За монголоидността и езика на Аспаруховите българи

Много страници са изписани и много книги са издадени осветляващи този труден за историци, археолози, антрополози и етнографи въпрос. Мненията могат да се разделят почти наполовина. Едни от авторите, аргументирайки се, че протобългарите живеейки в региона на Алтай и степите на Централна Азия придвижвайки се на запад към Европа, даже и да са съществували в началото като съвършенни представители на европоидната раса са влизали в контакт с представители на другата голяма раса, монголоидната, което непременно се е отразило на структурата и външния облик на отделните индивиди, а защо не и на по-голямата част от етноса. Логически правилно съждение. Други автори, използвайки контрааргументи са на противоположното мнение. Те разсъждават така: ако протобългарите действително са имали европоидна външност, а това коственно е доказано с редица исторически документи ((6), (7), (8) и др.), откъде са се преселили в този регион и какви са факторите спомогнали да се запазят в заобикалящото ги море от монголоидни народи. Но след преодоляване на Уралската планинска верига и делтите на реките Волга и Урал те непременно са срещнали европеидни народи (ранноирански племена и други). Доказано е, че контактите с тях трябва да неутрализират монголоидния елемент след 6-9, максимум 25 поколения. Тогава монголоидност ще се забелязва само в отделни индивиди като резултат от случайно подреждане на гените. Така че даже няколковековния контакт (доброволен или принудителен) не може същественно да повлияе на расовата принадлежност на даден етнос: „... Таким образом, у населения Волжской Булгарии золотоордынского периода преобладал европеоидный антропологический тип, в разных его вариантах, с небольшой монголоидной примесью.... Антропологический тип, который мы можем соотнести с южным степным населением, прослеживается либо на окраинах Волжской Булгарии в составе Золотой Орды (Мари-Луговской могильник), либо в среде городских жителей (Ханская Усыпальница, Малый Минарет)... Даже антропологический тип, отмеченный Л.Т.Яблонским у городского населения Золотой Орды и предпологаемый им у значительной части кыпчакских (половецких) племен, европеоидный в целом, со специфическими сочетаниями краниологических признаков - большие размеры лица, уплошенность его в горизонтальной плоскости наряду с профилированным переносьем и сильно выступающими носовыми костями, характерен лишь для привилегированного слоя жителей города Болгар и небольших групп населения, живших на окраине Волжской Булгарии как в домонгольское, так и в золотоордынское время...” (1).
Когато разглеждаме този въпрос за народа на Дунавска България непременно възникват следните подвъпроси:
1.От извършените археологически разкопки на трупополагания в некрополи и отделни гробове монголоидност при възстановките на черепите се открива при погребенията на труповете в некропола в град Девня и гроба на „чъргубиля Мостич” в град Преслав. Направените изследвания показват, че те са от периода на приемане на христианството, бунта на княз Владимир – Ръсате против него и въздигането на славянската аристокрация. Защо само в тях е открита монголоидност, а не и в по-ранно време?
2. Защо във Византийските, Римските и другите западни източници не се описва външния вид на българите и даже на хуните като монголиден?
3. Защо по намерените изображения върху икони, монети, фрески и други
съвременни документи, както и от направените антропологични възстановки на глави на на царе от Първото и Второто български царства не се открива монголоидност?

Вероятните отговори могат да се открият от влиянието на следните фактори:
- Основната маса Аспарухови българи никога не са притежавали елементи на монголоидност. Както сподели г-н Газимзянов в частен разговор с пишещия тези редове „...Монголидност са притежавали само част от владетелските родове поради държавния характер на смесените бракове между владетелските семейства и населението живеещо в смесени с монголоидни народи райони...”. Това коственно се потвърждава от цитирания по-горе източник, антропологическите възстановки на проф. Йордан Йорданов по скелетите от Девненския некропол в който се предполага, че са заровени телата на 52 болярски български рода разбунтували се в защита на Тангрианството. Ако разгледаме по-внимателно възстановките ще забележим,


Рис.1 Проф. Йордан Йорданов. Възстановки на глави по черепите на прабългари

че даже и при тези българи едни от най-характерните белези при монголоидните народи – сплескания нос, полузатворените очи, развитите настрани от главата уши, липсата на гъсти брада и мустаци до голяма степен са намалени или напълно са изчезнали;
- Още до пристигането си южно от Дунава българите са се намирали в тесен контакт и дружески взаимоотношения с някои племена от романската (улагци) и славянската (улчийци) езикови групи „...Атилькэсэ провел здесь - в качестве бека своих булгар, местных ульчийцев и улагцев – несколько лет в полной безопасности. Только враждебные действия против него авар и союзных с ними румцев заставили его покинуть эту область и уйти в Искандеровы горы. Там он образовал свое царство, которое назвал Бурджан – в память о своем прежним владении...” * (стр. 22 (2)). А те не притежават монголоидни черти и в този район вероятно са имали контакт с монголоиди само по времето на Империята на Атила (434 – 453 г.).

