Синтентичен език

.

Човешката реч е най-големият информационен код и с него не могат да се правят никакви фалшификации, защото се употребява от изключително много носители във всеки момент. Структурата / граматиката / на езика се явява един от най-трайните компоненти на речта. За основни промени на граматиката са необходими цели хилядолетия. Затова структурата / граматиката / на езика най-вярно определя произхода на даден народ и е гарант за истинността на другите доказателства, най-вече поради факта, че не може да се фалшифицира – беше обяснено защо. Ето как българският език определя произхода на българите :

Езиците по света са два вида – синтетични и аналитични. Като развитието е от синтетизъм към аналитизъм. Това се постига, чрез влиянието на аналитичния език над синтетичния. Българският език е аналитичен и през цялото си съществуване се движи всред синтетични езици, върху които има влияние. Почти всички балкански езици търпят въздействието на българския. Така наречените прабългари също се движат само всред синтетични езици. Езикът на прабългарите не е бил синтетичен, защото няма как само за няколко века да мине към аналитизъм. Прабългарите, по-осезаемо, идват през 7 век на Балканите. А в писмените паметници на средновековна Дунавска България, вече от 15 в. се забелязва цялостен аналитизъм. Има отделна глава в написаното по-долу, където този факт се коментира.

Разбра се, че прабългарите не са били няколко десетки хиляди, а много повече. Траките също са претърпели аналитично влияние от тези преди тях на полуострова – пеласгите. Или имаме аналитичен тракопеласгийски език, който влияе върху другите. Прабългарският е наследник на тракопеласгийския, защото тръгвайки от Балканите на изток в Азия и по-късно завръщайки се, той не среща друг аналитичен език. Или няма как на Балканите да бъде привнесен аналитичен език отвън. Всички езици, които са си имали работа с тракопеласгийския, както и с прабългарския / като негов вариант / и до ден днешен не са преминали към аналитизъм, въпреки че имат придвижване в тази насока. Единствено персийският е минал към аналитизъм, но това е по-осезателно чак през 6 век от новата ера.

Естествено, има и други индоевропейски езици, минали към аналитизъм, като германските и романските, но те не са имали големи взаимодействия с българския и преминават, по-осезаемо, към аналитизъм много по-късно. Индийският “хинди” също е минал към аналитизъм. Но и за него не е доказано, че е имал големи взаимодействия с българския. Освен това, този език стои малко встрани от Памир, докъдето са стигнали българите. Тук в нашия район – на Балканите, само съвременният български език е с цялостен аналитизъм. Този факт ясно говори, че българският език е наследник на тракопеласгийския и че българите са тракопеласги. Защото аналитизмът в съвременния български език няма откъде другаде да дойде освен от езика на пеласгите и траките. Като чрез закона, по който се развиват езиците и езиковата ситуация, в миналото и днес, може приблизително да се определи времето на формиране на българите. Между 15 – 10-то хилядолетие преди новата ера - тук на Балканския полуостров, колкото и чудно да е за някои. Това показва законът, по който се развиват езиците. Както и езиковата ситуация, в миналото и днес. Човешката реч е най-голямата информационна система и никога не лъже. Стига да се разглежда правилно, затова прочететевнимателно написаното по-долу!

.

Съдържание :

І. Предговор или много важно уточнение

ІІ. Човешката реч и произходът на човека

ІІІ. Кои сме ние? - Езикът, който говорим, ни показва това или коя е истината за българския народ

ІV. Защо славяните не са траки /тракопеласги/ и опасността от твърдението, че са

V. Какво показват писмените паметници на средновековна Дунавска България

VІ. Показателната балканска езикова ситуация – влиянието на българския над другите балкански езици

VІI. Нови доказателства за тракийския /тракопеласгийския/ произход на българите

VІІІ. В търсене на нашите роднини

ІХ. Заключение

Х. Библиография

 

І. Предговор или много важно уточнение

 Първо трябва да се отговори на тези, които твърдят, че човешката реч - езикът, чрез който хората общуват, не може да се смята за сериозен белег на дадена народност. И веднага дават за пример САЩ, където има народности от цял свят, но се говори един език. Че шотландците говорят английски, но не са англичани и т. н. Да но тези случаи са изключително малко. Хората са се смесвали, смесват се и ще продължават да се смесват, но този процес не влияе на стабилността на езиковата ситуация в света. Доказателство е фактът, че в момента имаме около 2000 живи езика на земното кълбо, въпреки наличието, приблизително, на 200 държави. Ако в света нещата се унифицираха толкова бързо, то сега щеше да има около дузина държави като САЩ и горе долу толкова езика. А положението е съвсем различно. Наличието в момента на близо 2000 живи езика, достатъчно ясно, показва, че човешката реч надживява, едва ли не, всичко в бурната човешка история. И империи и създаване и разпадане на съюзи, и преселения, и войни, и какво ли не още.

 Това не е случайно, защото човешката реч е живата връзка между миналото, настоящето и бъдещето. Понеже се употребява от изключително много носители във всеки момент. Винаги някъде, някой говори на даден език по света. И тези носители на човешката реч, постоянно се възпроизвеждат. Във всеки момент някой се ражда. Освен това тази реч се записва, документира. Писменост има хилядолетия от преди новата ера. Затова езикът, чрез който хората общуват, се оказва решаващ фактор, без който не може да се определи дадена народност. Дори и когато съзнанието на една голяма част от представителите на дадената народност е изменено. От написаното по-долу ще разберете, че човешката реч не само е решаващ фактор, но е и гарант за истинността на другите доказателства в търсенето на произхода. Защото езикът, чрез който общуваме, се явява най-големият информационен код тук на планетата Земя и с него е невъзможно да се правят каквито и да е фалшификации, поради тази постоянна употреба във всеки момент от безкрайно много носители и записването или документирането на речта в дадения момент.

За произхода на българите съществуват няколко теории и това се приема за нещо естествено. Именно в това е най-голямата грешка, може би не случайна. От тази грешка могат да произлязат много злини. Първо съзнанието на хората е объркано. Второ привържениците на отделните теории могат да се карат по между си и да се създават конфликти. Трето от причисляването ни към едни или други народи, към които не принадлежим, автоматически се получава кражба на История и се създават още по-големи конфликти и т.н. Кой печели от тази работа – отговорете си сами. Поради което, настоящата работа има целта да оправи гореспоменатата, не случайна, грешка и по този начин да се предотвратят бъдещи злини. Всяко изречение от положения труд е изключително важно! Четете внимателно! Чудно е за колко наивни се смятат обикновените хора!

Езиците по света са два вида – аналитични и синтетични, и човешката реч е даденост, което ще се разбере от написаното по-долу. Фактът, че имаме два вида езикови структури, показва че още в самото начало е имало повече от един праезик и че е възможно да е имало различни видове хора и т.н. За сега, без да се имат предвид хоменоидите като австралопитеци и др., са открити следните видове прачовеци – неандерталци, хомо сапиенс и денисов човек.

Нашият произход в дадения труд се обяснява с човешката реч, чрез езика, който в момента говорим. Нещата са прости и ясни, както всяка истина. Всичко е факти и елементарна логика. Човешката реч е най-големият информационен код, тук на планетата Земя и законите, по които се развиват езиците, както и езиковата ситуация ни дават най-ясна представа кои сме ние. Напоследък, в немалка степен, се заговори, че сме траки. Крайно време беше тази истина, отново да се каже, а не да се отбягва. Но се забрави другият основен компонент на нашата смес пеласгите. За тях много малко се споменава, защото сведенията са малко. Но самото развитие на езиците и по-специално на нашия език, много ясно сочи, че пеласгите са почти толкова основна част от нас българите, колкото и траките. Затова е по-горе да се казва, че не сме просто траки, а тракопеласги. Поради тази причина, на повечето места в настоящия труд, след името траки e поставено в скоби наименованието тракопеласги. По-надолу в текста е обяснено защо пеласгите са другият наш основен компонент, почти толкова голям като този на траките.

Другото важно обстоятелство, на което трябва да се обърне внимание е фактът, че някои дават правилната насока за произхода ни – тракийската, но се опитват да обобщават нещата и към траките да причисляват и други народи от индоевропейското семейство. И понеже коренът е един – индоевропейски, се откриват възможности за спекулации. В случая структурата на езиците и езиковата ситуация стопира подобни пагубни действия. Данните от ДНК-то, антропологията, археологията и др. могат да се фалшифицират, но граматиката на езика, който в момента се говори, няма как да промениш. Този проблем ще бъде засегнат в главата “ Защо славяните не са траки /тракопеласги/ и опасността от твърдението, че са.” Освен славяните, се посочват и други, за които се прави опит да бъдат представени за траки, от там за българи и по този начин в бъдеще да има конфликти за общо наследство, заслуги и т.н.

“ Единствената задача, която остава пред философията, това е анализът на езика.”  Витгенщайн /един от най-забележителните философи на 20 век/

С написаното, именно, това се прави, но се разглежда не бързо изменящата се страна на езика – думите, а неговата устойчива за хилядолетия същност –граматиката или това е структурата на езика, която е и негова основа. Тъй както на всяко нещо основата е неговата структура. Като се прави връзка и с другите две постоянни, също за хилядолетия, особености – ДНК-то и антропологията. Пояснява се при какво обстоятелство думите имат своето значение, защото има думи, които се запазват за хилядолетия в отделни области, но като цяло речниковият фонд е много променлив и въобще не може да се сравни със стабилната конструкция на граматиката или структурата на езика. Изтъква се на няколко пъти, че езикът, чрез който човек общува, е гарант за истинността на всички доказателства, защото човешката реч се употребява от изключително много носители във всеки момент и тази реч се записва – писмеността съществува от хилядолетия преди новата ера.

При даденото положение е невъзможно да се направят каквито и да е фалшификации, това беше споменато по-нагоре. Посочва, че в много случаи, когато се търси произхода, се борави с непостоянни неща като думи, общи територии, някои културни черти, правят се обобщения без достатъчна конкретизация и т.н. По този начин се създава възможност от една история да се взимат неща и да се причисляват към друга. Което нарушава връзката в човешката история. Поради тази причина, материалът “ Българският език и произходът на българите” е най-верният щит срещу посегателствата над българската история. От тук и над световната, защото всичко е свързано. Но само, ако нещата се разглеждат правилно и се правият необходимите уточнения. Посочено е защо човешката реч е най-големият информационен код тук на Земята и защо, чрез неговото използване представените твърдения са защитени с неопровержими доказателства и представляват самата истина. Сами се уверете от написаното по-долу.

 Но, естествено, възниква и въпросът за произхода на човека. Веднага в съзнанието ни възникна онова, което са ни учили в училище, че човекът е произлязъл от маймуната и че човешката реч се е развила от членоразделни звуци. Но, ако се замислите, все повече и повече, може да стигнете до следното :

 

 ІІ. Човешката реч и произходът на човека

- Животът на планета Земя не е възникнал случайно, както и цялата Вселена.

 - Доказателствата са много. Но има някои, които бият най-много на очи:

 А – Основната конструкция на почти всички живи същества, живеещи на сушата е една и съща. Четири крайника, две очи, две уши, една глава, един корпус на тялото. Вътрешни органи – едно сърце, един мозък, черва, дробове и т.н. Ако тази прилика е при един или два вида добре, но тя е при хиляди видове. При обитателите на водния свят също има много прилики. Рибите и те са с две очи, както земните обитатели и т.н.

Случайно ли е това? В никакъв случай! Това показва, че съществата на земята са в тясна зависимост от дадена среда, която от своя страна е зависима също от нещо, или всичко е една верига.

Б – И най-простата клетка се състои от милиарди елементи. Само една единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули, подредени в строго определен ред, за да бъде клетката ефективна. Да не говорим за човека, където има стотици и стотици милиарди елементи, ако не и трилиони и т.н. Но тези елементи са подредени в определена зависимост. От самосебе си милиарди, трилиони и прочие елементи не могат да се подредят в строга зависимост. Затова и създаването на нов елемент се получава от смесването на определени други елементи, а не от безразборна смес.

 В – Всичко на Земята е в определен порядък. Например съществуват животински вериги и ако някой животински вид изчезне, веригата се нарушава и т.н.

 Г – Порядъкът не е само на Земята, а в цялата Вселена, където не цари хаос. Например, ако Земята не се върти с определена скорост около Слънцето, живот на Земята не би съществувал и т.н. Възможно ли е да се създаде, от самосебе си, порядък в нещо, което е безкрайно за нас хората, като Вселената? Не е възможно.

Числото на елементите във всеки вид материя, които са подредени в определена зависимост в цялата Вселена, не може да се определи. На практика то е безкрайно. Щом в една проста клетка има милиарди, строго подредени елементи, то какво би се получило за всички клетки във Вселената. Дори да си го представи човек не е възможно. Такъв безкраен порядък не е възможно да възникне от самосебе си. Затова още през 1864 г. не кой да е, а Луи Пастьор заявява :

“Само живот може да създаде живот.” - но това може да е форма на живот, различна от тази, за която ние имаме представа тук на Земята.

-  Животът е генетичен код на информация, заложен от Висша сила

Защото всичко в живота се състои от елементи или каквото и да е, в които е заложена информация кое къде и как да бъде сложено. И от тази подредба следват бъдещите реакции и т. н. При нас хората, знаете какво значение имат гените. Колкото и средата да влияе, има неща, които по никакъв начин не могат да се променят. Например как един мълчалив човек ще го направиш бъбрив. Можеш да го направиш по-дисциплиниран или по-трудолюбив, но бъбрив никога. Тука няма как да прилагаш количествени натрупвания, за да създадеш качествени изменения.

Да уточним понятието “Висша сила”. В случая се разбира не значението, наложено ни от религията, като “Бог” или “Създател”, а просто Висшата сила, която ни е създала. Без да е необходимо да и се кланяме. Защото вярата в Бог, както ни налага религията, особено монотеичната – вярата само в един Бог, поставя на заден план най-важното за човека, а именно че човек първо трябва да вярва в себе си и после във всичко останало. Изразът “Помогни си сам, за да ти помогне и Бог” не скрива тъмната цел на религията /преди всичко монотеичната / - владеенето на хората. Помагаш си сам, но накрая пак се надяваш на Бог. Това, че религията има и положителни черти, по-надолу ще се стане дума и за тях, не означава, че основната и същност не е една тъмна цел – владеенето на човешкия дух.

Ако се приеме, че Вселената е възникнала от голям взрив на силно концентрирана маса от частици, то в този взрив е заложена информация, според която по-късно се оформя Вселената със строгия порядък в нея. Защото определен ред без информация - кое къде да се сложи, не може да се направи. Затова всички открития, които прави човекът от своето появяване на Земята до ден днешен е откриване или разкодиране на тази информация, заложена във всяко едно нещо на нашата планета и цялата Вселена. Или генът на самия живот е код на информация. Едно от най-големите, а може би и най-голямото откритие на човечеството от най-новата му история – компютърът, доказва това нещо. Чрез компютъра се правят и използват програми, които ни помагат едва ли не за всичко в живота. Но зад тези програми стои програмист. Така и програмата “Вселена” е създадена от програмист или има създател. Някои наричат този създател “Бог”или “Майка природа”. С религиозното чувство на човека се спекулира може би още от първобитните времена, с цел владеенето на едно от най-силните неща у човека-неговия дух и от там държането на обикновения човек в подчинение и използване.

Монотеичната религия или вярата само в един бог, най-много използва хората. Кръстоносните походи “в името господне” са изключително ярко доказателство. Иначе в хубавите неща, които проповядва религията няма нищо лошо, дори са много полезни – като да не се краде, да се обича ближния и т.н. Религията в дадени случаи може да запази и спомогне развитието на даден народ, но това не пречи тя да е едно от най-силните оръжия за владеене на народите и използването им от властимащите, а това са хората притежаващи материалните блага, било пари или друго. По-силното средство, с което се владеят хората са икономическите механизми. Напоследък изключително опасни са биотехнологиите, много по-страшни от атомното оръжие. Но да се върнем пак на религията. Въпреки тъмната и цел, тя въздейства положително. Защото е морален регулатор и пречиства хората. Какво по-хубаво от това да вярваш в нещо, което ти говори стойностни неща. Но както се спомена по-горе, с това се спекулира. Беше даден и примера с кръстоносните походи, извършвани “ в името господне”. Затова нека вярващите да не се сърдят на отправените критики. Тези критики не са към Висшата сила или Бог, както някои я наричат, или към религията като учение, а към тези, които използват вярата на човека в Бога за свои цели. Затова нека се премисля всичко, което ни се казва. Дори и това, изречено от Бог. Именно това е една от причините, като доказателство за нашия произход да приложим съвременния български език, речта, която в момента говорим. Защото, както не веднъж се каза, не може нещо, което се употребява във всеки момент от милиони носители да се фалшифицира.

- Човешката реч - най-големият информационен код, заложен от Висшата сила, която ни е създала

 Човешката реч е най-големият информационен код, заложен от Висшата сила, защото езикът, чрез който хората разговарят и се разбират по между си е най-сложната информационна система. Първо това са стотици хиляди думи, дори и повече. В съвременния английски език те са към един милион. Обикновеният човек си служи с около пет, шест хиляди думи във всекидневието, а писателите боравят с около 11-12000 думи при написване на дадено произведение. Основният речников фонд, отнасящ се за главните понятия е около 2500 – 3000 думи. Вижда се, че дори и в най-обикновения случай думите са хиляди. Но от една дума могат да се направят много производни, да не говорим за числителните, редните имена и т.н. Или се вижда, че с езиковия материал могат да се правят хиляди комбинации. А думите са само повърхностния слой, мазилката на езика.

Истинската същност на даден език, както и на всяко нещо, е неговата структура или в дадения случай това е граматиката на езика. Точно граматиката е тази, която обезпечава хилядите комбинации в езика и тя никак не е проста. Състои се от много правила, конструкции и т.н. , като тези правила и установен ред могат да не се променят в продължение на хиляди години. За разлика от думите, които се сменят много бързо. Самото съвремие ни го показва. Или имаме изключително голям материал / думите /, който е гъвкав – сменя се, допълва се и т.н. и имаме изключително стабилна конструкция / граматиката /, която може да остане в основата си единна за хилядолетия.

Именно това съчетание на огромен, гъвкав материал, търпящ постоянни промени и стабилна конструкция за хилядолетия е изключителна сложност. Това също не е случайно, защото животът е пълен с всякакви ситуации. Поради тази причина,  те не могат да се предадат само с членоразделна реч и от нея да се създаде един истински говорим човешки език. От звуците, които първите хора се смята, че са издавали за разни понятия и от които по-късно се създали цели думи, а по-късно цял език е невъзможно да се създаде човешка реч или говорим език. Защото, както се каза, животът е пълен с всякакви ситуации и за да се създаде същество по-висше от животното е необходим готов цял език, даден наготово.

Например : Как първият човек би обяснил на своите събратя, без да му е даден наготово говорим език, следното :

“ Скалата покрай, която минавате, вече се е пропукала и падат камъни. Вчера минах от там и го видях с очите си. Не мога да дойда с вас и да ви предпазя, защото съм си ударил крака.”

