Семейство Видински-Киев,Украйна
  • Киев
  • Украйна
Сподели във Facebook Споделяне
 

Страница на Семейство Парасковия и Вецислав Видински - наши кореспонденти

Стара Велика България, Волжска България, Казанското ханство, Татарстан и татарите, които се идентифицират като потомци на хана Кубрат


Още веднъж за възникването, разцвета и гибелта на Стара Велика България
Част1


През втората половина на VI век в степната зона на Источна Европа станаха съществени етнополитически изменения. Придвижването на аварите на запад, разделянето на Тюркския каганат и последвалата след това криза в развитието на неговата западна част създадоха условия за появата на нова държава. Тя запълнила териториалния и политическия вакуум между каганатите на аварите и тюрките и се явила като резултат на политическата еманципация на местните племена. Тази държава е Велика България.
Образуването на Велика България може да се оцени като своеобразен резултат на дълъг процес, който е започнал с разпадането на Хунската държава. Разпадането се изразило в изчезването на централизирания контрол над родствените племена в степите северно от Черно и Азовско море.
В последната третина на VI век, попадайки във васална зависимост от аварите и тюрките българските племена получиха историческо предизвикателство да изчезнат или да се запазят като независим политически субект. Осъществява се втория вариант. Новосъздалата се държава много смятали като пряк наследник на Хунската империя. Не без осневание в началото на „Именика на българите царе” стоят Авитохол и Ирник от рода Дуло, които отдавна и безусловно се отъждествяват като Атила и неговия трети син Ернах. След смърта на своите старши братя, Ернах, който се обосновал в Северното Причерноморие, продолжил за известно време живота на Хунската империя и, по такъв начин, в очите на своите потомци се е явявал пряк наследник на своя баща.
След Ирник до Кубрат, съгласно „Именика”, управлял Гостун. Той „беше наместник 2 години”. Изхождайки от своите представи за характера на древнобългарския летопис, някои автори отнасят неговото управление към 603-605 година.
След краткато наместничество на Гостун на престола, както съобщава „Именика”, се оказва Курт. Той управлява 60 години и произхожда от рода Дуло. Съгласно последните опити за хронологизация на „Именика”, това са 605 – 665 г.г. отдавна е установено, че Курт – това е Кубрат. Явявайки се най-значителния политически деец в Источна Европа през VII век неговото име става известно от различни источници като Кубрастос, Кробатус, Хубраат, Кетрадес, Худбадр, Хузбаст.
Иоан Никиуский, чиято хроника е съставена в VII в., съобщава, че „Кетрадес, князът на мутаните (хуните) и племеник на Органа, като юноша е бил кръстен и възпитан в Константинопол, в недрата на христианството, и е израстнал в царския дворец. Той е бил свързан с тясна дружба с (императора) Ираклий и след неговата смърт, като обсипан с неговите милости, е оказвал признателна преданост към децата му и съпругата му Мартина. По силата на святото и животворящото покръстване, което е получил, той е побеждавал всички варвари и езичници.
Международната обстановка по време на образуването на Велика България е била твърде благоприятна за успеха на Кубрат. В 630 – 631 г.г. избухнала междуособна борба в Западнотюрския каганат, а Источнотюркския каганат пада под ударите на Китай и прекратил съществуването си на цели 50 години.
Византия поддържала новия, провизантийски ориентирания политически субект в Северното Причерномория. Тя оказвала на Кубрат морална и материална подкрепа. Не трябва да се изключва и личната дружба межда двамата господари – Кубрат и Ираклий. Бил подписан двустранен договор, условията на който владетелите съблюдавали до края на живота си. Империята оказала особено лично уважение към Кубрат като го прави византийски патриций.
Това висше отличие се давало на „варварските” вождове – съседи на империята много рядко и само тогава, след като са преминали обряда на покръстването. Както винаги, патрицият е получавал патрицианско облекло и патрициански поясен набор, а също така богати подаръци. Те се виждат в съкровището от Мала Перещепина. Ставайки съюзник на империята, Кубрат получава подкрепата на най-голямата и силна държава в тогавашния свят, ако не се смята далечния Китай.
Създадената от Кубрат държава се упоменава в гръцките хроники под названието „Стара велика България („хе палайа мегали Булгаріа”)”. Тя се явява стара по отношение на по-новата, Дунавска България, существуваща в това време (края на VIII и началото на IX век), когато са живели и писали упоменатата хроника. Думата „мегали” в буквален смисъл означава „голяма”, т.е. голяма по величина територия (в сравнение с територията на нова България).
Какви са били границите на Велика България? Теофан е направил подробно изложение на географията на Источното Приазовие и местоположението на България той определя достатъчно точно: „...от самото езеро (Меотидекото язеро, съвременото Азовско море) и до реката, която се нарича Куфие (Кубан), където се лови българска риба кеистон, се простира Стара Велика България и живеят съплемениците на българите котраги”. Никифар почти буквално предава същото: „От Меотидското езеро, до реката Кофис, се разполага наричаната в древноста Велика България”.
Няма съмнение, че в представите на хронистите Велика България се е намирала в долното течение на Кубан. Обаче Теофан пише, че Кубрат – „владетелят на споменатата България и котрагите”. Няма съмнение, че котраги, това е съкратената форма на кутригурите, които обитавали земите на запад от Дон. Затова има мнение, че истинската западна граница на държавата на Кубрат преминава по Днепър или по Южния Буг.