Рис. 2. Атила изобразен в Рис.3. Нагисентмиклошко съкровище. Релефно

"Нюрнбергска хроника" изображение отговарящо на описанието за Атила.
1493г.
Голяма е вероятността хунът Атила да произхожда от племето хун-ну и в частност от рода Дуло (Дулу). Защо? Тези предположения в прав текст са потвърдени на стр.14 (2). Освен това в открития през 1861г. в руската патриаршеска библиотека от проф. Александър Попов „Именник на българските князе” за първи български владетели се посочват Авитохол и Ирник имащи библейска продължителност на живота. Много български и чуждестранни учени са на мнение, че действително под името Авитохол трябва да се подразбира Атила, а Ирник е Ернах във византийските летописи, Ерна в (4) и Бел-Кермек в (2).
Ако изображението на Атила от рис.1. може да се приеме с известна доза субективизъм поради факта, че е рисувано повече от 1000 години след неговата смърт, когато споменът за него е избледнял в съзнанието на хората, то на рис.2. виждаме изображение правено вероятно от съвременик на вожда или по описанието на Приск Панийски „...Для прочих варваров и для нас были приготовлены роскошные кушанья, сервированные на круглых серебряных блюдах, а Аттиле не подавалось ничего кроме мяса на деревянной тарелке. И во всем прочем он выказывал умеренность: так, например, гостям подавались чаши золотые и серебряные, а его кубок был деревянный. Одежда его также была скромна и ничем не отличалась от других, кроме чистоты; ни висевший у него сбоку меч, ни перевязи варварской обуви, ни узда его коня не были украшены, как у других скифов, золотом, каменьями или чем-либо другим ценным..” (3). Един дипломат и обстоятелен анализатор като Приск, при всички случаи не би изпуснал да отбележи разликата във външността между римляните и Атила. Да, Атила по възпитание и обноски в обществото, по начин на обличане и управление на огромната си империя за благородниците на Източната и Западната Римски Империи е варварин, но антропологически той не се различава от тях;
-След приемането на християнството за държавна религия в Дунавска България цветните рисунки във вид на икони приемат масов характер. Византийската, т.е. гръцката иконописна школа става основна в държавата на новите християни. Нейните особености при изписването на иконите на библейски персонажи и нови светци, на ктитори и престоятели, на държавни мъже и легендарни личности се изразяват в:
- аскетично удължените телесни форми и лица;
- прекалената, дори нечовешка, смиреност;
- отричане и откъсване от светския живот.
Независимо от тези особенности трябва да се признае факта, че иконите и малкото миниатюри към летописите от това време са много по съвършенни изображения на реални личности отколкото изображенията на монети или гравюри върху съдове и битови предмети от този период. Ако се разгледа детайлно прочутата миниатюра „Крум пирува...” (4) не се открива разлика между формата на

Рис.4. Миниатюра „Крум пирува с военачалниците след победата над император
Никифор


главата на хан Крум и останалите присъстващи на пира. Това означава, че още Теофан Изповедник, описващ така художественно гибелта на Никифор и показания на рис.4 пир : „.. Главу Никифора, отрубивши, Круммос, на несколько дней выставил ее вонзенную на кол, напоказ приходящим к нему народам и на поругание. Потом, снявши ее, и очистивши череп, обделал его в серебро, и величаясь заставлял пить из ней славянских начальников. Когда в один день осталось столько вдов и сирот, и плач был неукротимый, тогда убиение Никифора для многих служило утешением. Каким образом убит он, никто из спасшихся не мог рассказать с точностью...” (6) не е открил монголоидни черти по лицето на великия хан. А Крум е представител на Рода Дуло и живее преди приемането на християнството. Следователно теорията за междурасовите бракове между владетелските родове (1) и запазване монголоидността в тях, даже и да е вярна има своите ограничения и изключения. Вероятно с течение на времето тези изключения стават правило под влияние на следните фактори:
- смяната на поколенията води до промяна на състава на гените в отделните индивиди. Научно е доказано, че след 22-25 поколения антропологичния вид на група или племе (народ) може да се промени изцяло;
- българите, като представители на европоидната раса, са избягвали смесените бракове даже във владетелските семейства;
- монголоидните представители в родовете, по неизвестни причини, не са предпочитани пред европоидите;
- бунтът на Владимир-Ръсате против новата религия и избиването представителите на 52 български рода, а вероятно и емигрирането на някои от тях, е края на монголоидните представители (ако е имало такива) на българите в Дунавска България.

