Фолклор

Рубриката Фолтлор се води от известната българска етномузиколожка Румяна Цинцарска. Тя е завършила Музикалната академия „ П. Владигеров” в София. Четиридесет години работи в Българското национално радио. Създател е на музикалната редакция на Българската национална телевизия Незабравими ще останат съботните й предавания по студио „Народно творчество”. Автор е на над 40 фолклорни етнографски филма. Носител е на международни награди от конкурси и фестивали за фолклорни документални и късометражни филми. Автор е на единствения компактдиск с българска национална музика Ocona и на други компактдискове за международно разпространение. Консултант е на музикалните издатели Марсел Селие, Джо Боид , Франсис Каропато и други. Румяна Цинцарска изрази неотлъчната си подкрепа на идеята на редакцията да се организират конкурси за деца и ученици по надпяване, надсвърване и надиграване.

ШОПСКОТО ПЕЕНЕ Е ЗАВЕЩАНИЕ НА КОСМОСА

Бистрица е малко селце близо до София. Там грижовно се пазят древни шопски обичаи – многогласовото пеене и старинните хора, изпълнявани от уникалната фолкгрупа Бистришките баби.

Най-известният изследовател на шопската музика проф. Джералд Меснер твърди, че тя е връзка на земята и небето. Той обяснява феномена научно: "Нашето ухо има уникална способност да улавя информационни частици (звуци), която е непосилна за техниката. Онова, което чуваме, е по-малко от половин водороден атом. Той се улавя от вътрешното ухо и може да задейства изменения в целия организъм".

Проф. Меснер изследва многогласието на Шопския край още от 1963 година. Тогава идва в България и случайно се запознава с Бистришките баби. Тази среща преобръща живота му. Пеенето на "бабите" е толкова различно и изумително, че Меснер му посвещава 10 години от живота си. Защитава дисертация за феномена Бистришки баби, след което ЮНЕСКО ги обявява за световно културно наследство.
Джералд Флориан Меснер споделя, че шопската музика зарежда с енергия. "Мои сънародници от Австралия вече знаят, че след 10 минути тази музика ги превръща в новородени", не крие удивлението си австралийският изследовател на мистичното.
Проучвайки митовете на различните езотерични традиции, Меснер все повече се убеждава, че музиката е завещана на човека някъде от горе. И който се докосне до тайните на звука, ще опознае тайните на цялата Вселена.

.
"Повечето хора не са наясно и не съзнават тайнствената сила на музиката. Тя има много дълбок фундаментален ефект не само върху телата ни, но и върху нашата околна среда. Съществуват няколко музикални системи. Съвременните не са от най-полезните за здравето, защото при тях е влошена връзката с Космоса. А всички стари музикални системи сa се съобразявали с хармонията на Вселената.

Неслучайно в императорския двор на древен Китай е имало 10 хиляди музиканти. И там са налагали строги наказания за фалшиво свирене, което всъщност е нарушавало баланса на изконната мелодия", разказва австралиецът. Той е открил, че майката на всички музики се съхранява в шопското пеене на Бистришките баби. Неин автор вероятно е самият създател, защото в полутоновете, които Меснер нарича "интерферентна диафония", се пази информация за сътворението на света. По думите му всичко, което съществува, има честотна база. Това се доказва и от квантовата физика. Древни митове за създаването на света също подчертават честотната база на природата.
"Както повечето образци на нематериалната култура, началото на феномена "архаична полифония" се губи толкова далеч в миналото, че не може да бъде точно датиран, но със сигурност принадлежи към предхристиянските култури.

