ХАРАЛД ХАРМАН: НАЙ-ДРЕВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Е ОБИТАВАЛА БАЛКАНСКИТЕ ЗЕМИ

ТВЪРДИ ИЗВЕСТНИЯТ УЧЕН В СТАТИЯ НА DW.COM

Нови открития доказват, че Балканите са люлката на цивилизацията. И други учени твърдят, че тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамската и египетската цивилизации.

Науката за древните цивилизации трябва да бъде преразгледана, убеден е езиковедът и културолог Харалд Харман. В своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” той доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост.

Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешните Балкани,  „староевропейска”. Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Ето и основните тези на Харман: Общо приетото научно схващане гласи, че земите между Тигър и Ефрат, както и тези по поречието на Нил, са люлката на цивилизацията. Нови археологически открития обаче доказват съществуването на една високо развита култура на територията на Балканско-дунавските земи, при това хилядолетия преди зараждането на месопотамските цивилизации и тези по поречието на река 

Науката за древните цивилизации трябва да бъде преразгледана, убеден е езиковедът и културолог Харалд Харман. В своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” той доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменосХарман нарича тази култура „староевропейска”. Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Ето и основните тези на ХарманОбщоприетото научно схващане гласи: земите между Тигър и Ефрат, както и тези по поречието на Нил, са люлката на цивилизацията. Нови археологически открития обаче доказват съществуването на една високо развита култура на територията на Балканско-дунавските земи, при това хилядолетия преди зараждането на месопотамските цивилизации и тези по поречието на река Нил.

Варненското злато - най-старото в света

Gold-fakten Flash-Galerie

Българското злато датира от около 4 500 години преди Христа

Така например има доказателства, че писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Нещо повече - те разкриват огромното влияние на тази писменост; от нея са заимствали и по-късни култури. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес в съвременните езици - камина, маслина, керамика, метал, химн и много други.

Според културолога и езиковед Харман наличието на тези думи свидетелства за определени техники, които са били развити за първи път тъкмо от староевропейците. В тази връзка той говори не просто за езиково, а за цивилизационно влияние - наличието на думата "метал" например доказва съществуването на технологии за обработването му.

Писмеността обаче далеч не е единственият белег за високата култура на староевропейците. Металообработването и градоустройството, както и начинът им на живот са други определящи критерии. Науката вече е сигурна, твърди Харман, че най-старото злато в света е именно златото, намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.

Староевропейците живеели в големи селища с добре развита инфраструктура и жилища, наподобяващи днешните къщи, строени една до друга, които делят обща стена. Обикновено в едно подобно селище живеели от 7 000 до 10 000 души. А липсата на археологически пласт от пепел в периода 6500 - 3000 пр. Хр. говори за мирното и хармонично съжителство на староевропейците в едно, по думите на Харман, егалитарно общество:

Залезът на староевропейците

„При тях не е имало йерархия, а само разделение на труда. За това съдим по гробовете. Когато дадена общност е разделена на елит и по-нисше съсловие, археолозите намират различни по богатство налози в отделните гробове. При староевропейците не се наблюдава подобно нещо”, казва Харман.

Как може да бъде обяснен залезът на една толкова развита цивилизация като староевропейската? Харман смята, че причината се корени в слабо развитото военно дело на Дунавската цивилизация, което позволило на номадите, идващи от степите, да покорят и асимилират староевропейците.

А как Харман обяснява сравнително късната поява на тези нови археологически открития? „Още по времето на комунизма имаше археологически разкопки по тези земи, но с определени цели. Днес, след залеза на социалистическите идеи, се забелязва една друга насоченост. Хората търсят своите корени и копаят надалеч в миналото, чак до предисторията”, казва Харман.

.

***

Между VI и IV хилядолетие пр. Хр. на Балканите е съществувала висококултурна цивилизация. Тя е познавала писмеността още преди Месопотамия, разкрива д-р Харалд Харман в книгата си "Загадката на Дунавската цивилизация", чието издание на български бе представено днес в НДК. 