Хан Аспарух Княз Борис - Михаил


Цар Симеон Цар Петър I


Отделните изключения, като чъргубиля Мостич, живял по времето на царете Симеон и Петър, още веднъж доказват случайния фактор при подреждането на гените. Анализът на някои думи от надгробният надпис: „...Съде лежитъ Мостичь чрьгобыля бывыи при Симеоне цри и при Петре цри (ос(м)гиж же десѧть летъ сы оставивъ чрьгобыльство и вьсе имениие быстъ чрьноризьць и въ томъ сьврьши жизнь своиѫ...” като славянското име или фамилия Мостич и прабългарската длъжност Ичергу – боила (началник на столичния гарнизон, висш военачалник, министър на външните работи), преминала в славянизираното чъргубиля поставят следните въпроси:
- Всички ли българи след покръстването са приели христиански (т.е. гръцки и юдейски) имена? Ако е така защо срещаме чисто славянското Мостич?
- Завършил ли е процесът на смяна на езика от прабългарски на славянски (улчийски)?
- До каква степен е достигнала консолидацията на българската нация, ако при Симеон и Петър една такава важна длъжност като „Началник на столичния гарнизон, висш военачалник, министър на външните работи ” се намира в ръцете на човек от славянски произход или със славянско име или фамилия?
За сега отговорите на тези въпроси не могат да бъдат еднозначни поради все
още недостатъчните археологически, антропологически и летописни материали. Не са редки и случаите, когато едни и същи материали се интерпретират по различен начин, което от своя страна води до различни изводи. Така например:
1. Князът на българите до покръстването се нарича Борис (от прабългарското Барыс, което е равнозначно на името на животното барс и представено сега в държавния герб на Република Татарстан). При приемането на християнството Борис получава името на своя кръсник – византийския Император Михаил, но това не е достатъчно и той докрая на своя живот е познат под името Борис и в по-редки случаи като Борис-Михаил, но никога само като Михаил;
2. Както в християнството, така и при исляма религията се е стремила да изкорени езическите имена и ги замени съответно с гръцки и юдейски или арабски. Тези опити никога не са завършвали с пълен успех. И сега сред Дунавските българи се срещат имена от прабългарски произход, като Боян, Крум и т.н. Освен при Дунавските българи Боян ще срещнете и при Кавказките българи (Карачаево-балкарците) и Волжско-Уралските българи (чуваши, татари, башкири, удмурди, мордва). Но тези имена не се носят само от езичници и монголоиди, а основно от представители на двете господстващи сега сред българите конфесии – християнството и исляма. Следователно, славянското име Мостич и моголоидността на един от най-големите военачалници и дипломати на Дунавска България не трябва да ни смущава. През този период на съществуване консолидацията на българската нация все още продължава;
3. Много от изследователите в своите изследвания неправилно интерпретират понятието НАЦИЯ. Понякога се стига до абсурдни твърдения за да се нагодят историческите факти към защитаваната теза. А в (9) ясно е написано, че нация е „... Исторически създала се устойчива общност от хора, възникнала върху основата на общността на езика, територията, икономическия живот и психическото устройство, което се появява в общността на културата...”. В тази формулировка при изброяване на факторите съставителите не напразно поставят на първо място по значение езика. Не са редки случаите когато по различни причини някои народи прекратяват своето съществуване под името с което са познати на света, но техния език продължава да съществува. Примери: а. Народ латини не съществува, той е станал част от римския, а по-късно и на италианския народ. Но неговия език остава като език на медицината; б. Народ кумани също не съществува, но „Кодекс куманос” съществува; в. Нашите братя от Волгоуралието по разбираеми причини сега не се наричат българи, а татари, чуваши, башкири и т.н. Но те и сега говорят на един език – булгар-тюрки (или както още го наричат трьок-булгар т.е. тракийско-български).
Следователно грубо и смешно е през 21 век да се говори за изчезване на даден език от историческата сцена. Да, „мъртви езици” (които не са в употреба) има, но те са обогатили и преминали в други езици. „...Да, в Руската Федерация има например автономна република с условно название Удмурдска, има удмурди, има Руско-удмурски и Удмурско-руски речници, но няма кой да говори на този език защото почти всички удмурди са русифицирани и говорят само на руски включвайки в речта голяма част от думи от родния си език...”. Това е мнението на лингвиста акад. Мирфатых Закиевич Закиев. Това важи напълно и за нашия говорим език. Не можем да се съгласим със сръбския славист Новакович, които още в далечната 1867г. стига до извода: „...Българският език се говори в България и Македония, но той е най-много развален, поради това че е единственият език сред славянските, който е изгубил падежните си окончания и е приел задпоставен член...” (10). Началото на еволюция на българския език трябва да се търси още преди заселването на Аспаруховите българи южно от р. Дунав, по времето на съществуване на „Велика България”и нейното разпадане, когато прабългарите са влезли в контакт с мигриращите на юг славянски племена: „...Атилькэсэ, не чуствуя достаточной подержки сакланов** и анчийцев***, предпочел уйти с частью бурджан**** и тюркмен в Кашан. А это – черезвычайно укрепленная область, с трех сторон окруженная реками Бурат*****, Сула****** и Аудан-су*******, а четвертой – Улагскими горами********... Атилькэсэ провел здесь, в качестве бека своих булгар, местных улчийцев********* и улагцев********** несколько лет в полной безопасности...” (стр.22 (2)). Рязка промяна в количеството на словестния състав в прабългарския език за сметка на славянския се наблюдава при царуването на Симеон I. Основните фактори, които влияят за това са избиването на цветът на прабългарската аристокрация от Борис, новоприетата азбука и началото на „златния век” на българската култура. Пример – надгробния надпис на чъргубиля Мостич. Той е написан с новоприетата азбука и със славянски или славянизирани думи. Но да се говори, че прабългарския език е напълно изчезнал е меко казано смешно. Аргументация - примери от изследванията в (10).

