ОПИСАНИЕ НА ВАРНА ОТ ЕВЛИЯ ЧЕЛЕБИ, ВИКТОР ТЕПЛЯКОВ, ФЕЛИКС КАНИЦ И ИВАН ВАЗОВ

.

.

Описание на варненската крепост от 1656 г..

Евлия Челеби (1611 - 1678)

.

Турски пътешественик, поет и историк.. Придружавал вуйчо си Великия везир Мелек Ахмед паша в дипломатическите му мисии в европейска Турция, Сирия, Египет и Западна Европа.

През 1656 г. посетил и Варна.

.

.

Роден е през 1611 г. в Истанбул. Всички негови бележки от пътуванията му са събрани в десет тома „Сейяхатнаме” (Книга на пътешествията). За българската история са най-важни трети и пети том.

.

Крепостта е една красива стена, здраво направа, във вид на квадрат

Намирасе на черноморския бряг.. Цялата й окръжност е три хиляди крачки. Само едната й страна е суша, когато другите й страни са снабдени с вал, пълен с морска вода.. На западната страна има една желязна врата, която се отваря към града.. На четиритех й ъгли има четири здрави кули.. На всичките й кули и зъбци има бойници и топове от типа "шахане", които са обърнати към пристанището..

Вътре в тази солидна крепост има помещения за гарнизона, хамбари и една джамия; чаршия и хамам няма.. Има много муниции и топове.. Всяка нощ редниците караулят и викат: "Един, един е Бог!" Определената за войниците плата се дава от митницата на пристанището.. Понеже последното е открито откъм юг и изток, гемиите не могат да легнат спокойно.

Варошът на града.

На западната страна от града има верига височини с червена земя, там има десет хиляди лозя.. Източната страна е една широка, равна местност, която се простира до морето с други тридесет и шест месчиди.. От хамамите тоя на "Пири паша" е хубав и широк.. От чешмите най-посещавана е тая на молдованския княз Леспол, която има сладка вода и е до пристанището.. 

Пристанището е много оживено 

хиляди коли идат и се връщат; ежегодно хиляда и петстотин кораби носят и изнасят стоки по всичките морета.. Пристанището се отдава на митнически управител с илтизам от сто и седемдесет кесии.. Търговията на пристанището е в ръцете на гърците, арабите и аджемите.. На морското крайбрежие има безброй цели стиви железни пръчки, буци от каменна сол, бъчви, чували за пъстърма и всякакъв вид строителен материал..

.

Климатът е приятен,

та хората са предадени на пиянството..Варненското грозде, ширата и "гюфтерът" са прочути.. Хората обличат сукнени фереджета и са търговци.. Бедните носят седем вида татарски калпаци, а зимно време обличат кожуси с мердифонско платно.. Обикновено жените носят фередже от бяла аба и ходят забулени и много прилично.. На много места има водохранилища и мюсюлмански читални за Корана.. Жителите обичат сиромасите и са гостоприемни спрямо гостите и странниците.. От училищата известни са онова на "Шейх Мюстеджейб" и училището на "Пири паша"..  Има управител на митницата, комендант на крепостта, еничарски сердар, спахийски кехая, одабашия на ризоносците, мюхтесиб и градски субашия.. Шерийския съдия е "пачаврата къдия", който е съвършено компрометиран човек.

.

Писма от България.

Виктор Тепляков (1804 - 1842)

.

Руски поет, военен кореспондент в България по време на Руско - турската война от 1828-29 г.. В поредица писма до брат си Александър Тепляков, дава сведения и за град Варна.

.

.