В книгата са посочени доказателства за съществуването на дунавската цивилизация, разказва се за търговските й пътища, селищата, изкуството и занаятите, както и митологията и писмеността й. Развитието на икономиката тогава се дължи на търговията по р. Дунав.

Науката за древните цивилизации трябва да бъде преразгледана, категоричен е д-р Харман. За да напише книгата си, културологът обикаля всички страни от Югоизточна Европа. 

Запознах се с доста библиография, символи и знаци по време на изготвянето на книгата. През символите и знаците беше моят подход. Запознах се с дисертацията на Шон Уин. Работих върху нея с месеци, след което се запознах с материали за други древни писметности, каза Харман.

Писмеността започва в Румъния. Там са намерени най-старите търговски продукти - със записи по тях, твърди културологът. 

От издателство "Захарий Стоянов" съобщиха, че са готови да помогнат с издаването на още негови книги. Директорът на издателството Иван Гранитски благодари на ПроКредит Банк, която спонсорира "Загадката на Дунавската цивилизация".

Банката ще спонсорира превода и на последната книга на Харман - "По следите на индоевропейците" (2016). 

Харалд Харман е германски езиковед и културолог, живеещ и работещ във Финландия. Автор на повече от 40 книги на различни езици.

Харман преподава и извършва изследователска работа в университети в Германия и Япония. От 2003 г. е вицепрезидент на Института по археомитология в Себастопол, Калифорния, и директор на неговия европейски клон - в Луумаки, Финландия.

.

***

Цитирай Дойче веле DW.COM
Науката за древните цивилизации трябва да бъде преразгледана, убеден е езиковедът и културолог Харалд Харман. В своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация" той доказва, че Балканските земи и части от Украйна и Унгария са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост.

Харман нарича тази култура „староевропейска". Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Ето и основните тези на Харман:

Нови археологически ш други научни открития доказват съществуването на една високо развита култура на територията на Балканско-дунавските земи, при това хилядолетия преди зараждането на месопотамските цивилизации и тези по поречието на река Нил.

Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. и е датиран в края на V - началото на IV хил. преди Христа. Смята се, че "Варненското злато" е най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4600 - 4200 г. пр. Хр.).
При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 кв.м. са разкрити 312 гроба от халколита (енеолита), някои от които са от изключително значение за българската и световната археология. Особенно значение имат находките в гроб №43, където лежат останките на мъж с ръст 1,72 м. В него са открити 990 броя златни предмети с общо тегло 1,5 кг., сред които множество накити (диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан), златен фалос, два медни чука-скиптри обвити със златно фолио, както и други сечива, използвани в металургията (брадва-чук, игла, шило, длето, клин), глинени съдове. Заради гробния инвентар изследователите предполагат, че погребаният е бил цар-жрец, с подчертаване на неговата символична функция на ковач-демиург. Този факт показва, че в тази ранна епоха на Балканите вече е съществувало наченки на държавно образувание и се е появила първата царската институция.

Преразказ на епизоди от филма "Изровено е незалязващо слънце"

Първият гроб, в който нямаше човешки останки, но имаше погребални дарове, бе истинска изненада. В кадър археологът Иван Иванов логично предположи, че вероятно това е гроб на човек загивал далече от тези земи при битка, по време на път или при неизяснени причини. След това се разкриха и други символични погребения на хора.

Но най- интересен за науката бе гроб № 36. (Снимата по-долу). В него бяха намерени 850 златни и други предмети. По данни на Варненския археологически музей: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (вид зар) и т.н.

Скъпоценните предмети очертаваха човешкото тяло. Според Иван Иванов в израз на уважение то е било покрито със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации. И тук имаше ковашки инструменти — шило и длето. Струпването на повече предмети от дясната страна той тълкува като символично погребение мъж. А богатите дарове и златните предмети - че и той в своето време е бил цар. Подобни символични царски погребения бяха открити и в гробове № 1, 4 и 5, но с по-малко дарове.

.

Гроб № 36

.

Ето друг епизод от филма. Една студентка-доброволка на обекта с четката си разчисти пръста и откри няколко златни пластинки. Сложи ги встрани и продължи да чисти. Мигом Иван Иванов с развълнуван глас й каза: Спри, спри момиче!

Веднага влезе в гроба, пое четката и продължи трепетно да чисти пръста. Постепенно откри и други находки. След това бавно със свещено действия започна да ги подрежда на видени само от него места. Накрая пред всички нас, сбрани докрай заинтригувани край гроба, се очерта глинена маска на човешко лице. Ето вижте на снимката: означено е със злато чело и очи, уста, зъби, нос. Иван тогава прибави до лицето диадема, обеци и огърлица. Сложи в кисийка дребни златни манъста и поясни:

- За да бъде така пръсната манистата, вероятно е от воал, който е покривал лицето на покойната жена. А защо жена? - запита той и отговори -  Защото и глинената ваза и чашата и златната игла също са женски пособия и са положени в лявата страна на гроба. А няма ковашки инструменти. Може би, това е символичният гроб на Богинята-майка.

Така бе открита първата глинена маска от гроб № 2. По-късно бяха намерени глинени маски в символичните гробове № 3 и 15, но с по-малко дарове.

.

Гроб № 2 и глинената маска

.

Неразгадана тайна и за Иван Иванов остана близостта на символичните погребения на жени с глинени маски в гробове № 2, 3 и 15 и непосредствено до тях символичните царски погребения в гробове 1, 4 и 5. Тези шест символични гроба са в центъра на халколитния некропол и вероятно даровете са били положени в началото на неговото съществуване. 

- Като се има предвид уменията и високото асоциативно мислене на хората, живели тук, те показват участието им в някакъв общ ритуал и религиозно вярване. Трябва да се изтъкне, че и шесте погребения са ставали в отдалечено едно от друго време. Дали не става дума за ритуално показване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мита за брака между първия мъж и първата жена - предположи той.

Ролята на ковача в архаичната култура 

За ролята на ковача можем да черпим сведения, разглеждайки погребения във Варненския некропол и анализирайки древногръцки митове. В погребенията можем да забележим, че мъжките гробове съдържат голям набор ковашки инструменти – брадва, чук, шило, длето. Интересно е, че те са намерени в най-богатите гробни жилища, в които има тъй да се каже царско погребение. А намерените миниатюри на ковашки инструменти в детските гробове говорят, че социалният статус на ковача е станал наследствен, също като царският статус.
Ковашките инструменти символизират мъжката дейност, чрез тях обществото се дели на мъжко и женско. Анализи сочат, че нито един от инструментите, намерени в гробовете от Варненския некропол, не е използван. От друга страна, някои от тях са придобили политически символ. Например златната брадва-чук се превръща в скиптър, който обозначава най-високопоставения човек в обществото. Това говори, че ковачът е имал функцията на цар, ако не на практика, то поне на идеологическо ниво.
Ковачът заема специфично място в пантеона. Той познава както природните, така и космическите сили. Познавайки ги, той може да възпроизвежда космическия модел. Като пример може да се даде златният щит, изкован от  ( бого-ковач Хефес.  Всъщност, той е художествен образ на космическия модел – в концентрични кръгове и в различна последователност се разполагат зоните с различната степен на сакралност.
Ковачът създава един непознат досега свят – този на вещите, така той измества функцията на Великата богиня, прародителка, тъй като светът вече не възниква чрез раждане, а чрез правене. За пръв път начело на пантеона застава мъж, а не жена.
Ролята на ковача е определена като културна – именно той научава хората на много културни дейности – земеделие, занаяти, музика, поезия. Като пример може да се даде митът за Прометей, който открадва огъня и го дава на хората. В резултат на това човекът вече се различава от животните, тъй като той вече е способен да преработва храната, да превръща „природното” в „културно”. Самата дейност на ковача е показна за процеса на трансформация – рудата се превръща в метал, а металът – в предмети на труда, украшения, оръжия. По този начин ролята на ковача се определя като връзка между природа и култура.
Израз на културната дейност на ковача се запазва и в ролята му при създаването на социума. Именно той определя разделянето на обществото по полов признак – преди Хефест да определи мъжките и женските дейности – за разлика от преденето, шиенето, тъкането, ковашкият занаят е изцяло мъжки. Мъжкият занаят е опазван от досег с женското чрез множество забрани, опазван е дори и от женски поглед.
Занаятът на ковача е тясно обвързан със сакралната сфера. Митове разказват, че металите произлизат от други светове (водни, пещерни) и само ковачът има достъп до тях, т.е. той е този, който е запознат с тайната и е отговорен за нейното опазване. Знанието как да преминава между двата свята, как да пренася материали от единия в другия свят, е тайната, която той знае. Митологията е обвързана с пространствените отношения, те доказват още веднъж сакралната роля на ковача. н, тъй като един от намерените предмети е златен фалос, което говори, че починалият е бил запознат с брака.
В следствие на факта, че ковачът осъществява прехода природа – култура, тази професия се превръща в мъжка, като извежда мъжкото начало като водещо и определя структурата на обществото. Разглеждайки погребенията от варненския некропол забелязваме, че мъжките погребения са доста по-богати от женските.
Често династическите генеалогии започват от ковача. Ако ковачът не е заемал реално царския трон, то поне е заемал мястото на мъдреца и в йерархическата структура е бил по-високопоставен от шамана, или е изпълнявал функциите на жрец, съветник на царя. Ролята на ковача е толкова важна за функционирането на обществото, че ако той напусне царя, възниква опасност за обществото – Дедал напуснал Крит и бил търсен от Минос по целият свят. Може да се направи заключение, че ако царят въплъщава политическата и военна сила, то ковачът е притежателят на тайно знание, липсата на което прави силата на царя безполезна.