<C>p Надгробен надпис на чъргубиля Мостич

Особености на съвременния български език, различаващи го от всички останали славянски езици:


Първа особеност – падежни окончания

В българския език падежни окончания НЯМА, а в славянските езици ИМА. Българският език е БЕЗПАДЕЖЕН (аналитичен). Славянските езици са с падежни окончания (синтетични езици).

Втора особенност – членна форма

В българският език СЪЩЕСТВУВАТ членувани форми - пълен и непълен член, а славянските езици НЯМАТ членна форма. Членуваните форми на съществителните имена в съвременния български език се образуват, като към нечленуваните се прибави определителен член. Формата на члена, която се поставя след нечленуваната форма на името, зависи от рода на съществителното в единственно число, от завършека на формата и от функцията на името като член на изречението. Примери:

Съществително име Пълен член Непълен член
Локомотив Локомотивът Локомотива
Кон Конят Коня
Учител Учителят Учителя
Цар Царят Царя
Секретар Секретарят Секретаря


Трета особенност – съществуването на буквата и звука за нея Ъ

Най-характерният звук в българския език в сегашния правопис е Ъ (ер голям). Неговото значение и използуване в разговорната реч е огромно. Не са редки случаите когато в една дума той може да се срещне два и повече пъти като: път, ъгъл, гълъбът, пътпъдъкът. В комбинация с всички наши съгласни (само “н” прави изключение) по азбучен ред има безброй думи с “ер голям”: бъдеще, вървя, гърмя, дъб, жълт, зъб, къща, лъжа, мъж, път, ръб, съд, тъп, фъстък, хълм, цъфти, чъргубоил, шъпа (и “шепа”), щъркел, ъгъл.
Има правоговорни правила, които повеляват да се пише “а”, “я”, но да се произнася “ъ” и “йъ”. Например личните окончания на глаголите за 1 л.ице, единственно число и 3 лице, множественно число, сегашно време. Пише се: “Аз кова.”, “Те коват.” (І спрежение); “Аз вървя” “Те вървят” (ІІ спрежение). Изговаря се : “Аз ковЪ”,”Те ковЪт”, както и: “Аз вървЙЪ”, “Те вървЙЪт”.
Кратката членна форма за мъжки род, единственно число под ударение също се пише с “а”, но се произнася “ъ”. Пише се: “Отивам със сина си в града”, а се изговаря: “Отивам със синЪ си в градаЪ”. Пише се: “Идваш ли? - Аха!”, а се изговаря “ЪхЪ!”.
Такъв звук “Ъ” НЕ СЪЩЕСТВУВА в нито един славянски език.

Четвърта особеност – звателната форма

Звателната форма е също особеност само на българския език. Такава в останалите славянски езици НЯМА. Тя се образува от основната форма на думата плюс някакво окончание:
Човек (+ “е”) - човече;
Мама (+ “о”) - мамо;
Учител (+ “ю”) - учителю;
Господ (+ “и”) - господи.

