Блог на Мария -- Март 2016 Архив (3)

НАШЕТО СЪВРЕМИЕ

Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност.

Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, онази космическа сила, която те кара да летиш към незнайни висини, де факто вече не съществува. Само някаква жалка следа от нея, върху бледо-изпепелените лица с разплути туловища.

Духовен разпад. Опиум от страсти и спортен секс. А онази чародейница –… Продължи

Добавено от Мария към Март 20, 2016 на 7:32pm — Без коментари

СЛЕД МЕНЕ СА МОйТЕ ДЕЦА

Скитнице моя

летиш и не спираш.

През тучни ливади,

през дивия лес.



За миг се поспираш

и сядаш на прага.

На старата къща

без покрив и зид.



Къдете живяхме

със мама и татко.

А днеска ги няма

но пак са до мен.



Наново се връщам

и виждам детето.

С боси крачета

това, все пак съм аз.



А мама, тъй както я помня

с усмивка, засмяна.

До мене застава

и пак ми гълчи.



Но всичко бе… Продължи

Добавено от Мария към Март 11, 2016 на 6:45pm — Без коментари

КАЛИНА

"Кой, аз ли? Тук съм оставила само сърцето си. Духът ми лети и ще спре тогава, когато си отида от земята. Детенцето ми, детенцето ми, само то ми остана."

Калина вървеше, залитайки ту на едната, ту на другата страна и гласът ù сякаш висеше в пространството. Вятърът го подема и понася там - горе.

Вальо беше яко и здраво дете. На профилактичните прегледи в училище всички останаха изненадани. Докторите бяха категорични - злокачествена анемия. Животът му беше рискован. Не се знаеше до кога… Продължи

Добавено от Мария към Март 6, 2016 на 9:52am — Без коментари

Web Analytics