Варна, 29 март. След доста дълго и забавно пътуване накрая пристигнахме във Варненския залив. С възхищение гледах към бреговете, които по тези места са необикновено прелестни.. Дивите отвесни скали и цветущата зеленина, бягащите през планините поточета и това гълъбово необятно море съставляват тук очарователна смесица от романтична с нежно буколеческа природа.. Два часа по-късно пред очите ми се откри прекрасна панорама - амфитеатрално разположени бели, доста красиви отдалече домове с червени керемидени покриви, а на хоризонта зеленеещи се възвишения.. Над тези очертания се издигаха две или три минарета.. В далечината всичко ми се струваше така ново, пъстро и разнообразно, че почти не забелязах как, преплувайки между редиците от закотвени в пристанището търговски съдове, около 12 часа спряхме пред северната врата на Варна.. Най напред съзрях около пет-шест перачки и тълпа малчугани, след това неочаквано руска пушка се подаде от своята амбразура.. Варна, 4 април.. Измина цяла седмица, откакто съм във Варна, скитам из развалините, търся реликви и отломки древен мрамор - живея и разговарям с мъртвата природа.. Съдба, съдба!.. Вече ви разказах, че от палубата на кораба Варна и нейните околности представляват толкова очарователна, но и толкова странна и неясна картина, че за да бъде изобразена тя, е необходимо нежните багри на Авзония да се съчетаят с яркия колорит на Изтока.. Градът и крепостта са построени в малка падина, образувана от склоновете на планинските възвишения, зеленеещи се стражи от двете противоположни страни на Варна - южната и северната.. Западната част на крепостта се оглежда в огледалото на Девинския лиман, а източната се извисява като верен страж над необозримата шир на морето, чиито вълни с шум и коварна покорност се разбиват в нозете на досега непристъпната твърдина.. От тази страна дебелите крепостни стени са доста пострадали от ударите на нашата артилерия: широките дупки и огромните камари от камъни красноречиво говорат за точността на руските топове.. През надупчената ограда прозира амфитеатър от къщи и джамии, овощни градини, мраморни чешми и скорошни развалини.. Над целия разнообразен хаос високи минарета извисяват своите сребристи куполи, обковани с яркоблестящи листове от излъскана тенекия или олово.. За европееца вътрешността на града представлява още по-необикновена картина: прозорците на къщите гледат към двора, а дворовете са закрити от гъста зеленина.. Улиците са толкова тесни, че едва ли трима души могат да вървят свободно един до друг, а постройките са така нагъсто, че дори по пладне светлината се бори със сянката между редиците еднообразни стени, непроницаеми за любопитния странник, непроницаеми за любопитството на чернооките източни красавици.. Между впрочем не мислете, че цяла Варна е навсякъде така тъмна и еднообразна.. Напротив, трудно може да се изобрази очароватерната плавност, с която тукашното великолепно слънце изплува иззад криволичещите улици.. Постепенно то почервенява и огрява ъглите на пресечките, като съсредоточава цялото злато на жарките си лъчи върху малките площадчета, сред които самотни мраморни чешми обикновено шуртят под сянката на орехи, черници и други  ...   