Пета особеност – инфинитив

В българския език НЯМА неопределена глаголна форма със специално
инфиниативно окончание, а в славянските езици ИМА. Примери:

Български език Руски език Хърватски език
Не искам да вярвам. Не хочу верить Verovati necu.
Искам да отида Я хочу идти.


Инфиниативната форма на глаголите в българския език се изразява с
Формообразуващата частица „да” и 1 лице сегашно време на глагола. Освен това основната глаголна форма в българския език е 1 лице, единственно число, сегашно време, а в славянските езици тя е инфинитивната форма, различна от всички спрегнати глаголни форми.

Шеста особеност – съществителни с особенно значение

Това са думи изразяващи роднински връзки и/или възрастова разлика. В българския език ИМА, а в славянските езици НЯМА. Примери:

Значение Съществително име
По-голяма сестра (използва се и като обръщение към по-възрастна жена с не много голяма разлика в годините): Кака, дода, дотка
По-голям брат: Бате, батко, бачо, бат (най-големия син на кан Кубрат се нарича Бат Боян)
По-възрастен човек: Бай
Брат на майката: Вуйчо
Брат на бащата: Чичо
Съпруга на вуйчо: Вуйна
Съпруга на чичо: Стринка, чинка
Сестра на майката или бащата (използва се и като обръщение към много по-възрастна жена): Леля
Мъж на лелята: Свако, лелин

Тези думи не са се зародили в хода на еволюцията на българския език, защото в най-старата славянска книжнина, създадена в България, липсват всякакви изходни форми, свързани с тях, което показва, че става въпрос за думи от прабългарски произход.
Против тезата на слависта Новакович могат да се приведат още много примери, но не това е целта, а да се покаже непреходността на някои думи и словосъчетания издържали тежестта на вековете и устояли на хилядите километри от Средна Азия до Балканския полуостров за да се използуват и днес от дунавските българи.


Литература:

1. Газимзянов И.Р – Антропология населения Волжской Булгарии Золотоордынского периода и некоторые вопросы этногенеза татар Среднего Поволжья - Российская Академия Наук, Институт этнологии и антропологии им Миклухо-Маклая, Вестник Антропологии No 1, Москва, 1996
2. Бахши Иман – Джагфар Тарихы свод болгарских летописей томI – Издательский дом „Огледало” София 2001
3. Приск Панийски – Готская история – Вестник древней истории
1948, No. 4, стр. 244-267. Москва 1948
4. Йордан – Гетика - http://www.krotov.info/acts/06/iordan/iordan01.html
5. Миниатюра от българския превод на „Манасиева хроника” – 14 век
6. Теофан Изповедник „Летопись” – www.shard1">http://narod.yandex.ru/100.xhtml?www.shard1.
narod.ru/knigi/Teophanes.zip)
7. Подбрани извори за българската истотия : Древните българи и земите на Балканския полуостров до VII век - том първи – ИК “Тангра ТаНакРа” София 2002г.
8. Прокопий Кесарийски – Война с вандалами - http://www.vostlit.info/Texts/rus/ Prokop/ framevand11.htm
9. Иванов А.М., Братков Й.И., Иванов Б.Н. - Речник на чуждите думи в българския език – ДИ „Наука и Изкуство”, Русе 1971
10. Елена Русева-Стойкова – Българският език – съвременният език на потомците
на Аспаруховите българи - Електронно списание LiterNet, 27.08.2005, № 8 (69),
Текстът е четен на международна научна конференция "България в световната
история и цивилизация - дух и култура", Варна, 20.11.1999 г.



Бележки:

*- Атилькэсэ – под това име в летописите се идентифицира Аспарух, а
Искандеровы горы – Стара Планина.
**- Склани – Северноирански номадски племена. Саклан –
Източноевропейската степ включваща териториите на съвременна Украйна и Предкавказието.
***- Анчийци - хунски части съставени от иранци. По-късно под това име се
подразбират славяни и прабългари живеещи на територията на съвременна Украйна.
**** - Бурджан – Предпланините на Кавказ и степта северноизточно от тях.
Съвременните кавказки народности произлизащи от прабългарите - балкарци и карачаевци.
***** - Река Бурат – река Прут
****** - Река Сула – река Дунав
******* - Река Аудан-су – река Буг
******** - Улагские горы – Румънски планини (Карпати)
********* - Улчийци – Славяни
********** - Улагци – Романски народи (Румънци)

Преглеждания: 1420

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics