Азбуките

.

На около 1 км от Белоградчик съществуват скали, които са еднакви с една от рисунките на Твореца от Магурата, определен и с изписаната буква Т.  Снимки: magnaaura wordpress.com

.

Подобно скално образувание има в Корея, посветено на Майката-богиня Маго.

 

КК и сн. магурата

.

Майка има древен вариант Ма (БЕР, Том III, 1986, с.593), регистриран у нас на надписи от преди около 2700 години. MA е едно от имената и на богинята-майка при фригите, чиято древна родина са Балканите. Тяхна е и думата МАтеран-майчин, на майката и е идентична на стбг. МАтерьанъ-майчин.

.

Една позната българска дума за майка е нана, означава майка на санскрит и авестийски, присъства в сръбски и хърватски. Сродна е и хетската дума ninda-хляб, храна. Нана означава тази, която храни, етимологията й е скрита в българската дума нянка/ненка-женска гръд. Тук е мястото да се споменат нашите лични имена Нано и Нено.

.


Името на древното божество - Великата майка, е обяснимо на български език. Първичната дума Майка се състои от Ма - коренът, буквата й е умълителното му окончание, ка е наставката, която изяснява значението на думата. В наши диалекти Ма се е запазило като обръщение към майка: "Закриляй ме, Ма" и "Утеши ме, Ма". (Справка ТукТя е изворът на живота, тя е господарка над всичко и всички – Всемогъщата сила. (БЕР, Том III, 1986, с.593), израз, анализиран у нас на древни надписи. MA е едно от имената и на богинята-майка при фригите, чиято древна родина са Балканите. Тяхна е и думата МАтеран-майчин, на майката и е идентична на стбг. МАтерьанъ-майчин.

.

Това проучване показа, че името Магура навсякъде не е възникнало спонтанно, то се е породило в една общност, която по-късно е повлияла на целия свят. Установи се, че в много Магури има подобни на нашите рисунки и символи, но са малко на брой, докато тук са 1031. Открих богини в Източна Азия с имена Мъгу в Китай, Маго в Корея и Мако в Япония. Оказа се, че съответстват на представената в нашата Магура Богиня Майка, близки са на мирогледа, знанията, представите за земята и космоса на хората, които са обитавали пещерата. Всичко това са доказателства, че са част от една и съща планетарна култура, съществувала някога на Балканите.

.

Оказва се, че статуетките на Богинята Майка от всички краища на света и от всички епохи имат поне по един от тези признаци и епитети. Никоя от тях, обаче, няма всичките наведнъж, а само рисунките от Магура ги имат всичките заедно, което говори за това, че магурските рисунки трябва да са първообраза на тази идея.  Изт. КК

.

Невъзможно е да бъде създадена първата в Европа цивилизация, не оспорвана от нито един учен, без създателите да са използвали в своето време писменост, чрез която са се обучавали, математически правила, златното сечение, отразяващо структурата и реда на нашия свят и знания при изграждане на своите градове. Безспорни доказателства за тоя теза са археологически находки, артефекти, древни карти и език, открити в пещерите Козарника - преди 1.5 милиона години, името на човешкия вид, който пръв населява Европа, най-вероятно е хомо ергастер – работливият човек; пещерите Бачо Киро, Магурата и Байлово - , Побитите камъни - преди           30 000 години и във завършен вид във Варненския енеолитен некропол - 

.

Човек на хинди е  व्यक्ति vyakti

.

Българската дума човек на стбг е čьlověkъ и се свързва с произхода на думата „челяд“. Наименованието Homo sapiens е създадено от Карл Линей, през 18 век полага основите на съвременната биологична систематика със своя труд Systema Naturae и описва самия себе си като лектотипен екземпляр на вида.[4] Родовото име Homo е производно на латинското homō („човек“), което от своя страна произлиза отстаролатинската форма hemō („земно същество“; сродна с думата „хумус“) и протоиндоевропейския корен *dʰǵʰemon- („земя“).[5][6] Видовото име sapiens означава „мъдър“, „разумен“. Изт.

.

Хомо ергастер – наречен работливият човек най-вероятно пръв населява Европа. До неотдавна за най-старите европейски следи от човек се считаха в пещерите Атапуерка - Испания и Ла Пинета - Италия. Там те са от преди около 800 000 години. Находките, намерени в пещерата Козарника - България са от преди 1 500 000 години. 

Homo sapiens означава мъдър, разумен човек, описан от  Изт.

.

Българската дума човек на стбг е чьловек,  в санскрит е записана čаlověk. Това означава

.

След възникването на земеделието  на Балканите преди 10 хил. г. земеделците започнали да се разселват в цяла Европа. Тези първи земеделци постепенно изместили местните номади ловци.

Така преди 10—12 хил. г. възникнал днешният разумен човек — Хомо сапиенс реценс. Изт. geolok.eu . 

.

Има основателна причина за хилядолетното им поведение.

И тя е:

.

Азбуките

Старогръцкият език възниква около 16 век пр.н.е. Неговата збука е пренесена от Финикия около 820 г. пр.н.е. и се състои от 24 букви. Тя няма общо с линеар Б и кипърското писмо, по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. (От wikipedia)

Латинската азбука възниква като разновидност на гръцката,  

?!  която е заета и модифицирана от етруските, когато се преселват в италианските земи. (От wikipedia

Азбуката на английския език се основава на латиницата и има 26 букви. (От wikipedia

Първи сведения за зараждане на английска азбука се появяват в източници от 4 - 5-ти век от н.е. По това време древните германци се смесили с келтите и измислили древно германските руни. След това, към 11-ти век, в Англия се появила християнската религия и за английска азбука започнала да се възприема познатата ни латиница. (От samou4itel)

.

Френски език принадлежи към групата романски езици, които произхождат от простонародния латински език. Пренесен от римските завоеватели в древна Галия, простонародния латински език се разпространява все повече сред местното население.

.

Немска азбука е разширен вариант на латинскаета азбука, съдържа 30 букви. (От wikipedia)  

.

Най-ранният известен текст на иврит е открит върху керамичен отломък на възраст 3 хиляди години, съдържа пет реда избледнели букви, които показват, че библейските текстове за царството на Давид може би са базирани на по-древни писмени свидетелства.[4] Азбуката на иврит е подобна на финикийската азбука. Изт.

.

Най-ранните запазени текстове на древен северноарабски език, са надписите върху камък в Ал-Хаса и са датирани към 8 век пр.н.е. (Изт.)

.

Староарамейският е езикът на семитска народност, заселила се в Плодородния полумесец около XII век пр. Хр. (Изт.)

.

Съвременният персийски език е новоперсийски език, наложил се в днешен Иран и Афганистан през 11 в., след приемането на исляма, заради което той ползва разширен вариант на арабската азбука. Той измества средноперсийския, който е бил официален език на Персийската империя при династията на Сасанидите с писмена система пахлави (вариант на арамейската писменост). Преди него по тези земи до 3 в. пр.н.е. (при Ахеменидите) се е говорел староперсийският, който се е записвал чрез клинопис. (От wikipedia )

.

Ирански народ и език

Названието ирански (на перс. ايراني /iråni/, относително прилагателно към إيران /irån/ „Иран“) произлиза от думата arya – самоназвание на древни племена, заселили се през периода 2 – 1 хилядолетие преди Христа в равнините на Северна Индия и Иранското плато. В това значение терминът е засвидетелстван в най-стария паметник на индийската литература – сборникът от химни „Ригведа“. В същото значение arya е засвидетелстван в староперсийските клинописни надписи, в сборника от химни „Авеста“, в бактрийските надписи с гръцка азбука и в състава на староирански лични имена и племенни названия. С името arya се самоназовават персийските владетели от ахеменидската династия (6 – 4 век пр. Хр.): adam dārayavauš xšāyaθiya vazrka xšāyaθiya xšāyaθiyānām … vištāspahyā puça haxāmaniš pārsa pārsahyā puça ariya ariyačiça „аз, Дарий, велик цар, цар на царете, … син на Вищасп, Ахеменид, персиец, син на персиец, ариец, от арийски род“ (DNa, 8 – 15). От формата на родителен падеж в множествено число āryānām в староперсийски (дало *ayrānām > *ērān, Ἀριάνη у Ератостен (около 276 – 194 г. пр. Хр.)) в словосъчетанието āryānām xšaθram „страна на арийците“ произлизат средноперсийската ērānšahr и новоперсийската форма إيران /irån/. (Изт.)

.

Хинди

Характерните черти на строежа на древноиндийските диалекти са ни известни от литературни паметници още от второто хилядолетие пр. н.е. Съвременните области на разпространение на основните диалекти на хинди приблизително съвпадат с древната област “Мадхядешя” – “Средна страна”, където въз основа на един от диалектите на древноиндийския ведийски език бил изработен класическият литературен език на древна и средновековна Индия – санскрит. (Изт.)

.

Санскрит

много учени поддържат тезата за индоарийска миграция, според която говорещите бъдещия санскрит пристигат в Южна Азия от северозапад в началото на 2 хилядолетие пр.н.е.[9] 

Историята на развитието на санскрит обикновено се разделя на два основни етапа – ведически и класически санскрит, за условна граница между които се приема граматиката на Панини от 4 век пр.н.е. Ведическият санскрит е езикът на ведите, големи сборници с химни, самхити, богословски и религиозно-философски текстове.

Най-ранните известни санскритски текстове са индуистките текстове на Ригведа, които датират от средата до втората половина на 2 хилядолетие пр.н.е. Макар че няма запазени писмени свидетелства от този период, учените смятат, че устното предаване на текстовете е достатъчно надеждно, тъй като става дума за церемониална литература, чието точно произнасяне се смята за ключово важно за нейната ефективност от религиозна гледна точка.[11

Понятието „санскрит“ е израз на изтънчен и усъвършенстван начин на говорене. В Древна Индия познаването на санскрит е белег на социално положение и образованост и езикът се изучава главно от представители на висшите касти, От санскрит произлизат повечето съвременни индоарийски езици.

(Изт.)

.

.

.

Келти                 

При Ирландските келтски племена богинята – майка е богинята Дану и сврзват своя произход с нея. В сагите от т.нар. „Митологически цикъл“ всички главни персонажи водят произхода си от Tuatha Dé Danann, „Племената на богинята Дану“, легендарният народ, който е заселил Ирландия преди там да достигнат през морето синовете на Мил, предците на съвременните обитатели на страната. Дану персонифицира идеята за женското божество като извор на живота. Келтските племена от Уелс почитат идентично женско божество наречено от тях Дун, което в митологичните им представи е „майката на героите“. (От Алвин и Бринли, Наследие кельтов, Москва, 1998, с. 28)[7]

.

.

Web Analytics