Търсене на повече снимки като тази на Общобългарският Портал
Тази констатация може за някои да звучи крайно,но е факт,който се подтвърди на проведения на 20-21 юли 2006 г. ПЪРВИ СВЕТОВЕН КОНГРЕС НА ГАГАУЗИТЕ в град Комрат - Р.Молдова.
Вярвам,че широката българска общественост малко или нищо не знае за АВТОНОМНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ГАГАУЗИЯ (ГАГАУЗ ЕРИ) в състава на Република Молдова,обявено на 24 декември 1994 г. КАКВИ СА ГАГАУЗИТЕ? Документирано е от руските миграционни власти,че това са изключително изселници в Буджака (Бесарабия) от Добруджа и Североизточна България в края на ХVІІІ-и и първата половина на ХІХ-и век.Голяма част от крайморското и крайдунавско християнско население от Варна, Балчик,Каварна, Добрич, Шабла, Провадия, Силистра и т.н.до Дунавското устие са изселени през 1807-1812 г.Има данни за ранни поселения на добруджанци в село Чадър-Леовски район още през 1589г.В същия район са пристигнали бежанци от село Гяур Суютчук (дн.с.Българево-Каварненско) през 1784 г.
Днешният град Вулканещи е заселен с 289 семейства от Балчик и Тутракан през 1806 г.Друга.по-голяма част българи е изселена след Одринския мир и края на войната 1828-29 г.Изселвания с различна интензивност продължават до Кримската война.1856 г.Официално заявена е политиката на самодержавието за привличане на християнско население в Южна Русия.
Прозвището "гагаузин" е давано на езиково потурченото (за разлика от помаците) най-старо местно население на Добруджанското българско княжество (деспотство) на Балик.Добротица и Иванко,успяло да оцелее след разрушителното османско завоевание на Североизточна България в края на ХІV-и век.Последният добруджански владетел Иванко е убит в сражение с турците през 1389 г.при Силистра.
Трябва да се признае,че османската дипломация и администрация през различни времена се е отличавала със своята завидна далновидност.Веднага след завоеванието името българин тук изчезва.Завареното местно християнско население (което не е потурчено) приема имената тукани (тукашни),гаджали,гагаузи.
Прозвището "гагауз"дадено от турците,според достигнали до нас спомени на местни и изселници в Бесарабия,буквално значи "гага-сус" (затваряй си устата,човката,гагата) -не говори по български! С времето то става нарицателно.Самите гагаузи,запазили спомена за произхода си,наричат все още себе си "ески булгар" - стари българи.Стари,добруджански българи,в сравнение с българите от балканските селища,Тракия и Македония,които преминават през Добруджа и се изселват също в Бесарабия.
И днес гагаузките имена са основно български.Съществуват и някои заемки от дълго употребявания тюркски език като: Генчо (Младен),Демир (Желязко) и др.Що се отнася до фамилните имена(появили се по-късно),те у мнозина българи и гагаузи също произхождат от турски прозвища обикновенно посочващи професия или занаят:Абаджи,Арабаджи,Мутафчи,Караджа,Дюлгер,Гайдарджи и т.н.
Създаването на териториалната автономия на гагаузките поселници в многонационалната Република Молдова,населявана от молдовани,руси,българи,ук раинци и др.по същество е един прогресивен акт,който трябва да се приветствува.Целта ,обаче тука е гагаузите да се изкарат тюрки,като се отделят от масата на останалите българи по произход.Официалното отхвърляне на българо-славянската писмености преминаване към латинското писмо и четмо е най-решаващият белег на това отродяване.
Сред напъните да се създаде някакъв правоподобен генезис и история на тюрска основа се стига до обяснението,че нашите гагаузи са идентични с тези от номадското тюрско племе огузи,дошло от Алтай.Вероятно се разчита на фонетичното подобие: гагаузи - огузи.Следва едно фантастично преселение на огузите в Добруджа,където създават княжеството на Добротица.Между другото,вече са приели християнската религия.Интересно е,защо след османското завоевание на Добруджа,това сродно с турците по език население бяга от тях в Буджака?
Нещата се изясняват в изказването на президента на Гагаузия Георги Табунщик."Особени са -казва той-,отношенията ни с Турската Република въплатени в конкретни дела:реализирането на проекта за обезпечаване с питейна вода на южните райони на Молдова,учението на студенти във вузове на Турция,помоща за Комратския университет,откриването на молдо-турски лицей в град Чадър-Лунга и село Конгаз.Тази помощ и поддръжка ние усещаме и сега,иза всичко това ние сме благодарни на турския народ,ръководството на Турция,на 9-ия Президент на Турция г-н Сюлейман Демирел.Гагаузия стана член на "Тюрксой"-международна културно-просветна организация на 35 тюркоезични държави".
На Конгреса имаше представители на гагаузките поселища в Украйна,Русия и даже Гърция.Най-многобройна естествено беше групата от старата Родина-България:фолклорният самодеен състав от с.Кантарджиево,водена от кмета Стефан Зенгинов,хора от с.Кичево-Варненско с кмета си Яни Филчев,от с.Българево,от Каварна и Варна.Присъстваха,Негово Високопреосвещенство митрополит Кирил,Адмирал 0.3.Иван Добрев,арабиста Киряк Цонев и др.Представителството имаше неформален характер.Поканата предполагаше среща за взаимно опознаване и сътрудничество.Присъствахме,обаче на Конгрес,който целеше утвръждаване на нова "гагаузка нация" различна от българската,тюрска по произход.Вероятно ще последва и акция за приоб-щаване към този ''нов народ'' и на българските гагаузи.Забелязани са вече и емисари в Каварненско,които търсят етнографски,фолклорни и други различия между българи и гагаузи.
Тук,на Конгреса,всички разбраха какво мощно оръжие е народностната традиция въплатена и съхранена през вековете в българските песни и танци.С песните си,фолклорните изпълнители от с.Кантарджиево разбиха на пух и прах идеята за различие между гагаузи и българи.Въпреки изкуствено създадените нюанси в народните носии /с преобладаващо синьо/ и мелодиите,и песните и стъпките на танците категорично показват общ произход.Изпълненията на кантарджиевския гайдарджия бяха по-категорични от всички други аргументи.
Живеем във време,което очертава физическото намаляване броя на българите в самата България.Ще допуснем ли да се превърнем в малцинство?Да вземем пример от германците,които веднага след обединението си прибраха всички немци от Русия.Същото направи и Гърция с понтийските гърци от Черноморското крайбрежие на Русия и Украйна.Нека споменем,че Израел привлече над един милион руски евреи.
Българската и гагаузката интелигенция в Молдова трябва да осъзнаят голямата си отговорност,да търсят и намират единение при действената подкрепа на Родината.
Нужни са повече апостоли,работещи ''на полза роду''!
Александър Ламбов.
http://www.portal-bg1.ning.com/profiles/blog/new
Стена за коментари (8 коментара)
Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!
Включи се в Паметта на българите
Аз Ви благодаря, за оказаната чест!
Поразрових се в интернет пространството и от това което прочетох като текстове от споменатите автори, стигнах до извода че ми допадат.
Затова ще се радвам да се запозная и насладя и на Вашите "декадентски стихоплетства" (както сам ги определяте).
:)
Честит рожден ден!
Роден е на 20 ноември 1939 г. в Добрич. Завършва Селскостопанската академия в София. През 1968 г. постъпва с конкурс в Младежката редакция на Радио Варна и достига до отговорен редактор. Преминава в БМФ-Пътническо плаване на длъжността Аниматор на лайнера "ВАРНА". От тогава са и първите му пътеписи "Морски истории".
Работил е като редактор в морския вестник "МАЯК". След конкурс постъпва в Телевизионния център-Варна и скоро става водещ на предаването за българските моряци "КАЮТКОМПАНИЯ". Междувременно е ангажиран в предаването на БНТ- "БРАЗДИ".
Бил е главен редактор в Българска фотография-Варна. През 1988 г. е назначен за главен редактор на създадения от него общински седмичник "БАЛЧИК". Бил е специален кореспондент на в-к "ТРАНСПОРТЕН ГЛАС" по време на строежа на фериботната връзка Варна-Иличевск [Одеса].
Издал е книгите : "БАЛЧИШКИЯ ДВОРЕЦ" и "МОРСКИ ЛЕГЕНДИ И ПОВЕРИЯ". Пътеписи, разкази и рецензии е печатал в почти всички столични вестници, особено в списание "ОТЕЧЕСТВО".
Като краевед на Варна, Добрич и Северното черноморие има много публикации в българския и чуждестрания печат. Делегат е на двата поредни Световни конгреса на гагаузите от ГАГАУЗ ЕРИ - автономна област в границите на Република Молдова.
Виж всички коментари