Дори и да има заложени в първия човек специални говорни способности, той не би могъл да ги развие, защото както се вижда от примера, животът е абстрактност и за съществото, призвано да бъде на върха на животинската пирамида и да създаде цели цивилизации е необходим цял говорим език, още от самото начало. Говорните органи при маймуните не са по-малко сложни от тези при човека. Но маймуните не развиват говорим език. Просто само със заложби не може да се мине. Затова човешката реч е най-големият генетичен код на информация, заложен от Висшата сила и говорната реч е дадена наготово на човека, тя не е плод на развитие. Самият факт, че е заложено речта да се развива от един вид към друг /от синтетизъм към аналитизъм/, чрез влияние на аналитичната реч над синтетичната или имаме втора даденост, достатъчно ясно говори, че езикът, чрез който общуваме ни е даден наготово. Не е плод на развитие. И двата вида реч вършат еднаква работа. И чрез двата говора могат да се предават всякакви ситуации. Ако бяха плод на развитие, нямаше да се налага единият вид да минава в другия и то, посредством влиянието на първия. Защо ще се налага подобно нещо? Нали още се смята, че от членоразделните звуци се развива говорим език, който служи за всичко. Защо ще му е да минава от един вид в друг, след като и двата вида, еднакво, служат на човека.

Изглежда не случайно езикът, чрез който общуваме, минава от един вид в друг. Може би това е етап от развитието на човека. Подготовка за преминаването му към следваща фаза на развитие или начин на живот. Факт, който по неоспорим начин, ни показва, че човешката реч ни е дадена наготово с цялата си сложност като конструкция, още в самото начало. Личи си, че това е много прецизен елемент, в който Висшата сила, която ни е създала, е заложила нещо много важно, още от първия миг на появата на човека на белия свят. Именно този прецизен детайл доказва, че говоримият език ни е даден наготово.

Това ясно личи от капсулираните човешки общества на индианските племена в Амазонската джунгла. Те са като хората от зората на човечеството, но езиците им не са с по-малка сложност. Друго доказателство, че речта е дадена наготово с цялата си сложност е фактът, че новороденото още с появата си започва да копира езика на средата, в която се намира. А бебето е изцяло безпомощно създание. При това положение как може да погълне за съвсем кратък период от време – само за около 1 година, най-сложната информационна система – човешката реч, без тя да е заложена изцяло в него. Доказателство, че речта не е плод на развитие, а е даденост е фактът, че конструкцията / граматиката / със своята сложност си е дадена още в самото начало. Писмените паметници на първите цивилизации и култури не посочват граматика с по-малка сложност от сегашната.

Точно човешката реч е най-голямата разлика между човека и животните и показва, че човекът е повече готов продукт от всичко друго на Земята.

 

Човешката реч най-вярно показва произхода на човека

Оказва се, че речта, която употребява човек е неговият най-отличителен белег и е най-голямата разлика между него и животните. При това положение, естествено е най-отличителната черта, най-вярно да показва произхода. Ето как става това :

 Първо разбра се, че речта е дадена наготово или е даденост от Висшата сила. Второ наличието на две граматики / структури / - аналитична и синтетична – показва, че е имало повече от един праезик и че има вероятност да е имало различни видове хора и т.н. Възниква въпросът преди колко време тези първи хора са се появили на Земята? Може би това се разбира от първите намерени оръдия на труда, като заострени камъни и т.н. Засега намерените такива се изчисляват на около 2000000 години. Възниква въпросът в какъв вид тези първи хора са се появили на Земята? Дали, следвайки пътя на еволюционната теория – излизайки от водата, земноводното се превръща в човекоподобна маймуна, макар и специална със съответни заложби, която впоследствие става съвременният човек. Само че езикът, даден наготово в човека с цялата си сложност, а човешката реч е най-сложната информационна система, не се връзва с тази еволюционна теория. Защото обстоятелството, че в човека има заложен интелект – човешката реч, още в самото начало, говори, че човекът, вече е бил извървял определен етап или някой така го е направил.

Факт е, че немите хора, които имат говорни дефекти и издават членоразделни звуци не могат да общуват само с тези звуци. Те си създават свой език с жестове и мимики. Това много ясно показва, че членоразделните звуци не могат да развият цял говорим език. Това означава, че ние хората сме поставени тук на земята с определени качества. Засега най-ясното качество е нашата реч. Оказва се, че намерените останки на човекоподобни маймуни не са правдоподобни доказателства, защото има липсващи звена в развитието на човека при анализирането на тези останки. Това не е случайно. Човешката реч го показва, видя се от написаното по-горе. Или ние сме поставени тук на Земята може би, донякъде, в съвременния си вид, който имаме сега. Но за това в какъв вид сме поставени, трябва да се уточни, ако може. Също дали сме и поставени с отделните основни раси.

Твърдението, че расите са се образували от различните климатични условия е много безпочвено. Възниква въпросът, коя е първата раса? Никой не е отговорил досега с убедителни доказателства. От както съществува, човечеството е в движение. Едни раси от един климат отиват на друг. Не са отбелязани никакви промени. В условия на голям студ живеят както шведи, норвежци и др. , така и индианците в Северна Америка, да не говорим за ескимосите. Или различни раси живеят на една и съща географска ширина без да се забелязват промени. Преди да бъдат открити двете Америки, не се знае от колко време индианците в най-студените части на Северна Америка и ескимосите са живели на една географска ширина с европейците, населяващи, съответно, най-студените части на Европа.

 Или от написаното дотук, ясно личи, че човешката реч, като най-големият код на информация, заложен от Висшата сила, най-правдоподобно показва човешкия произход. А той е - ние хората сме поставени тук на Земята може би в съвременния си вид, заедно с основните раси. Като въпросът за вида, в който сме поставени, подлежи на уточнение. Речта ни е дадена наготово с цялата си сложност. Може да бъдем сигурни в това, защото то се показва от нещо, което е във всеки човек – в момента сме около 7 милиарда и се употребява във всеки един момент. Във всеки момент някой по света употребява човешката реч.