В този смисъл ковачът е в сянката на царя, но той е и мъдрият съветник, без когото позицията на царя е застрашена.
Приликите със статута на царя се затвърждават, имайки предвид наследяването на занаята. Миниатюрните модели на ковашки инструменти от детските погребения показват, че наследяването вече е възникнало. Предавало се е сложно знание чрез тайни инициациони обреди, така знанието се предава от баща на син. Символично ковачът приема ученика за свой син и по този начин в занаята не може да проникне „чужд” човек.
Позицията на ковача, сравнявана с цар, е логична, след като през халколита металът е имал повече знакова, отколкото икономическа символика.

Въпреки, че през живота на този свят наблюдаваме едно равнопоставено общество, което се вижда в архитектурата и имуществото, то в задгробния живот наблюдаваме осезаема разлика в начина на погребване на мъртвите. Предполага се, че социалните различия до този момент са били само на база идеология. За ролята на ковача съдим именно от тези погребения, които определено обуславят високия му статус, като дори го поставят на върха на йерархичната пирамида.

Варненското злато - най-старото в света

Така например има доказателства, че писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Нещо повече - те разкриват огромното влияние на тази писменост; от нея са заимствали и по-късни култури. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски" и се използват и до днес в съвременните езици - камина, маслина, керамика, метал, химн и много други. Тези думи свидетелства за определени техники, които са били развити за първи път тъкмо от староевропейците. В тази връзка той говори не просто за езиково, а за цивилизационно влияние - наличието на думата "метал" например доказва съществуването на технологии за обработването му.

.

Писмеността обаче далеч не е единственият белег за високата култура на староевропейците

.

Металообработването и градоустройството, както и начинът им на живот са други определящи критерии. Науката вече е сигурна, твърди Харман, че най-старото злато в света е именно златото, намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.

Староевропейците живеели в големи селища с добре развита инфраструктура и жилища, наподобяващи днешните къщи, строени една до друга, които делят обща стена. Обикновено в едно подобно селище живеели от 7 000 до 10 000 души. А липсата на археологически пласт от пепел в периода 6500 - 3000 пр. Хр. говори за мирното и хармонично съжителство на староевропейците в едно, по думите на Харман, егалитарно общество:

Гроб № 43 е от особенно значение не само за историята на българските земи, но и за европейската като цяло, защото там са открити останките на 45-50 годишен мъж, вероятно владетел – жрец, съдейки по намерените над 1,5 кг златни накити и скиптър – брадвичка, той е съчетавал политическата, религиозна и военна власт.

Ето реконструкция по намерените останки

.

.

.

Web Analytics