ра-
бота и социална дейност. C тази християнска духовност е свърза-
на много дълбоко българската нация, което можем да видим както
при богомилското учение, така и в учението на Петър Дънов.
Богомилството е един изключителен феномен в европейската
история. Богомилските комуни са били духовни общества, които
не представлявали църковна организация, не са имали свещеници,
били са ръководени от посветени. Това били ясновидци, лечители,
хора, преминали през трансформация и развили висши качества.
Те са проповядвали, организирали са живота в общините, лекува-
ли са болните. Богомилските посветени са показали задачата
на България – трансформацията на злото у човека и изграж-
дането на нов тип човешки общности с помощта на силата на
любовта. Качествата, които богомилски посветени като Боян Ма-
гът и поп Богомил са развили в миналото, в бъдеще трябва да бъдат
развити от всеки българин. Tези нови българи, посветени българи,
тогава ще бъдат способни да изпълнят духовната задача на Бъл-
гария.
Тази задача е била възприета в България през X и XI век с голям
ентусиазъм. Хиляди българи тогава са станали богомили. Това не
значи, че всички те са станали посветени. Имало е само няколко
хиляди богомилски посветени в цяла Европа. Но много хиляди
българи са преминали през духовните училища на богомилските
учители. В следващия си живот тези ученици на духовните бого-
милски училища са се въплътили навсякъде в Европа и в целия
свят. Така че навсякъде по света сега можем да срещнем хора, кои-
то в миналия си живот са били български богомили. Те пренасят в
бъдещето българската мисия където и да живеят по света.
Есенцията на богомилския живот се е състоялаа в създаването
на нови социални форми: нов начин на християнски живот, на ус-
тройство на селища, на семеен живот, нов начин да се помогне на
престъпниците например. Престъпниците са били добре дошли в
богомилските общности, те са били интегрирани и превъзпитава-
ни.
Богомилите посветени са разбирали, че болестите са резултат
на отрицателни чувства. Така че, част от тяхната духовна мисия
била да покажат пътищата за изцеление. Навсякъде в България
от древността са били широко прилагани духовни и лечителски
практики – не само по времето на богомилите, cъщо и по времето
на траките. Тук от хилядолетия са известни знанията за лечебните
свойства на билките и на водата, на слънчевата светлина.
Това е било и е част от националната мисия – да се разпрос-
транят тези лечителски методи. Така че България е страна на
изцелението. Засега индустриалният живот тук е на толкова ниско
ниво, че екологията и способностите на природата да лекува все
още са добре запазени. България може да стане духовният сана-
ториум на Европа. Oбластта на Седемте Рилски езера е прекрасен
пример за това, за подобен санаториум. Но не само Рила, цялата
страна е пълна с такива места.
Ако погледнете на страната си по този начин, смятам че това ще
допринесе да се развие новото съзнание за истинската духовната
мисия на България. Не да се възприеме американският начин на
живот който обожествява егото, но да се работи за второто сът-
ворение. И да се работи за практикуване на трансформацията на
човешкото същество, която е започнала с богомилите.
Богомилите са били преследвани и изгонени – много от тях
са достигнали до Франция. Досега във френският език е запазен
един много хубав израз: „бон булгарe“ – „добър българин“, което
означава много добър и благороден, но много беден човек. Това
не трябва да предизвиква съжаление, то е израз за похвала, един
израз да се отбележи доброто сърце на един честен, прост селянин
с добро сърце. Това е запазил геният на френския език като спомен
от катарите. Те също са били такива „bons Bulgares„ – „добри бъл-
гари“, показващи новия християнски начин на живот.
Така че нещо съществено от българския начин на живот е било
разпространено в Европа. B България почти не останали богомили.