Човешката реч показва и още един изключително значим факт в историята на човечеството. А той е, че Шумер, Акад и др. – около 4 хил.-може и малко повече години преди новата ера, въобще не са първите цивилизации на Земята. Защото е абсурдно същество с разум, на което му е дадено готова реч, а това означава, че разумът му е много голям и въобще несравним с този на животните, да стои милиони, та дори и стотици хиляди години на едно място в развитието си или да си служи само с каменни оръдия на труда и т.н. Това означава, че преди началото на сегашната цивилизация, ако приемем началото и от Шумер – 4 хил. и повече години преди новата ера, е имало други етапи на човешка цивилизация, стигащи до високи резултати. Колко са били тези човешки цивилизации и до какви висоти са стигали не се знае. Не се знае и поради каква причина и как са изчезнали. Но вероятността “Атлантида” да е една от тези цивилизации е много голяма, защото за “Атлантида” има доста митове и легенди и уверението на древния мъдрец Платон. А вероятността българите, като един от най-древните народи, да имат някаква връзка с тази цивилизация също не е малка. Ето следното изказване на Ванга :

“ Българите са едни от най-древните. Земята ще се отвори и ще се види кои са българите.”

По подобен начин се изказва и Петър Дънов – “ Българите са най-древният народ на земята.”

 От написаното по-горе, което е факт, изпъква една, на пръв поглед, доста налудничава хипотеза. Но нищо не може да се отрече без да се докаже изцяло, че не е вярно. Ето я хипотезата: След като има намерени оръдия на труда отпреди близо 2 млн. години, но дори и стотици хиляди да са, а не 2 млн., пак е достатъчно като време, и след като човекът е сложен на Земята с готов интелект, изключително голям и несравним с този на животните / това се доказа с наличието на човешката реч / и след като се видя, че е имало няколко етапа на човешка цивилизация, преди този, започнал от около 4-то и малко повече хилядолетие преди новата ера, то спокойно може да се допусне, че при някой от предишните етапи на цивилизации, човечеството е било достигнало несравнимо по-високи резултати от сегашните и че по някаква причина е настъпила катастрофа и една част от това човечество се е съхранило някъде в Космоса, като има отделни свои бази тук на Земята и на Луната и сега ни наблюдава.

Дали написаното в библията, че Бог, по свой образ и подобие, е сътворил човека, ще се окаже, че не е никак случайно. Или, че Бог – в случая, условно казано, защото Създателят на Вселената е нещо друго, е човек, но идващ от много по-развита цивилизация, преместила се от Земята в Космоса. Това ще може да се разбере само, ако този човек реши сам да ни се разкрие. Изглежда тези наши събратя сега ни наблюдават и по този начин отчитат грешките, които са допускали, защото ние повтаряхме тяхното развитие. Дали ще може да се промени сбърканата основа на живота тук на Земята. Това, че основата на живота тук е сбъркана личи от краха на няколко цивилизации преди нашата. Логично е да се допусне, че има и вероятност, не всички цивилизации преди нас да са унищожени от извънземни сили. Възможно е и причината да е в самите цивилизации, в самите хора.

Коя е сбърканата основа на живота тук на Земята? Това е фактът, че материалното властва над духовното. Затова винаги е имало и ще има войни. Затова се предизвиква недостиг и световни икономически кризи и т.н. Затова инстинктът за власт е по-силен от инстинкта за самосъхранение. Всичко това рано или късно води до катастрофа в човешкото съществуване. Дали хората от Земята и тези от някъде другаде в Космоса, ако има такива, ще успеят да преодолеят тази сбъркана основа и ще съумеят да изградят един друг живот? Но да се върнем на произхода на българите. Тук ще бъде подчертано, че човешката реч е живата връзка между миналото, настоящето и бъдещето. Защото изразява човешката мисъл и дух и се употребява от изключително много носители, постоянно във времето и пространството във всеки момент. Ето какво показва българският език за нашия произход.

 

ІІІ. Кои сме ние? - Езикът, който говорим, ни показва това или коя е истината за българския народ
 

1 . Какво показва езикът, който говорим

а) Езикът на траките /тракопеласгите/ е нашия език. Ние сме техни наследници

Скъпи сънародници, не можем повече да продължаваме да живеем, без да знаем кои сме и от къде идваме! Самият факт, че съществуват много теории за нашия произход – като славянска, тюрска, угрофинска и т.н. , говори, че има много бели петна в историята ни, много спекулации и много политически интереси за фалшифицирането ъ.

 Но въпреки това, е налице едно непоклатимо доказателство за нашия произход. Доказателството е непоклатимо, защото е вътре в самите нас и защото го употребяваме всеки момент. Поради тази причина, то не може да бъде фалшифицирано и не е хипотеза, а нещо реално. Кое е това доказателство? Езикът, който говорим.

Дори всички следи да изчезнат от миналото на някой народ, винаги остава един последен свидетел, чрез който може да се отгадае тайната на неговия произход. Този последен и безсмъртен свидетел е езикът на дадения народ, който пази в себе си белезите от всички големи периоди от неговата история.”

 Христиан Френ – руски академик от германски произход, 1823 г.

Да, но тук има едно съществено условие, без което не може да се стигне до истината. Това е как разглеждаме езика, на който говорим. Защото езикът има две лица и може да ни подведе. Едното лице на езика е речниковият състав, самите думи или така наречената лексика. Тази част е много променлива и е само външният образ, който дава първото впечатление и съответно най-много подвежда. Другото лице на езика е неговата структура или граматика и е неговата устойчива, непроменлива част - истински бетон. Който бетон, все пак, може да се изкърти, но трябва много време и много усилия. Именно, защото се разглежда нещо, което е постоянно и непроменливо, нещо, което е структура и много трудно може да се измени, твърденията, които ще бъдат представени, не са хипотеза, а нещо реално.

Защото изключително много повече време е необходимо да се промени структурата / граматиката / на даден език, отколкото неговата лексика – речниковия фонд. Голямо количество думи може да се смени за броени десетилетия, въпреки че една част винаги се запазва, за щастие, докато за промяната на граматиката / структурата / са необходими цели хилядолетия и то не едно и две. И най-важното, не може едно малцинство да измени структурата на езика, говорен от мнозинството. Това може да се случи само, ако мнозинството възприеме изцяло езика на малцинството, но такива случаи са много редки. Иначе малцинството може в голяма степен да повлияе само на лексиката – речниковия състав. Затова и македонският диалект на българския език си остава с непроменена структура.