само: Hotel d'Odessa, Hotel de.. и проч.. , но и Martin, cave francaise, Fendrig, magasin de draps et nouveautes etc.. , etc.. Златно, чудесно изобилие! Тук специално неговата симпатия към кесията по нищо не отстъпва на постоянното привличане на магнитната стрелка от Северния полюс.. Варна се простира на 43.. o.. 10' ширина и на 25.. 40' дължина.. От памтивека знаменитата крепост е била известна с доброто си месторазположение и се е славела като важен търговски център.. В това отношение Варна и сега може да се нарече първия крайморски град в България.. Тя е транзитен път за стоките, пътуващи от турските провинции и Влахия в Константинопол и обратно.. Варна наброява, или както говорят, е наброявала преди последната обсада около 4000 къщи и около 26000 жители.. Официалният им език е турският.. С изключение на Севастополското и Сизополското, местното пристанище се смята за единственото на Черно море.. Основният поминък на жителите е снабдяването на Константинопол и околностите му с хранителни продукти.. Тук освен няколко магарета и биволи не видях почти никакви други животни.. Конете, овцете и останалият домашен добитък според думите на хората станали плячка на турците по време на обсадата на крепостта.. Във Варна преброих пет или шест джамии, освен онези, които бяха превърнати на прах от нашите топове, издирих горе-долу и толкова християнски църкви.. Казвам издирих, понеже фанатизма на правоверните не разрешава те да се извисяват над другите постройки.. Само две църкви, изглежда най-старите във Варна, стърчат с останките от своите готически камбанарии над обкръжаващите ги къщи.. Разправят, че една от тях служила на турците за наблюдателница по време на последната обсада: сега тя е разрушена от нашите снаряди.. Влязох във вътрешността на църквата: прах и пустош! Между другото, върху стените все още личат фрески с образите на светиите.. Но ще повярвате ли, че сляпото озлобление на отоманците е насочило дивите пориви на безсилната си ярост и към тези неми изображения: на едно място са избодени очите, на друго ликът е обезобразен! Впрочем, и незасегнатите християнски храмове представляват навсякъде печална гледка на нищета и разруха.. Говорейки за тукашните строежи, досега не споменах за цитаделата, която се издига близо до северните врати на Варна, защото не исках да отделям от цялостния очерк за откритите от мен паметници на древността онзи от тях, който повече от останалите е пощаден от ръката на безмилостното време и все още се извисява като единствен мавзолей над гроба на древна Одеса.. Във всеки случай, като се разхождах из тази стара крепост, вглеждайки се в старинните й очертания, в масивния строеж, неволно се пренасях в онези далечни времена, когато могъщи циклопи съграждали града от откъртени от тях скални масиви.. Отделено от пристанището само със стените на сегашната крепост, цитаделата е била до тяхното построяване единствената опора на гръцкия град, била Акрополът на древна Одеса.. По стените на малката крепост има останки от мраморни корнизи, от великолепни капители и от различни други елементи на изящната гръцка архитектура.. Тъй като желаех да имам образец от тях, наредих да ми извадят едно парче.. Нека сегашното длето се потруди над изображението на тези лаврови листа, които едва не се полюшват на древния мрамор.. 

.

 

.

 Дунавска България и Балканът - през Варна и Балчик.. 1872 г.. Феликс Каниц (1829-1904)

.

Унгарски пътешественик, историк и публицист, кралски съветник.. През 1882 г.. в Лайпциг е издадена книгата му "Дунавска България и Балканът", в която описва пътешествията си по нашите земи.

.

През 1872 г.. Феликс Каниц посещава и Варна.. До Варна ни оставаше още един час езда и през това време направих кроки на няколко детайла на Провадийския балкан.. В това време моите съпровождачи си подготвиха тоалета за влизането в така дългоочаквания град.. Движейки се в посока юг - север, минахме по хребета на нос Галата, на който през 1828 г.. Омер Врион издигна тук няколко редута.. Накрая стигнахме до широката делта на Провадийска река.. Сега вече нищо не спираше погледа ни към крепостното съоръжение около черноморския град, представляващо бял пояс от бастиони.. Пред нас се яви и източната бариера пред града - Девненското езеро.. До огромната морска шир това езеро изглеждаше съвсем малко - почти като лилипут.. Леки склонове, насадени с лозя, водят към равнината.. Пътя минава покрай некропол от многобройни могили, като само от дясната страна преброих пет такива, след което следваха няколко кладенеца, около които се бяха настанили кервани, носещи зърнени храни в града.. Колкото повече се доближавахме до Варна, околността й ставаше все по-пуста.. Тук хубавата почва е изсъхнала, както навсякъде, където турчинът стъпи.. Широката блатиста местност между жп линията и провадийското шосе, запустяло напълно, прилича на огромно боклучище, върху което поколения наред се изхвърля сметта на града.. През горещите летни месеци тук господстват отвратителни миазми, причиняващи заразни болести и чумни епидемии.. Поради това е лесно обясним големия брой на болни войници от френско - английския военен корпус, квартируващ във Варна.. При една воденица пресякохме Провадийската река, пред която тук са издигнати укрепления.. Скоро след това попаднах вече на хотел "Д'Англетер" със своето меню, каквото не бях опитвал вече осем дни.. Варна лежи на ниска тераса, непосредствено до вливането на Девненското езеро в морето.. От юг на север градът е заобиколен с височини, покрити с лозя и овощни градини.. Тази естествена укрепителна линия е с дължина три - четири хиляди крачки.. Това помогна много при защитата на града през 1828г.. , тъй като старите оръдия с гладки цеви имат малък радиус на действие.. Тогава крепостта имаше площ точно половин миля.. Западната вътрешна част се състои от турски гробища, а източната част е населена.. Тук 25000 жители живеят нагъсто в тесни улички с дървени къщи.. Тази населявана част се простира от долината до самото море.. От византийското управление е запазен един кастел с кули и  ...   разноцветни вдигащи се и спускащи се знамена, и каиците с тесни килове, които весело плуват около тях, с военните кораби на пристанището, както и с белите си крепостни съоръжения - бастиони по стените, портите, огрените от слънце минарета и куполи, натрупани безразборно къщи с керемиденочервени покриви, заобиколени с растителност.. Това всичко представлява наистина чудесна, възхищаваща окото картина!.. Още през 1855 г.. Варна се съвзе до такава степен от руската обсада, че наброяваше вече 16000 души, от които османски поданици бяха 8300 турци, 6100 източно православни християни, 1000 арменци, 30 евреи, заедно със 150 гърци, преселени тук от Елада.. В официалните регистри от 1872 г.. са отбелязани 1392 мюсюлмански, 1154 християнски и 20 еврейски къщи, като средно във всяка къща живеят по пет души.. Според други извори, които заслужават повече доверие, около 1872 г.. във Варна е имало 1300 гръцки, 200 български, 200 арменски, 100 католически и 10 протестантски къщи.. Като се прибавят и около 800 - 1000 мюсюлмански, израилтянски, цигански и други чуждоземни къщи, то ще излезе, че Варна през 1872 г.. е имала около 18000 жители.. Дори и при най-добро желание не мога да твърдя, че някой от множеството паши, който управляваше тук, е направил нещо за разцвета и благоустройството на града.. Търговците и корабоплавателите се ядосваха най-вече от това, че пристанищните съоръжения са твърде примитивни, улиците на града са все още без настилка, неосветени, и освен това са много нечисти.. Щом по средновековен обичай се затворят портите на града след залез слънце, върналите се от паша стада добитък остават още дълго да се разхождат по улиците на града без контрол от когото и да било.. жалката архитектура на държавните сгради, предназначени да съществуват кратко време, не дават подтик и на гражданите да строят по-хубави жилища.. Красивите солидни сгради представляват изключение.. Дори и складовете за зърнени храни, построени близо до пристанището, представляват дървени бараки, които лесно могат да станат жертва на пожар.. Старата крепост, използвана за главен барутен погреб на града, представлява тежък дамоклев меч, ограничаващ всякакво желание за строителство, тъй като се намира на една тясна уличка в най-оживения квартал.. Изцяло липсват широки булеварди - променади и други средища на живот в един голям глад, каквито предлага Одеса.. Те ще липсват дотогава, докато във Варна управляват паши, имащи интерес само към живота в харемлъците.. Пашата не се интересува от това, че вечер с бързия влак от Русе в града пристигат чужденци, които трябва по мъчно проходими улички и тесен кей, при невъобразима навалица от хора да гледат да се доберат да борда на кораба на агенция Лойд.

.

.

."Един наш черноморски бисер"

Пътепис от Иван Вазов

.

За първи път е публикуван на 1 септември 1901 г. в софийския литературен вестник "Мир".

Да, бисер рядък, неоценен прилично от нас, пренебрегнат доскоро, даже не наш.. От памтивека - още от Аспаруха, който пръв го превзе от византийците, тоя български град Варна, така чудесно кацнал на черноморския бряг, над зелените талази, е бил чужд град, с физиономия чужда, с интереси чужди, с душа чужда.. И българинът, който пръв път посещава Варна, под влиянието на първото впечатление ще си каже поразен и наскърбен:.. - Това на е български град, тук няма българи!.. Това си казах и аз в първия ден, когато излязох да се поразходя из Варна, след като оставих чантата си в хотел "Росия".. Тоя хотел, въпреки името си, нямаше нищо руско, ни славянско, ни българско.. Домакинът е маджарин, и булката е също, което й се прощаваше за вкусните ястиета, що готвеше; слугите гърци, келнерицата немкиня, гостите на трапезата гърци и италианци!.. Реших най-напред да посетя тъй хвалената морска градина.. Улицата, магазините, дюкяните имаха български надписи, но когато попитвах хората у тях за пътя до градината, отговаряше ми се на турски, на гръцки или на непонятен български език, като ми сочеха посоката, из която да вървя.. Забърквам я скоро и продължавам към едно кафене, което има надпис на вратата: Неутрално кафене! Питам пак за приморската градина дебелия почтен кафеджия, който седи на пейка до вратата, гологлав в едно положение неутрално, тоест ни буден, ни заспал.. - Приморска градина? Бу сокак тут! - и ми сочи тясната улица.. Познавам, гагаузин.. Най-после излизам пи морето и за да не падна в ново разочарование, питам вече един турчин, хамалин, по турски за градината.. Той ми отговаря на същия език: - Иди там! Там е онова, дето дириш!.. По насочването му спирам се пред жълтия стобор, който загражда една широка шуместа градина до морето.. Но вратата не видя.. Питам един дрипав хлапак там, пак по турски:.. - Отде се влиза в градината ?.. -Там завий зад ъгъла и ще видиш отворена врата - отговаря ми по същия език и ме изглежда с любопитство, като познава в мене чужденец.. Полюбопитствувах и аз да знам арменче ли е, гърче ли, или гагаузче и му зададох въпроса си на турски.. -Булгар! - отговаря той.. Признавам си, че от тоя отговор аз тъй се зарадвах, както бих се зарадвал, ако го чуех в Нагасаки или в Рио де-Янейро.. И неволно го попитах по български:.. - Тогава защо ми не говориш по български ?.. - Ами ти защо ми говориш по турски ? - отговори той, ухилен лукаво.. Аз му дадох двадесет стотинки да му благодаря, че е българин.. *.. Приморската градина е наистина едно възхитително място въз високия бряг.. Добре утъпкани, чисти, сенчести алеи лъкатушат из зеления шумак на акациите.. Морето на изток, широко, равно, светло се синее с бръчкавата си повърхност и се дели  ...   в стихове, които я опозориха:.. Ой Варна, Варна,.. столица стара,.. близо Каварна.. ти се докара!.. Пхюй, каква непозволителна плоскост! Да му се не види "Каварната"! До каква нелепост съблазънта на ритмата може да докара и един почтен човек!.. Надвечер алеите се пълнят с върволица кавалери и модно накичени дами.. Красният пол тук е действително красен.. Какви черни очи, изразителни физиономии и страстност в движенията си имат тия гагаузки! Аз познах потомките на ония куманки, които упленяваха ума на нашите царе и стаяха български царици.. А може би те са гъркини ?.. За да видиш българската Варна, новата Варна, трябва да се отдалечиш от морето и да се изкачиш на гърба на ръта, който дели морето от Девненското езеро.. По тоя рът са българските махали с новите трикатни, хубави къщи, с огромното здание на девическата гимназия, със съборната черкова в руско-германски стил, с кокетния военен клуб, с библиотеката, с държавни учреждения, с прави улици и широки мегдани, с една малка, но уредена градска градина.. Две прекрасни, постлани с камъни улици, обточени с добри плочници, турят Варна по-високо в това отношение от столицата.. Но всичко това има още печата на началото си, на недостроеност: доста пусти пространства стоят още.. Чаршията, душата на търговска Варна, е в чужди ръце.. Гърци, гагаузи, арменци, евреи са заловили спекулата - на българите е останала канцеларията.. Сега се строи пристанището, в него е върховната надежда на бъдещата българска Марсилия.. Брегът е претрупан с вагони, машини с разни приспособления, с работници.. В новия порт плуват цяла флотилия лодки и две параходчета по службата на постройката.. Един от предприемачите, г.. Грозев, има любезността да ме заведе на лодка до самите работи.. Аз се качих на драгът - колосалната машина за чистене морето, и гледах как тя ринеше със заглушителен шум в железни кошове, посредством огромни колела, пясъка и тинята на дъното на морето, тласкаше ги в една дебела желязна тръба, която на триста метра далеко насипваше с тях ниската мочурлива ивица земя, която дели морето от Девненското езеро.. Изплувахме на вълноломите, каменни зидове, потопени във вълните, които запазват от бесния им напор пристанището, сега винаги тихо.. Студени талази ни заливат с гневните си пръски, сякаш морето, мъчейки се да отвоевае отнетата му част, в яростен и безсилен бяс се спущаше на предприемача.. Аз дваж споменах Девненското езеро.. То е прекрасно, синьо, швейцарско езеро, отишло много километри навътре в сушата, заобиколено от зелени рътове.. Бреговете му са обточени с висока тръстика.. Представям си бъдещето, когато Девненско езеро, съединено с пристанището, ще бъде браздено от параходи, и виждам пущинака на тия брегове заместен от засмени вили, от градини и зелени алеи, когато културата, разцъфтяла чрез търговията, ще направи чудеса край тия светли води..

  • Защото Варна, може да се гордее с миналото, може и да се хвали с бъдещето - нейното честито местоположение ми каза това.. Дай боже - на дявол му куршум в ушите..
  •  

.

Източник: archive-bg-2012.com 

.

.

.

Web Analytics