Но техните традиции се вкоренили дълбоко в земята, в паметта на
ландшафта, били са запазени в песните и в музиката, и в танците
на богомилите. Bсички неща които Орфей развил, са били повто-
рени от богомилите по нов начин. Богомилите са имали прекрасни
песни, внасящи мир и хармония в човешкото сърце. Те са имали
танци, които са създавали чувство на общност. Те са създали музи-
кални традиции, запазили се до времето на Петър Дънов.
При Петър Дънов виждаме нов израз на всичко това, на българ-
ската духовна мисия. Така че, духовните практики от школите на
Орфей и на богомилите се завърнали, но вече по нов начин. Петър
Дънов не е създал школа за избраници. Неговата школа е била от-
ворена за всички; не само за българите, а за целия свят. Това е един
нов начин, при който Учителят кани учениците и всеки е добре
дошъл. В миналото е било по друг начин, учителите са правели
подбор. Поставяли са учениците си под строго наблюдение. Учи-
телите са държали под строг контрол нисшето естество на своите
ученици.
Учението на Бялото братство е различно. Всичко онова, които
в миналото духовният учител е трябвало да прави за нас, сега ние
трябва да вършим сами за себе си. Учителят ни помага, той ни
дава упражнения. Ученикът трябва да ги изпълнява и e отговорен
за собствения си духовен прогрес. Петър Дънов e дал множество
упражнения, позволяващи на хората да погледнат на себе си по нов
начин и да трансформират недостатъците си. Те помагат на хора-
та да стават по-осъзнати за самите себе си, което е нова стъпка в
развитието на човешката душа. След като сме развили логическото
мислене (по времето на Орфей), ние можем да направим следва-
щата стъпка, да развием пълното самоосъзнаване. Така ще станем
напълно осъзнати за онова което става в нас, с нас, около нас. Това
включва осъзнаването на сянката ни, така нареченият двойник,
чиито cили могат да бъдат трансформирани в добри сили. И по
този начин ние самите ставаме посветени. Един път на самопосве-
щение. Това е един труден път. Има много алтернативи, най-разно-
образни. Но те не водят до постигане на индивидуалната човешка
мисия и националната мисия. Да бъдеш носител на мисията на
България, това е един много труден процес. Но е дадена помощ
чрез лекциите на Петър Дънов, чрез упражненията, които той дава,
и чрез Паневритмията. А останалото ние трябва да направим сами.
В неговите лекции и упражнения, и в Паневритмията има толкова
дълбоко духовно съдържание, че то може да осъществи вътрешна-
та трансформация, ако ги практикуваме сериозно.
Да вземем като пример Паневритмията. На пръв поглед може да
кажете, че това са чудесни гимнастически упражнения. Това е пре-
красно за човешкото тяло. Но на второ ниво тя възобновява жизне-
ните сили в нас, цялото ни етерно тяло се хармонизира. Петър Дъ-
нов казва, че Паневритмията e духовна наука за движенията, всяко
движение в нея има вътрешен смисъл и оказва специфичен ефект.
Tрябва да знаем неговото въздействие. Дали движението е с лява
ръка, или с дясна ръка, дали е с горната или долна част на тялото,
това има особен ефект върху потоците на жизнените сили в наше-
то тяло. Така че не можеш да играеш Паневритмия със спящо
съзнание. Трябва да си буден за това, което правиш. Защото ако
движенията които правиш са погрешни, те дори могат да навредят
на здравето ти. Но ако ги изпълняваш правилно и осъзнато, те ще
имат оздравителен ефект. Има много примери за изцеление чрез
Паневритмия. Това е изцеление чрез възстановяване на жизнените
сили. По време на Паневритмията cъзнанието не трябва да преби-
вава в състояние на екстаз, което става при някои източни танци.
Тук е обратното. Ти не се загубваш в космическата хармония, но
вървиш навътре към себе си и твоето вътрешно пространство става
все по-голямо и светло, и твоето индивидуално съзнание напълно
се пробужда. Това е състояние, което ние можем да преживеем по-
степенно, стъпка по стъпка.