Населението на държавата не било еднородно по своя етнически състав. На пейната територия живели няколко племена, които имали общ произход: те говорили на близки езици, имали близък начин на живот, подобни погребални обряди и вярвания. Били племена с ирански, тюркски и унгарски произход. Всяко от тях заемало повече или по-малко постоянна територия. Водещо племе, което дава своето име на държавата, били българите. Латинския Хронограф от 354 г. поместава племето vulgares в района на Северен Кавказ.
В VII век българите се отъждествявали с уногундурите или, по-скоро, уногундурите се смятали за клон на българите. Изразът на Теофан „следва да разкажа за древността на уногундур българите и котрагите”, понякога неправилно се превежда” „...за древността на уногундурите, българите и котрагите”. В источниците Кубрат е наречен господар „на указаната България (където живеят уногундури – българи) и котрагите” (Теофан) и „господар на уногундурите”, „господар на тези племена”, т.е. на хуните, българите и котрагите (Никифор).
Второто основно племе в българската среда са котрагите. Отдавна е установено, че „котраги” е съкратена форма на името „кутригур” във византийските источници в VI век. През VII век те продължавали да живеят в степите на Северното Причерноморие на запад от Дон. В писмените источници те направо са наречени „съплеменици (родственики) на българите”.
Обособяването на няколко етнически групи във Велика България показва, че организацията на нейната територия е била подчинена на деленето по племения признак. Обединяването на племените територии предполага преодоляването на родоплемения принцип и нарастване значението на териториално-административната организация. Тя се съчетавала с традициите на степните държави, в които територията се разпределяла между братята или синовете на хана.
В областа на външната политика Кубрат съблюдавал вярност към своя приятел Ираклий. Нещо повече, след смъртта му през 641 година той участвал в избухналата борба за престола в Константинопол. Част от византийската аристокрация поддържала правата на старшия син Константин от първия брак на Ираклий. Друга част настоявала на правата на Ираклион – сина от неговата втора жена, Мартина. Иоан Никиуский твърди, че инициатор на втория проект бил самият Кубрат (Кетрадес), запазил привързаността си към Мартина и нейните синове. В края на краищата победила първата група, която успяла след неочакваната смърт на Константин да постави на престола неговия син Константа II (641 – 668). Това, видимо, не се отразило отрицателно на отношенията на Кубрат с новия император, тъй като най-късните монети в Перещепинското съкровище (сечени 642 – 646 г.г.) принадлежат на Констант II.
Кубрат умрял „во времена Константина, който умрял на запад”. Това е този същия Констант II, който прекарал последните години на своя живот (от 664 д 668 г) в Италия, където е имал намерение да върне сталицата на Римската империя. „Именика” съобщава, че след Кубрат 3 години е управлявал Безмер, заел престола в „шегор вечем”, т.е. в годината на вола, съгласно новите изчисления, периода от 665 г (смъртта на Кубрат) до 668 г. Смята се, че Безмер – това е Батбаян, старшият син на Кубрат. Той е изпълнявал своите функции на престолонаследник до нашествието на хазарите.
Византийските автори твърдят, че гибелта на Велика България е станала заради несъгласието между синовете на Кубрат, макар че той, докато е бил жив ги е предупреждавал „в никакъв случай да не се отделят един от друг, и че те да бъдат взаимно благорасположени при запазването на своята власт”.
Кубрат имал 5 синове. Старшият син Батбаян останал „на земята на предците” и станал васал на хазарския каганат.
Вторият, Котраг, се отправил през реката Танаис (Дон) и се заселил „напротив” Батбаяна. Котраг е епоним или реално име се явява предводител на котрагори – кутригурите. След като преминал Дон, той се отправя на север и се установява там, където Кама се влива във Волга и създава Волжска България.
Третият син Аспарух се отправя към Дунав и основава съвременната България.
Четвъртият син Кубер отначало отсяда в Панония, но в последствие се отправя на юг и основава своя държава, която сега се нарича Македония.
Петият син се наричал Алцек. Отначало той също се заселва в Аварския каганат, но по-късно преминава в Северна Италия, подчинява се на византийците, а след това на лангобардите по времето на крал Гримуалд (662 – 671).
В същност, разпадането на Стара Велика България е било стимулирано от това, че териеториално – племенното резделение на държавата, при което всеки син е бил полуавтонамен владетел на своята територия, не е могло да обезпечи пълна централизация на властта. Този разпад е приел крайна форма, която се проявила не само в обособяването на отделни територии във Велика България, но и в разселването на родствените племена. Може да се допусне, че между синовете на Кубрат е станала вътрешна междуособица, подобна на гражданска война. Тя е и довела до разселването, от която се възползвали хазарите. Правейки отначало отделни набези, те организирали истинска война, която завършила с подчиняването на Батбаян, който започнал... да им плаща данък. Към края на VII век, територията на Стара Велика България съставляла част от територията на новия политически субект в источноевропейските степи – Хазарския каганат.
Образуването и съществуването на Стара Велика България е важно събитие в историята на источноевропейските степи през VII век. За първа път след разпадането на Хунската империя е била достигната интеграция на родствените степни племена. След хуните българите стават най-мощният и влиятелен народ, около който се обединяват степните племена. Разселването на синовете на Кубрат, тяхното базиране на Дунав и на Средна Волга може в някаква степен да се оцени като край на така нареченото Велико преселение на народите.

.

.


Следва

Парасковия Райлеску
Венцеслав Видински
Наши кореспонденти - Киев

Блог на Семейство Видински-Киев,Украйна

Писмо до г-н Портних, кмет на град Варна

Многоуважаеми, г-н Портних!

       Ние, семейство Парасковия и Венцеслав Видински - Райлеску, Ви поздравяваме с Новата 2014 година !

       От все сърце и душа Ви желаем крепко здраве и много сили за утвърждаване на град Варна  като най- благоприятен град за живеене.

       Нашето семейство е готово за това да вложи всичките сили, знания и умения като специалисти за постигането на тези цели.

      

 П.С.  …

Продължи

Публикувано на Януари 15, 2014 в 10:00am

Писмо до г-н Портних, кмет на град Варна

Многоуважаеми, г-н Портних!

       Ние, семейство Парасковия и Венцеслав Видински - Райлеску, Ви поздравяваме с Новата 2014 година !

       От все сърце и душа Ви желаем крепко здраве и много сили за утвърждаване на град Варна  като най- благоприятен град за живеене.

       Нашето семейство е готово за това да вложи всичките сили, знания и умения като специалисти за постигането на тези цели.

      

 П.С.  …

Продължи

Публикувано на Януари 14, 2014 в 8:00pm

Защо не е българска Болградската гимназия

Посвещава се на 152-а годишнина от създаването на Болградската гимназия – 22 июни 1858 г.…

Продължи

Публикувано на Юли 1, 2010 в 7:00pm

Българската следа в Руската федерация – Волжска България

Част ІІ




Когато говорим за началния етап на образуването на Българската държава – Волжска България на територията на съвременната Руска федерация, необходимо е да имаме пред вид две важни обстоятелства: българите, които са дошли в Средното Поволжие, спасявайки се от нашествието на хазарите, са имали дълги традиции на държавност, зародили се още в дотюркските времена, а също така факта, че етнокултурната и етнополитическата обстановка във…
Продължи

Публикувано на Юли 1, 2010 в 2:22pm

Стена за коментари

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

  • Още няма коментари!
 
 
 
Web Analytics