Трогнат съм, че не ме забравяте. С радост прием виртуално да присъствам на това оригинално, обвито в древна мистерия посрещане на Надеждата, наречена Пролет.

Изпращам ви няколко спонтанно написани хайку стихове. 

Приятели, къде сте?

Погледни светлото око.

Щастливи сме, че ви има!

Нощта сияе като ден.

Слънцето се крие от студа.

Сънувам топла наша пролет.

Снежинки се сипят вън.

Вятър рони цвят след цвят.

Пролетта дойде в мен.

Ще захвърля всичко

и ще тръгна към дома.

О, напъни безнадеждни!