На трето ниво стигаме до душата, която преживява радост. Така
че дотук имаме физическо ниво, етерно ниво и душeвно ниво на
Паневритмия. Песните, музикатa и настроениeто на цялата група
създават това чувство на радост. Това пробуждане на душата и по-
срещане на силите на духа в душата, е нещо много специално в
цялото пространство на свещения танц. Доколкото знам Паневрит-
мията е единствения свещен танц, който може да направи възмож-
на срещата със собствената си душа. Cрещата със светлата част на
нашата душа може да трансформира тъмната й част. Това е според
мен тайната на лечебният ефект на Паневритмията.
Hакрая, четвъртото ниво: преживяването на един социален ор-
ганизъм. Защото кръгът на танцуващите е една човешка общност,
като един малък образец на малко човешко общество, създаващо
нова групова душа върху основата на пробудените човешки души.
Следователно танцувайки Паневритмия, ние пътуваме към следва-
щата човешка култура.
Новите общности на бъдещето се създават от танцуващи хора.
Това е нещо, което човечеството може да разбере. Виждам, че бъл-
гарите могат да бъдат учители в тази област на другите. Tази
духовна българска традиция трябва да стане известна в Евро-
па. Това вече се извършва.
В същото време, както казах в началото, други сили нахлуват в
България – силите на американизацията, които създават една Евро-
па, в която не остава пространство за духовност. Всички европей-
ски нации имат задачата да отстояват своите духовни традиции. От
всички европейски нации България има най-старата духовна тра-
диция. Така че бъдете бдителни за вашето духовно наследство
и го защитавайте!
Ако трябва да обобщя мнението си за значението на българска-
та духовност за бъдещето на европейската култура, бих могъл да
кажа, че духовността, проявила се в школите на Орфей, на бого-
милите и на Бялото братство (основана от Петър Дънов), е насоче-
на към осъществяване на идващата Славянска култура. /Бел. ред.:
Култура на сърцето, нямаща нищо общо с панслависткия модел./
Най-важните елементи на тази духовност са учението за трансфор-
мацията на човека и образуването на нови общества, в които любо-
вта ще бъде обединяващият фактор между хората.
Същественото качество на това духовно течение е установява-
нето на хармонията – в човешката душа, между хората – в техните
общности, между човека и природата. Тези отношения на хармо-
ния са следствие от съзнателната връзка на човека с духовния свят
и намират израз в музиката, песните, танца, взаимопомощта и ле-
чението.
Процесът на американизация е заплаха за духовното бъдеще на
Европа и на целия свят. За да бъдат преодоляни неговите негатив-
ните последици, духовните традиции на Западна и Източна Евро-
па, развити в езотеричните християнски школи, трябва да работят
в единство като представители на универсалната мисия на Хрис-
тос за обединение на човечеството.
Духовността, идваща от България, е работила за формиране на
гръцката култура (школата на Орфей), за формиране на свободното
християнство в Европа (богомилите) и от 1900 година е започнала
да работи за проявлението на съвременната духовност (школата
на Бялото братство). Бъдещето на Европейската култура трябва да
бъде защитено и се нуждае от хармонизиращия принос на наро-
да на Петър Дънов.
От организаторите:
Можем само да благодарим на Хари Салман. Такова пространно
изложение. Вероятно вие виждате, че без Европа като такива като
него, няма да можем да минем. Идва от Европа представител като
него и ни казва направо ясно и точно: Трябва да охраняваме наша-
та духовна традиция, тъй като носим най-старата духовна школа.
Действително има нужда да се помисли за издаването на подобен
род лекции и книги, тъй като българите имат нужда някой отвън да
им го каже. Аз от българин подобна лекция не съм слушал.
А сега ако имате въпроси!
Въпрос: Искам да задам един актуален въпрос.
Очевидно е, че лечението на проблемите не може да се търси
със стари рецепти от минали векове. Трябва синтез – синтез меж-
ду духовното и съвременното, между материалистичното и мис-
тичното. Как виждат западните модерни философи в Холандия,
излизането от това комерсиално общество? Защото в момента
на запад, а и вече ние тук в България, осезателно го чувстваме.
Животът се превръща в едно брутално състезание по печелене на
пари. Хората са отвратени от този живот. Как виждате да се
излезе от това положение, какви модерни форми предлагате?
Отговор: Много хора в Западна Европа дори не знаят, колко
е брутален този процес на социални промени в Източна Европа.
Това, което става през последните 14 години в Източна Европа е
много по-интензивно и брутално от онова, което сме изживяли
през последните 50 години в Западна Европа. Виждам два вида
развитие като перспективи за Европа и света, които се отнасят
също и за Източна Европа. Tретата перспектива трябва да дойде от
самата Източна Европа.
Първата перспектива е битката за социалния характер на Евро-
пейския съюз. Европейският съюз беше създаден за да установи
мир между Германия и Франция. Сега вече има мир в Западна Ев-
ропа, има много високо ниво на социален мир. Беше развито со-
циално съзнание, което да защити беззащитните в нашата част на
света. Но те са милиони. Cега има дискусия в Европа, до каква сте-
пен желаем да помогнем на беззащитните хора в Източна Европа.
В последните десет години идеологията на неолиберализма, която
гласи, че всеки трябва да се бори за собствения си интерес, се заси-
ли много. Тази идеология идва от Съединените Щати. Съпротивата
към неолиберализмa е все по-слаба и така Европейският съюз по-
степенно става част от Американската глобална икономика.
Но има и втора перспектива: Това е едно движение, което започ-
на преди четири години, и бе наречено в началото антиглобалистко
движение. Неговата поява беше ознаменувана чрез демонстраци-
ите по време на срещите на световните лидери в Сиатъл, Давос,
Прага и др. Но всъщност това не е антиглобалистко движение, това
е движение за нов вид глобализация, която би била в интерес на
цялото човечество. Така че имаме глобализация на елита от една
страна, и глобализация в полза на всички от друга страна. В Порто
Алегро (Бразилия) три пъти имаше Световен социален форум, на
който видяхме формирането на глобално съзнание, тоест на „ду-
ховно съзнание за глобализъм“. Това което Петър Дънов казва
за Новата култура – наречена „славянска“ (бел. ред. – Култура на
сърцето), на братството, има общи черти с това движение. Не само
в една част на света, във всички страни има подготвени за тази
идея хора. Това според мен е също част от съвременната духовност
– грижата за състоянието на всички хора и защитата на техните
интереси.
Сега например голям проблем в Световната търговска органи-
зация, е че бизнес-компаниите искат достъп до обществения сек-
тор. Всъщност те искат да превземат този сектор. Те представля-
ват частния сектор на глобалния капитализъм. Съществува обаче
общественият сектор, който се грижи за обществените интереси:
здраве, образование, обществен транспорт, електричество, водо-
снабдяване… Всичко това е в ръцете на обществените организа-
ции. Но сега идва един диктат от страна на Световната търговска
организация. Частните бизнес компании ще могат да вземат в ръ-
цете си части от обществения сектор. Така че навсякъде ще има
частни организации, които да се грижат за здравето, oбразование-
то, за водата. Tе естествено ще търсят в това своята печалба. Така
че всички обществени услуги ще станат много скъпи и качестве-
ните услуги ще са достъпни само за елита. Такава приватизация
на обществените услуги вече е започнала в България. Все повече
и повече ще намаляват възможностите на бедните да се ползуват
от услугите на обществения сектор. Те трябва да се погрижат за
себе.
Например частни компании искат да изкупят водните източни-
ци на всички страни. Това трябва да бъде предотвратено. Това е
част от програмата на движението за духовна глобализация. Така
че проблемите на Източна Европа не могат да бъдат решени само
от европейците, а са проблем на глобалното съзнание.
И сега идва най-важното – това е третата перспектива: как-
во правят самите българи! Не само да говорим и да мислим, а
какво правим! Например могат да се създадат групи и организа-
ции, които да защитават общите интереси.
В противен случай общите интереси просто ще бъдат оставени
настрана. Cилите, работещи за тази модернизация, не се инте-
ресуват от съдбата на народите. Те се стараят да създадат над-
превара между хората от всички страни, вместо да създадат
ситуация при която хората да си помагат едни на други. Cега
нациите и индивидите са противопоставени помежду си.. Ето това
е пълно отричане на българската мисия и това може да направи не-
възможно настъпването на бъдещата славянска култура. Ако една
нация, която работи за Новата култура, трябва да се противо-
постави на всичко това, на всички тези разрушителни сили,
това е нацията на Петър Дънов.
Реплика от публиката:
Всъщност това е една забележка: според сегашната адми-
нистрация, в правителствената политика на президента Буш,
всички духовни движения, които се борят за делото на духовната
глобализация, се разглеждат като потенциални терористи.
Въпрос: Как според вас западният свят ще възприеме Новата
култура?
Отговор: Има много силна тенденция в Съединените щати, да
се създаде духовен модел, който да замени славянската култура на
сърцето, тоест да се създаде алтернативна Шеста култура в Кали-
форния, наречена Ню Ейдж култура. Tова е наистина една голяма
илюзия. Още е прекалено рано за американска духовна визия за
света. В Ню Ейдж културата намираме хора, които говорят за духо-
вността на Епохата на Водолея, за братство и любов, но този идеал
не е реализиран в практиката на ежедневието. В техните духовни
учения няма място за славянските народи и за дълбоките христи-
янски импулси, които са живи у тях. Макар че със сигурност от
мислителите и групите на Новата епоха идват много оригинални
идеи и ценни духовни практики.
Въпрос: Тоест, те заемат пространството в духовния жи-
вот, така ли?
Отговор: Много групи на Ню Ейдж наводняват европейските
духовни центрове. Те изместват духовните традиции на Европа.
Последните не са достатъчно гъвкави и разумни в представянето
на самите себе си. Те нямат усещане за бизнес, маркетинг и фор-
мулиране на духовните нужди. Докато в Америка има процъфтя-
ващ духовен бизнес. Там всичко това е много мощно развито. Аз
познавам много добре какво е състоянието на антропософите. Те
са просто безпомощни пред лицето на тези мощни американски
духовни групи.
Има обаче и много мощни източни духовни групи, които могат
да покажат стойността на своята духовност, това са опитности от
хилядолетия, понякога отиващи назад в Атлантида, опит, който е
много важен. Но тази духовност принадлежи на миналото. Mоето
усещане е, че сега е времето за европейската духовна традиция,
която работи за да се проявят импулсите на любовта, идващи от
Христос. Колкото до американските духовни стремежи, то нека те
да изчакат още две хиляди години, когато ще дойде и тяхното вре-
ме в седмата култура.
Въпрос: Дали ще изчакат обаче две хиляди години? Но като
че ли трябва да повторим: Нацията на Петър Дънов е единстве-
ната, която може да спре това, има шанс да постигне някакъв
успех за да спре тази инвазия.
Какво бихте казали за общината на Виссарион, тя е може би
също една алтернатива, познавате ли я?
Отговор: Имам известна информация. Това е със сигурност
един интересен социален и духовен експеримент, базиран върху
руската социална традиция, при който руснаците, самите те, ще
трябва да намерят практически път за славянската култура на бъде-
щето.. Петър Дънов казва, че вдъхновението за славянската култу-
ра ще дойде от България, но това съвсем не означава, че останали-
те славянски страни трябва да стоят. Те трябва да си вършат своята
работа...

Преглеждания: 116

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics