Български думи и старинни термини в хинди и санскрит- произход и значение

.

Изт. profesionalist.blog.bg Препис от оригиналната статия "Сходни думи и старинни термини в български и хинди- произход и значение" - Пълният текст се намира Тук - academia.edu. Автори: доц, д-р Я.Й.Шопов, Т. Ялъмов, доц, д-р Л.Т. Цанков от Института по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.

.

Резюме

В Индия намерихме 1020 общи по значение и произношение думи в българския език и езика хинди, от тях 647 бяха имена на градове, местности и реки, образувани с основа на родовите имена на древните българи. Там има имена и синоними на 33 ведически божества, чиито названия образуват много български фамилни имена. Това навежда на мисълта, че в хинди са останали следи от директни древни контакти на индусите и българите, които са говорили на жив древно-български език.

.
Методика: Използвани са речниците Shakespear (1834), Карманный хинди- русский словарь, (1958) и Русско- хинди словарь, (1957). Те са съпоставени с Български тълковен речник (1973) Речник на редки, остарели и диалектни думи (1974), Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986), Иванова Н., Радева П. (1985)). 

.

Исторически бележки: Още акад. Державин (1946) твърдеше, че българите по своя произход “принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвистичен анализ, направен от акад. Н. Марр (1925). Напоследък много изследователи убедително доказаха, че прабългарите са европейски народ от източно-иранските народи, наричани още ведически арийци. Те са изиграли ключова роля при създаването на индийската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и литературните веди. Началото на този процес е станал около 1500 г. пр.Хр. в горното течение на р. Инд (Кашмир и Пенджаб).     

Според Теофилакт Охридски прабългарите са имали религия като скитите (Златарски, 1970). Скитите са ираноезични народи, говорещи един и същ език (Всемирная история, 1955). Всички ираноезични народи са изповядвали религии разновидности на зороастризма. Иранистът В. И. Абаев (1962) подчертава, че всички ираноезични народи са изповядвали религии разновидности на зороастризма. Най-старите части на Авестата (свещената книга на зороастризма) са написани на бактрийски език. Според Добрев (1994) имената бактрийци и българи (балхара) са синоними. Нещо повече, в самата Авеста (21-вата книга - Вендидат, глава I) върховният бог Ахурамазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които на 4-то място е Бактрия, “държаща високо знамето ми". Дори има области в древен Иран, наречени Варна и Ариана (Истории древнего Востока. ,ч.II, 1980). Там имената просто са донесени от зороастрийци-прабългари. В дълбока древност те са се преселили и колонизирали северна Индия.  

.

Лингвистични бележки: . Иранистите доказват (Фаюзи, 2004), че в българските речници нерядко персийски думи се описват като турски. Шопов, (1998, 2002), Ненчев (2002) и Хнканосян (2002) посочват, че българското влияние върху турския език е многократно по-голямо от турското влияние върху българския език. Причина за това е историческата традиция турците да се женят за жени от поробените от тях народи (българи, перси, кюрди). Така посочените езици навлизат в турския като майчини езици. Българите са  ревностно са устоявали езиковата си чистота, за да се предпазят от асимилация от турците (Симидов, 1900). Като пример ще посочим широко разпространената заблуда, че чорбаджия е турцизъм, но в турския език "чорбаджи" значи “обръщение към знатен християнин” или “капитан на еничарите” (Турецко- руский словарь, 1945), а българите са основният християнски народ в османската империя. Следователно "чорбаджи" е българизъм в турския език.  

.  

Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит (McDonell,1976), който е синтетичен език, създаден от най-доброто на арийските наречия. Българският език също е синтетичен. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо- арийските езици хинди, санскрит и урдо. Това също показва, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена (Шопов и др., 2002-в).      

.

Анализ на резултатите: Първата крачка при съпоставянето на хинди и български е изясняването на закономерните потъмнявания при преход на думи от единия език в другия. Установените от нас закономерните потъмнявания (таблица 1) не се отличават съществено от известните такива при преход на думи от иранските езици в индийските:  

.

Таблица 1. Закономерни потъмнявания на звуците при преход от ирански и български езици в хинди:

.

български хинди
ъ: сандък е: кебаб и: мигар  о: косур (кусур)  а :китна а: сандук кабаб мaгар касур китна
б: бай бх: бхай
д: дум (шум); дарак дх: дхум; дхарак
ф: фукна, ф пх: пхукна
 х: хал, харч кх: кхал, харч
к: кихна чх: чхихна
ч: чорап дж: джураб
ч: чорба ш: шорба
т: тапа, топна тх: тхаппа (печат), тхопна
г: гътна сгурия (тор) гугутка

гх: (гхатна) гхурия (тор) гхугху (вид сова)

.

  Пример: произнасяне на името българин от индийците: българъ→а, г→гх →балгхар →балхар(а). Речник на редки, остарели и диалектни думи (1974), Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986)

.

Сходни думи в български и хинди

.

Основната част на това изследване беше направена чрез търсене на сходни думи в български и хинди в Карманный хинди- русский словаръ. (1958). В него намерихме 328 общи или сходни по значение и произношение думи в български и хинди. Корелацията на българския със санскрит е по-ниска. Това навежда на мисълта, че в хинди са останали следи от директни контакти на индуси с българи, които говорят на жив древен български език. Хинди съдържа значително количество думи от санскритски произход (Рудин,1957),.  навлезли с ведическите текстове подобно на латинския в европейските езици. 

Сумарно са открити 1020 общи по значение и произношение думи в българския език и хинди,( С това хинди се нарежда след урду по сходство с българските роднински термини измежду всички съвременни официални езици. Два пъти по-ниско е сходството на тези термини със славянските езици на народи, с които са се смесвали остатъците от Волжките и Кубратовите българи (руски 36% и украински 32%). Сходството на роднинските ни термини с иранските езици е учудващо ниско (под 11%) предвид изключително високата им корелация. Това показва, че роднинските термини се пренасят от един език в друг само при директно смесване на двата народа, а общият произход на езиците е от второстепенно значение за корелацията им. 

.

IV. Български топоними в Индия

Дори при съвременната миграция, когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това винаги се дължи на миграция на население от старо място, носещо това име. Затова историческата наука използва характерните за един народ топоними като важни индикатори за неговото присъствие в даден географски район (Българите. Атлас, 2001).

Български фамилни имена, имащи паралели в иранските и индийските езици.

1. Фамилии с основа, по-близка до Хинди, отколкото до съвременния български  АСТАРДЖИЕВ от АСТАРДЖИя= тъкач на хастари, от АСТАР (х, п, пу, д)= хастар ТАМАМДЖИЕВ от ТАМАМ (х, п)= цял, пълен, завършен в съвременен български- таман 2. Чисто български фамилии с основа, липсваща в турския и славянските езици: ГУДАРОВСКИ, ГУДАР от ГУДА (х)= ядро, зърно = топче (б-г) КИРАДЖИЕВ, КИРАДЖИЙСКИ от КИРАДЖИя=наемател, кирая (х, пу, д)=наем, керайе(п)=наем,аренда ПАШАЛИ-ЕВ, -ЙСКИ, ПАШАЛИя, ПАША, пашу (х) = пасе САПУНДЖИЕВ от САПУНДЖИя- сапунар, САПУН (х)= =сапун, сабун (пу, д) ЧАКРЪКЧИЕВ от ЧАКРЪКЧИя ЧАКРАК (х)==чакрък ТЪРНАДЖИЕВ от ТЪРНА- търня= ограждам с трънен плет, ТОРНА (х)= чупи, къса ФУЧЕДЖИЕВ от ФУЧИ, (ф)пхукна (х)= фукна, фучи ЧУКНИЙСКИ от ЧУКНИя, ЧУКНа (х)== чукна ЯМАЛИЕВ, ЯМАЛИя, ЯМА (х)= бог на смъртта (като “да паднеш в ямата”)          

.

VII. Имена на богове

Шопов и др. (2002-в) показват, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена. Те доказват, че 45 имена и синоними на 33 ведически или хиндуиски божества още се срещат в българските имена или фамилии, или техните функции се разбират на български по имената им (които са на санскрит). Имената на тези ведически или хиндуиски божества образуват 74 български фамилни имена.      

VIII. Термини, инструменти Старинните термини и имена на инструменти носят ценна информация за стопанската култура на един народ. Те могат да се пренасят от един език заедно с внасянето на нов инструмент в употреба. Те се заемат от езика на народа който ги е създал или донесъл в региона.

.

  Заключение: Проведеният анализ показва,

че от старинния български език са използвани много повече думи от прабългарски произход, отколкото в съвременния български език. Много думи в българския от прабългарски произход погрешно се смятат за турцизми. Много думи, смятани за турцизми в българския, всъщност са иранизми и българизми в турския език. Настоящата разработка на Института за древни цивилизации е е плод на почти 10 годишни търсения и прилагане на съвременни научни методи. Настоящето изследване е в рамките на договор 721/1997 на Националния съвет за научни изследвания при Министерството на образованието и науката.  
.
Ползвана литература:

Абаев В. И. (1962) Культ “семи богов” у скифов.- Сб. “Древный мир”, М.Българите. Атлас (2001) Колектив. Александър Фол (редактор). Тангра Танакра ИК, София, 280 с. Български етимологичен речник (1971, 1979, 1986) Изд. на БАН Български тълковен речник (1973) 3-то изд.Наука и изкуство 1133 с. Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отв. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.530-531, 594 Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,с.203-7 Димитров Д. Ил. (2002) Пан- европейски генетически проект (Резултати и значение. Българска перспектива). Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.6. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК”Славика-РМ”, София, с.173 Добрев П. (1995- а) История на българската държавност. ИКК”Славика-РМ”, София, 189 с. Добрев П. (1995-б) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи- Речник и граматика. изд. Огледало, София, 178 с. Donchev S.(1980) Cultural Relations Between India and Bulgaria. Studies in Indo- Asian Art and Culture, v.6, ed. by Lokesh Chandra, Published by the International Academy of Indian Culture, New Delhi, pp.51- 70. Златарски В. (1970) История на българската държава през средните векове. т.1, ч.1, с.574, бел.13. Иванова Н., Радева П. (1985) От “а” до “я” имената на българите. Изд. Народна младеж”, София, 248с.  Ilinkina V. (1994) Code knowledge on clay figures of prehistoric age in Bulgaria.- VI-th World Congress of Scientific Acupuncture in the Framework of Modern Medicine. ICMART’94, Istambul, 2- 5 Jume 1994 (ed. by M. Abut), p. 56Карманный хинди- русский словаръ. (1958) Димшиц З.М. ГИИНС, Москва, 1080 с. Миков В. (1943) Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. Наука и знание, София, 316 с. McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976 Марр Н. (1925) Избранные работы, т. V, стр. 323-372. Мутафова M., Мутафов В. (под печат) Сходни и еднакви думи в българския и персийския езици. Присъствието им в нашия фолклор и собствени и фамилни имена.- Сборник доклади на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София. Ненчев Л. (2002) За някой неизменяеми думи в българския език и пущу.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 11-12.Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (1974), изд. БАН, София, 606 с. Рудин С.Г.(1957) Очерк фонетики языка Хинди. в: Русско- хинди словарь. Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1257- 1376 с. Русско- Хинди словаръ. (1957) Бескровный В М. (ред.). 23 000 слов ГИИНС, Москва, 1376 с. Симидов Ф. (1900) Прочутият Филип Тотю войвода (наречен “хвърковатият Тотю”). По личния разказ и забележките на войводата. Русе, 1900 г, преиздаден от Издателство на ОФ, София, 1972 г., 424 с. Steingass F.J. (1892) A Comprehensive Persian-English dictionary. London: Routledge & K. Paul, 1892. Турецко- руский словарь (1945) 40 000 слов (под ред. В.А.Гордлевски). II изд., ОГИЗ, Москва,704 с. Shakespear J. (1834) A dictionary, Hindustani and English: with a copious index, fitting the work to serve, also, as a dictionary of English and Hindustani. 3rd ed., much enl. London: Printed for the author by J.L. Cox and Son: Sold by Parbury, Allen, & Co., Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. “Царственник на българското достолепие”, ИК “Иван Вазов”, София, стр.179-183 Шопов Я. Й. (2001) Българската държавна традиция през вековете - Разширено резюме от лекцията изнесена на “Българския ден” в Европейския Университет във Флоренция.http://tribal.abv.bg/shopov/tradicia.htm
    Шопов Я. Й. (2002а) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр 9-10. http://www.seedot.com/esf/historyconference.html
Шопов Я., Т. Ялъмов, С. Шопова (2002б) Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Разширени резюмета на Националната научна конференция на тема: Древната Българска цивилизация –същност и значение за формирането на старобългарската култура, 15 и 16 Февруари 2002г., София, стр.8.http://tribal.abv.bg/shopov/religia.htm

.


.

.

Web Analytics