Структурата, граматиката се състои от цели три части : Морфология, Синтаксис и Фонетика. Това е истинската същност на даден език и съответно ни показва кои сме и то без да може да се правят каквито и да е фалшификации, поради факта, че е невъзможно речта, която употребяваме всеки момент, да бъде фалшифицирана. Представете си една чаша, в която може да наливате всякаква течност, но чашата винаги си остава една и съща. Така и чашата на нашия език – граматиката е останала същата. Така е и с другите езици. Ето гръцкият език, който има писмени записи от близо 3000 години и те категорично доказват, че и от преди 3000 години и сега, езикът си е все синтетичен, по-точно развил се е донякъде към аналитизъм, благодарение на българския език, но все още не е преминал изцяло към аналитизъм или чашата е една и съща. Освен това, граматиката сама за себе си не може да съществува. Тя обслужва езиковия материал, в който влизат думите и колкото и да има смесвания и влияния, все нещо остава от първоначалния речников фонд. Иначе чуждият език се възприема изцяло, както са направили шотландци, ирландци и т.н. Но дори и в този случай, пак нещо остава от родния език. Всички знаят, че шотландците говорят английския по свой начин. Затова не случайно в нашия език, наред със славянската лексика, съществува паралелно и лексика от прабългарски или тракопеласгийски произход.

 Имено тази структура на езика ни, неговата граматика, разбива лъжата за славянския ни произход и доказва тракийската /тракопеласгийската/ ни основа, което ще се разбере от написаното по-долу. Нашата граматика е коренно различна от граматиката на славянските езици и това го знае всеки езиковед, както в миналото, така и днес. Обстоятелството, че българският език е причислен към славянската група на индоевропейското езиково семейство, се дължи на политически причини или на недоглеждане и заблуждение, и е доста условно. До това се е стигнало при оценка само на неговата външна страна – лексиката и като се пренебрегва фактът, че наред със славянската лексика съществува и друг пласт, не толкова незначителен. А за граматиката пък, въобще, не се говори. Или когато се говори, се изтъква обстоятелството, че българският език е славянски, който е изгубил падежите си.

Под падеж се разбира отношението на едни думи към други думи в изречението. Например отношение на принадлежност. В нашия език това се изразява с предлога “на”. Пример : Съчинения “на” Пушкин. В граматиката съответното явление се нарича “аналитизъм” или липса на падежи. Съответните езици се наричат аналитични – без падежи. В руския език отношението на принадлежност се изразява с особено окончание в края на думата, което се нарича падежно окончание. Например – Сочинения Пушкина. Виждате, че тук няма предлог “на” както в нашия език, а на края на името Пушкин има падежно окончание “а”. Това е “синтетизъм” или наличие на падежи и съответните езици се наричат синтетични, тоест с падежи. Когато се твърди, че българският език е славянски, но е изгубил падежите си, като единствено доказателство се представят писмените паметници от 9 век, когато славянският език се налага за официален в държавата и писмените паметници през следващите векове до 18 – 19 век, когато се създава новобългарският книжовен език.

Само че официалният език е един, а говоримият може да е съвсем различен. В посочения период, от 9 до 18-19 век, не е имало звукозаписна или друга техника, чрез която да видим какъв е бил говоримият език. Всичко, което се е писало, се е писало на наложения за официален славянски език. В случая трябва да се направи много важно уточнение, което не беше направено в първото издание. На практика, писмените паметници отразяват голямото противоречие между говоримия език и официалния писмен език. Няма да е пресилено, ако се каже, че този факт се явява най-голямото доказателство за тракийския /тракопеласгийски/ произход на българите. Защото обхваща цяла епоха и много голямо количество записи.

Ето тук е голямата измама - езикът, на който се пише книжнината, се обявява за език на основната част от народа като се пропуска обстоятелството, че един език може да бъде официален по политически причини, а не че е най-говорен. Създава се писмена норма, която е чужда на говоримия език и тази писмена норма се явява насилие над езика, говорен от по-голямата част от населението. Езикът не търпи насилие над себе си, най- вече неговата структура. Затова започват да се явяват много отклонения от установените правила – първоначално по-малко, докато властта е по-силна, впоследствие повече и по времето на Патриарх Евтимий, когато България е пред падане под турско робство, се налага да се вземат много строги мерки. В случая най-голямо впечатление прави отразяването на много богатата глаголна система в писмените паметници от Дунавска България. Докато славянските езици, дори и днес, нямат развита глаголна система. С изключение, донякъде, на сръбския език, но той има голямото влияние на българския. Ясно е, че няма достатъчно покритие между говорим и писмен език. По-надолу ще има подробно обяснение.

Естествено, след падането ни под робство, тези отклонения се засилват, след като не e имало официална власт, която да следи за спазването на правилата и книжнината е съществувала само в манастирите. През този период от 9 до 18-19 век, езикът ни се славянизира в голяма степен, но главно в лексикално отношение. Остава и известен пласт оригинални български думи, които съществуват заедно със славянските – като славянското браня, българското пазя, славянското ходя, българското вървя, славянското пояс, българското колан и много други. Но структурата на езика ни си остава непроменена и другата част от голямата измама е, че структурното отхвърляне на писмената норма от говоримия език, се обявява за естествено развитие на езика, при което той, ето вижте, изгубва падежите си.

Но има факти, които доказват, че това не е така и че българският език не е славянски, който, впоследствие, е изгубил падежите си. Първо структурните промени и въобще всякакви, с даден език не са изолирано явление, само за себе си, само за самия език. Езиците взаимодействат по между си и поради тази причина, промяната засяга група сходни езици, също и съседни, въобще езици, между които има взаимодействие. Ако промените в езика, можеха да стават само за себе си, по някакви вътрешни причини, то нямаше да има сродни езици, цели езикови семейства и т.н. Самият факт, че е имало един индоевропейски праезик, от който произлизат всички индоевропейски езици, достатъчно ясно говори, че всякакъв процес с даден език, дори и вътрешен, неминуемо, се отразява на съседните, сродните и др. езици.

Второ, за да промени нашият език структурата си, трябва отнякъде да има не малко въздействие върху него. Ако допуснем и повярваме, че той е славянски и е бил синтетичен / с падежи / и впоследствие ги е изгубил, то на практика, тук на Балканите, той, въобще, не е имал контакт с езици, имащи различна конструкция от неговата или върху него не е имало никакво въздействие в тая насока. Защото езикът на всички заобикалящи ни народи, които са, несравнимо по-късно от нас, тук на Балканите, е синтетичен – на сърби, хървати, словенци, гърци, турци, дори на албанци и румънци. Как тогава езиковата ни структура се изменя, след като няма никакво въздействие върху езика ни?

По-горе, беше даден пример, че структурата / граматиката / на даден език е като чаша, в която можем да наливаме всякаква течност, а чашата си остава една и съща. Може ли с дадената чаша нещо да стане, ако не я смачкаме , хвърлим, или поставим върху огън? На практика се получава следното : Българският език е аналитичен – без падежи и отвсякъде е атакуван от езици, които са синтетични – с падежи. Най-голямата атка идва от собствената държава на българите – Дунавска България, където за официален е наложен чужд език с различна структура, въпреки че коренът е един и същ – индоевропейски. После идват окупатори / гърци и турци /, на които езикът също е синтетичен – структурно различен от българския.

Освен това, през 18-19 век много богослужебни книги идват от Русия, написани на синтетичен черковнославянски език. Но българският език успява да се запази и дори да тласне околните езици към аналитизъм. Това може да стане само , ако нашият език е много древен, вече със съвсем установена и уседнала основа и то аналитична. Кое е едно от най-древните населения на Балканите и най-многобройното в района, а според Херодот – гръцки историк от 5 век преди новата ера, второ по многочисленост в света след индусите? Това са траките. От тук следва, че езикът на траките и на пеласгите, след смесването им, е нашия език. Особено от обстоятелството, че те са били най-многобройни в света, след индусите. Представете си каква огромна маса е трябвало да представляват те в район като нашия, който е една незначителна част от света. При това положение, няма кой друг език да наследим, освен техния. Затова ние сме техни наследници и основата на нашата народност са траките и пеласгите, или ние сме тракопеласги.

 

 б) Прабългарите са траки /тракопеласги/, завърнали се по родните си места

 Ако приемем за вярно твърдението, че траките към 3-4 век от новата ера са останали съвсем малко, то тогава, този аналитичен език на Балканите трябва да е донесен от прабългарите. Но те в никакъв случай не са били малко на брой, а много. Защото с шепа хора не можеш да създадеш държава и над 2 века и да си равностойна сила на две империи, между които непосредствено се намирaш – Византия и Франкската империя. Остава открит въпросът кои са прабългарите? До сега твърдо се смята, че българската народност в Дунавска България се състои от три основни етноса : траки, прабългари и славяни. Да, но езикът ни показва, че на практика има един етнос, който претопява друг етнос. Или траките /тракопеласги/ претопяват славяните, защото се оказва, че прабългарите са траки /тракопеласги/, които след дълго странстване се завръщат по родните си места и заедно със заварените тракопеласги стават изключително много над славяните, които и преди това са, в немалка степен, по-малко от тракопеласгите в района. Така наречените “прабългари” са тракопеласги, които се завръщат след дълго странстване, по простата причина, че в пространството където се движат на Европа и Азия, от Балканите и далеч на изток в Азия до Памир и обратно, не е имало никакъв аналитичен език в миналото. Защото същите езици и днес са синтетични. А ще припомним, че езиците се развиват от синтетизъм към аналитизъм. Поради тази причина няма как днешните синтетични езици в миналото да са били аналитични.

Днес има само един единствен аналитичен език в посочения маршрут на прабългарите – персийският / таджикски и дари са негови диалекти /. Индийският “хинди” не го бройте, защото той стои малко на юг след Памир. Персийският придобива, по-осезаемо, цялостния си аналитизъм чак към 6 век от новата ера. По-надолу в подточката “Истината за българския народ” ще разберете, че тракопеласгийският / българският език / е с добре развит аналитизъм много хилядолетия преди новата ера. Или персийският далеч след българския започва да развива аналитизма си. Което показва, че езиковата ситуация, както в миналото, така и днес, съвсем ясно сочи, че не съществува никаква възможност на Балканите да бъде привнесен аналитичен език от вън. Възниква следният въпрос – откъде се взима този наш аналитичен език на Балканите, след като езикът на всички други народи на полуострова е синтетичен. Но тези други са дошли много по-късно от траките на полуострова. Или от тук следва с убеденост, защото няма друга възможност, че езикът на траките /тракопеласгите/ - с една дума на едно от най-древните и най-многобройното население на Балканите, да е аналитичен в не малка степен, беше споменато.

Ученият Владимир Георгиев посочва, че в езика на траките е имало падежи, но тук идва голямото “но”. Материалът, с който борави нашият известен учен е съвсем малък и вероятността да е изследвал друг език никак не е малка. Защото изследваните, предполагаеми тракийски писмени източници са написани с гръцки букви, понякога плътно наредени една до друга, смислово трудно се разчитат и могат да подведат. Освен това Владимир Георгиев говори много хипотетично и постоянно извлича нещата от гръцки и латински. Все пак, в древната форма на българския език – тракийския - е имало падежи, защото днес имаме падежни остатъци. Но този момент го има хилядолетия преди новата ера.

Ще отбележим, че Кирил Влахов - известен наш учен, един от ръководителите на катедрата по класическа филология в Софийския университет, заявява че падежите в езика на траките са започнали да изпадат още през Античността. Владимир Георгиев е разчел надпис от един пръстен, намерен край Езерово. Находката датира от 5 век преди новата ера. Дори с големи резерви, не може да се приеме, че би могло да е имало 3, дори и повече падежи, без звателния – защото той вече не се смята за падеж. Първо това е писмена форма, която е консервативна и различна от говоримата реч. Второ, ще видите от написаното по-долу, че за изпадането на един падеж отиват средно около 1600-1700 г. или около 2000. Хайде да сложим между 1500-2000 години. От 5 век преди новата ера до сега са близо 2500 години. Би трябвало за тези години да изпаднат 3-4, ако не и повече падежи, в зависимост от това колко е открил Владимир Георгиев. Но това не е станало, защото в писмените паметници от 15 век от новата ера вече падежи няма. Тези паметници се коментират по-надолу. Или от 2500 годините се стесняват на 2000.

В главата “Показателната балканска езикова ситуация - влиянието на българския над другите балкански езици” ще видите, че на гръцкия език му трябват 5000 години да изпусне 3 падежа. Или българският, ударно, вместо за 5000 години е изпуснал 4-6 или повече падежи само за 2000 години. Как ще стане това като българският е потопен в синтетично море. Той няма влияние на аналитичен език до себе си. Самият той влияе на околните езици. И ако българският / тракийският / през 5 век от новата ера е имал 4-6 падежа, то влиянието му над околните езици щеше да е много по-слабо и самият български език сега щеше да е с много по слаб аналитизъм.

Самото развитие на езиците показва, че е невъзможно дори език, търпящ непосредствено аналитично влияние, да изпусне падежи за период от 2 или 3000 години така изведнъж, без да се премине през предварителен етап или преходен период. Пример сръбският език - от 1500 години сърбите търпят нашето аналитично влияние и още си пазят всички падежи – 7 на брой. Още повече от близо 6000 години преди новата ера, когато става Потопа и българите тръгват към Азия, към Памир – те тръгват с достатъчно развит аналитизъм в езика си, за да могат да устоят на синтетичните езици около себе си, а вероятно са и оказали влияние върху някои от езиците, с които са имали взаимодействие.

Затова е малко трудно в езика им през 5 век преди новата ера да са останали 3 и повече падежи. Така че да не вземат някои да използват този надпис от Езерово като контра аргумент. Както и някои други подобни, ако има. Не могат да използват като контра аргумент и средновековните ни писмени паметници, където може да се забележи ударно изпадане на падежи, дори за стотици години. Защо отразеното ударно изпадане на падежи и то само за стотици години в писмените паметници е измама, е обяснено в главата “ Какво показват писмените паметници на средновековна Дунавска България.”

Интересното е, че кой как е разчел надписа от пръстена при Езерово, си е правил своя интерпретация и сега сигурно има около дузина преводи на съответния надпис. Институтът по тракология се въздържа да говори, прекалено много, за тракийския език. В някаква степен се набляга на географските названия, откъдето не можем да хванем изцяло граматиката на езика. Но тази информация, идваща от имената, е показала на наши известни учени, като Веселин Бешевлиев, сигурно и на други, че съвременният български език и езикът на древните траки /тракопеласги/ имат обща структурна основа като словообразуване и фонетика – едно и също формиране на лични и фамилни имена, а пък при умалителните наставки аналогията е пълна. Доктор Стефан Гайд – американец от български произход, истинското му име е Стефан Гайдарски, също убедително посочва приликата между тракийския и съвременния български език.

Срещу доктор Гайд много се говори, но въпреки това, трябва да се обърне по-голямо внимание на твърденията му, изложени в “Тракийското писмо, декодирано”. Ще повторим пак, с извинение, това което се получава на практика – от Балканите тръгва в дълбока древност един, развит в немалка степен, аналитичен език, но една част от неговите носители остава в района, който шества по света и запазва основата си и този език се връща отново на Балканите, като никъде по пътя си не среща друг аналитичен език. И няма как да срещне, защото в пространството, където се движат прабългарите не е имало аналитични езици. Само в по-ново време, към 6 век от новата ера, персийският е минал вече, по-осезаемо, към цялостен аналитизъм, далеч след българския език. От тук следва, с убеденост, че прабългарите са завърнали се по родните си места ТРАКИ /ТРАКОПЕЛАСГИ/.

 Цано Цанов, в своята книга “Българите, романтична история”, пише следното : “Антропологични проучвания сочат, че сегашните дунавски българи са от неславянски расов тип и че са генетично свързани с коренното балканско население от времето на неолита.” – стр. 35, ред 18. А на стр. 36, ред 14 е написано следното : “ А не е ли приказно красиво твърдението, че някога древните българи са тръгнали от Балканския полуостров на изток, за да се върнат след много хилядолетия пак тук ?!” В същата книга на стр. 37 е показана специална карта, на която е показан пътят на българите към Азия и обратно към Европа. На картата се вижда, че българите тръгват от Балканите.

 Здравко Даскалов твърди, че на територията на България е имало рунна писменост отпреди 10000 години и че тя е поне с 1000 години по-стара от тази в Месопотамия и Египет. Установено е също, че рунните знаци от тракийско време са идентични с руните, донесени от Аспаруховите българи , от което също посочва, че прабългарите са завърнали се по родните си места траки /тракопеласги /. Затова не случайно, в подкрепа на този факт идват много твърдения от древните хроники, в които буквално се казва –“Траките, които наричат българи” Писаното от даден хронист е безценен паметник, защото хронистът е съвременник на съответното време и неговото писание е един вид документален запис. Ето няколко примера за траките, които наричат българи :

Михаил Аталиат - „История”
...мизи са със сигурност българите, които по-късно получили своето ново название...", 
"...българите са мирмидонците..."

Зонара, речник 
Пеонци - латинци или тракийски народ, македони. Тези са така нарече

.

***

До тук от дематограф Автор: Иван Желязков  http://demokrat63.blog.bg/politika/2012/11/17/bylgarskiiat-ezik-i-proizhodyt-na-bylgarite.1021186

.

От тук форум

Така наречените “прабългари” са тракопеласги, които се завръщат след дълго странстване, по простата причина, че в пространството където се движат на Евопа и Азия, от Балканите и далеч на изток в Азия до Памир и обратно, не е имало никакъв аналитичен език в миналото. А днес има само един единствен аналитичен език – персийският / таджикски и дари са негови диалекти /. Индийският “хинди” не го бройте, защото той стои малко на юг след Памир. И едва ли хинди по времето, когато се смята, че българите са имали държавата Балкара в Памир – 1000 години преди новата ера, е бил аналитичен, за да може да влияее върху иранските езици. Ако все пак допуснем, че хинди или някой друг индийски език, дори и който и де е друг език, е имал необходимия аналитизъм през тези 1000 години преди новата ера, то географската близост и граничене с иранските езици би позволила, едно по-обхватно и най-вече по-отрано развитие на аналитизъм всред иранските говори. Защото не може индийските говори да стоят един до друг с иранските езици, без да им въздействат и да чакат идването на българите. Ясно е, че по  времето, когато българите са всред иранците и имат своята държава Балкара, индийският език не е с достатъчно развит аналитизъм.  Което говори, че и преди това индийският не е бил с достатъчно аналитично развитие или че индийските говори тръгват, осезателно, към аналитизъм след българския  / тракопеласгийския / език. Персийският тръгва,осезаемо, към аналитизъм едва в 6 век от новата ера. През това време прабългарите са вече в Европа. През 135 г. от новата ера се създава Стара Велика България, а през 7 век и след него от новата ера ще се създадат и други български държави на стария континент. Или езиковата ситуация, както в миналото, така и днес, съвсем ясно сочи, че не съществува никаква възможност на Балканите да бъде привнесен аналитичен език от вън. Възниква следният въпрос – откъде се взима този наш аналитичен език на Балканите, след като езикът на всички други народи на полуострова е синтетичен. Но тези други са  дошли много по-късно от траките на полуострова. Или от тук следва с убеденост, защото няма друга възможност, че езикът на траките /тракопеласгите/ - с една дума на едно от най-древните и най-многобройното население на Балканите, да е аналитичен в не малка степен, беше споменато.

.

Изт. до тук http://forum.bg-history.info/index.php?topic=3721.msg14124#msg14124

.***

.

.

Web Analytics