Бистришките баби са последните носители на тази традиция, за които песните и ритуалите са част от ежедневния им живот. Песните им изобилстват с остри дисонансни звукосъчетания и поразяват с трудната вокална техника, която не може да бъде изучена в никое музикално училище. Интонацията е чужда за западната диатоника. Изпълненията им отварят пред нас прозорец към някаква много стара и много висока, но още недостатъчно изследвана музикална култура", убеден е Меснер.
След като се запознава с шопското пеене, той започва да обикаля света в търсене негови аналози. Така освен на Балканския полуостров подобна архаична полифония той намира още в Гвинея, на Фарьорските острови, както и в Италия.
"Различните музикални системи имат различни връзки между дисонанс и съзвучие. Най-интересни са късите интервали, които западната музика счита за дисонанс", отбелязва ученият. През Средновековието пътешествениците са считали племената, издаващи подобни звуци, за обладани от зли демони. И днес много западни спецове възкликват: "Тази музика е толкова ужасна, че не трябва нито да се слуша, нито да се изучава!"
Подобна на шопската музикална традиция се наблюдава и в областта Ломбардия. Префинен французин отбелязал: "Тези ломбардийци вият като вълци. Нямат никакъв усет към музиката и музикалния интервал." Проф. Меснер обаче доказва със съвременна компютърна техника, че те имат даже свръхусет, защото в рамките на един музикален тон Бистришките баби например могат да нанижат множество полутонове. Електронната сонограма на шопското пеене пък показва, че дисонансът е една хармония от микротонове, която има свойството да настройва организма на човек на честотата на здравето и силата.
Проф. Меснер донесе в София запис на индонезийска песен. Тя порази родните експерти, защото звучеше по същия начин като песен от село Бистрица.
"Музиката на определени части на света е една и съща и това не може да бъде някакво случайно съвпадение", убеден е австралиецът. Според него към музиката трябва да се подхожда предпазливо като към лекарство, защото тя стои в основата на този свят и ни е завещана от Създателя.

Източник: В-к Стандарт
Автор: Любомир Старидолски

21 юли 2009

БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКРОЛ - ОСМОТО ЧУДО НА СВЕТА

В интервю по БНР народната певица Лиляна Галевска разказа:

"С квартет "Славей" сме били осем пъти в Япония. Там боготворят нашия фолкрол. Той им действа като допинг, омая. Много харесват костюмите ни, разпитваха ни за тях, пипат ги и възклицават. Най-щастлив бе мига в град Сендай. Пяхме в зала с 6000 зрители, която направо „се пукаше по шевовете“. След концерта дълго приемахме поздравления. А един уважаван японски професор каза за нашата народна песен: „Това е осмото чудо на света“.Източник: bnr.bg 26.02.2018

Квартет "Славей". Снимка: bnr.bg

Фолклорен квартет "Славей": Надка Караджова, Светла Караджова, Лиляна Галевска и Стояна Лалова

Коментар от Abagar Quartet: Честит рожден ден на една прекрасна дама !

И колкото по - минават годините, толкова по- ярко блести нейното човешко достолепие, a ние много повече се убеждаваме, колко е скъпо това в нашето не дотам човешко съвремие! Чудесно е, че все пак имаме допир с таланта й, мъдростта й и всичко, с което тя ни обгрижва ...Можем само да й благодарим и да й кажем,че много я обичаме ! Честит рожден ден г-жо Цинцарска !

Румяна Цинцарска: Изписаните по-долу редове са израз на моята голяма благодарност към Оркестъра за народна музика на БНР: .

Всеки от членовете на този оркестър е ярък солист със свой стил и репертоар. А всички заедно са образцов ансамбъл от български народни музикални инструменти, осъществил записи и концертни изпълнения на хиляди пиеси и песни от всички фолклорно-етнографски области на страната. Солират те, наравно с най-изявените български певци и инструменталисти, които им гостуват. Това е работата им – те създават музикална продукция предназначена за програмите на БНР и неговата фонотека, която има функцията на национална звукова съкровищница. Елементарна, случайна, безлична музика не може да попадне като нотен текст в ежедневната работа на оркестъра, още по-малко – в ежеседмичния запис на поне три до пет пиеси или песни, съпроводени от Оркестъра за народна музика на БНР. Със същите критерии са свирили своята музика първите, първични и необразовани народни музиканти, основатели на оркестъра през 1952 година. Второто поколение бяха наистина най -добрите инструменталисти на България – знакови, водещи, любими и затова известни в цялата страна солисти. На професионалното им равнище откликнаха плеада композитори, които им посветиха не творби, а дори цялостното си творчество. Коста Колев работи 20 години с тях и беше техният диригент, композитор, аранжьор. Той е музикантът, чието име е знак за компетентност, професионализъм, артистичност – абсолютен авторитет в областта на народната музика, инструментална и оркестрова. Традицията се оказа устойчива. Третото поколение на ОНМ на БНР намери своя диригент, композитор, аранжьор в лицето на академичния музикант, солист кларинетист – Христофор Раданов. Заедно работят вече 18 години и станаха творческо-изпълнителско цяло, което превърна традицията в процес. Както си е редно, но и както не се получава без приемственост, без да се усвояват и повтарят най-съществените ценности и най-ярките образци на традиционното творчество и изпълнителско изкуство. А те и до днес градят на основата на действително най-успешните постижения, които приеха от предшествениците си, чиито ученици са, а и с които се случи да работят няколко години заедно. Към усвоеното от тях, днешните оркестранти прибавиха и вече академичните си познания за традиционния музикален фолклор на българите. Още в младините си, тези мъже не се поддадоха на моди и влияния, а останаха предано отдадени на традиционната фолклорна музика. Вече академични музиканти, те имаха основание да опитат свои аранжименти на музиката от личния си репертоар или от фолклорно-етнографската област, която най-добре познават и й принадлежат семейно, родово – наследствено. Композитор от другите жанрове музика можеше да ги отдалечи от майчиния музикален език, който те владеят перфектно. И някои от тях успяха да аранжират песни, или своите най-свидни инструментални мелодии за изпълнение със съпровод на своя оркестър И със своите колеги и своя диригент да ги изсвирят най-близко до себе си. И се получиха художествени ценности, защото музиката в тези пиеси е стилна, искрена, своя, пожелана, намислена и споделена./1,2,4,5,6,7,8,12,14,16,17,19,20,21/ Всеки от солистите е пряк носител на репертоар и стил от определен фолклорно-етнографски район и солово изпълнява инструменталните и вокални мелодии най-близко до традиционния оригинал, при това виртуозно. А в съзвучие с оркестъра самобитните музикално-фолклорни образци са развити, разгърнати, обогатени, осъвременени, красиво професионализирани и естетизирани...

Продължи:http://www.portal-bg1.ning.com/profile/RumyanaCincarska

Коментар от Ste Drazhev на Декември 3, 2009 в 7:56pm: Изтрий коментар
Семейство Дражеви поздравява г-жа Цинцарска и я кани да се включи в електронното списание "Българска хореография" като един от редакторите"

: Вокален квартет Абагар е типичен пример на мост между поколенията

МОСТ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА

.По традиция в Търговище се състоя Националната фолклорна среща „Мост между поколения", организирана от община Търговище и фондация "Песенен фолклор - Елена". Това е форум, който е единствен по рода си в страната.
Срещата се провежда по повод Деня на народните будители. Тази година Целта й е да обедини и осъществи контакт между поколения изпълнители, педагози, фолклористи и фолклорни институции от България за опазване и съхраняване на традициите, за отдаване заслужено внимание, уважение и почит на майсторите - ветерани. Форумът се стреми още да спечели повече млади ценители и пазители на българските традиции.
Петата национална фолклорна среща събра в Търговище десетки млади и талантливи момичета и момчета - певци и инструменталисти, както и едни от най-добрите фолклорни изпълнители и музиканти. Те ще могат да обменят опит и знания, работейки заедно на сцена. По традиция участниците са около 100 - ученици от музикалните училища в Котел, Варна, Плевен и Пловдив, от музикалните паралелки на ІІ СОУ в града, както и студенти от Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и от Шуменския университет.

Прроведени бяха много полезни майсторски уроци по народно пеене и народни инструменти, по групи и на сцена, а също уроци по композиция. А концертът на младите участници и на всяко училище се представи с 10 минутна програма. Вторият ден продължи с майсторски уроци, надсвирване и надпяване между поколенията. Галаконцертът на майсторите премина с голям интерес.
Майстори обучители инструменталисти тази година бяха Любомир Гешовски - гъдулка, Петьр Костадинов - гайда, Темелко Иванов - кавал, Димитър Христов -тамбура. Певиците, които ще споделят своя опит, са Галина Дурмушлийска - Добруджа, Нели Андреева - Родопи, Янка Рупкина - Странджа, Данислав Кехайов - Тракия, Кремена Станчева - Шоплук. Георги Андреев ще води уроци по композиция. Представител на фолклорна област "Странджа" бе Калинка Згурова.
Лектори на предвидената конференция са етномузиколозите Румяна Цинцарска и Лозанка Пейчева, както и фолклористът Милчо Василев. В галаконцерта участваха също дует "Митеви и вокална формация "Дивна".

Източник: Дарик радио

Идентификационни табелки | Докладвай проблем | Условия на обслужване