13-тата   конференция през 2008 г. мина  под знака на една светла годишнина . Културна Варна отбеляза 120 години от рождението на една от най-светлите личности в световната култура – художника Борис Георгиев ди Варна. Така  подписваше той световно известните си картини и портрети и разнасяше името на Варна по целия свят, който обикаляше неуморно.

Борис Георгиев - автопортрет

Борис Георгиев ди Варна е един от най-светлите таланти на България. Ние помним завета на Орфей: „Светът може да се завладее с лира, а не с меч”.  Затова  отдадохме своята почит на един от най-великите българи, художник, поставян редом с великите ренесансови художници и поставихме акцент върху   неговата личност и творчество, като разказахме за неговия живот и творчество и прожектирахме филм за него.

  Достойнство  на конференцията е широкият диапазон на темите, често дискусионният им характер, различните мнения и гледни точки на авторите,  изследването на проблеми, които са негласно табу за официалната българска историография. Но именно това разнообразие и алтернативност на темите е истинското  богатство, което твори новата история на България. И като търсим измеренията на миналото, то не е, за да покажем колко сме били велики, а за да осмислим и научим уроците на историята, да открием предназначението си, да трасираме пътя  си към бъдещето, към осъществяването си като народ. Време е да открием  дълбоките причини, довели някога славния, непобедим и многоброен български народ, носител на култура, звездно знание и държавност, до днешното му  положение.

Една от целите, които си поставяме като организатори на тази конференция, е да дадем възможност на млади хора – ученици и студенти, да представят своите разработки и изследвания, да ги подкрепим в началото на житейския им и творчески път, та огънчето на родолюбието в сърцата им да не загасва. Участници в конференцията са Росен Гацин, най-младият краевед в България, който още като ученик в Хуманитарната гимназия във Варна проучи историята на читалище „Съзнание” в родния си град Белослав, издаде високо оценена документална книга на тази тема, създаде етнографска сбирка, основа на първия музей в града, създаде първия в България клуб на младия краевед и вече е студент по етнология; младежки колектив също от Хуманитарната гимназия „Константин Преславски”, който представи творчеството на големия български скулптор Кирил Шиваров, чиято градска скулптура придава очарование и европейски вид на София, Варна,   с Проекта „Европеизирана Варна от началото на 20 в. – да съхраним красотата”, колектив от Английската гимназия във Варна  представи проучване на български църкви в Гърция и Македония, а   с изложбата и книгата си „Архитектът – аристократ Дабко Дабков”,   извади от забрава най-значителния варненски архитект студентът от Свободния университет „Черноризец Храбър”, Християн Облаков.

  Изключително радващо е, че младите хора на България се събуждат, защото младежта на един народ е неговото бъдеще и когато тя е активна не само  в политически, но и в духовен план, това показва, че духът на народа е жив и бъдещето му не е погубено. Особено това важи за българския дух,  преживял толкова опити да бъде смазан, асимилиран и унищожен. И докато в миналото българите са преживяли не един опит за физическо унищожение, днес, когато енергиите са по-фини, но несравнимо по-унищожителни и под формата на психологическа война народът ни незримо е подложен на геноцид, единствената ни защита е да се обърнем към корените си,   с обич да полеем цветето на родолюбието, за да разцъфти то в сърцата ни и да ни помогне не само да оцелеем, но и да бъдем достойни за славните си предци.

Най-важното за живота и оцеляването на един народ е неговата културна матрица – традициите, обичаите, езикът, религиозната и философската концепции за света, родовата памет, историята, интонационно- вибрационната му среда, т.е. народната музика и танците.

Културната матрица – това е невидима колективна структура в рамките на културата на един народ, която служи като духовен източник и основа за възпитание на поколенията на този народ. Тя  осигурява духовната основа и  защита на приемствеността чрез традициите. Културната матрица служи като своеобразен щит, като защита на породилия я народ. Гръбнакът на нашата личност се определя от културната матрица и тя именно ни поддържа по най-различни начини. Ако човекът се изтръгне от неговия културен контекст и се пренесе в друг културен контекст, където той е лишен от културния щит, това може да има печални последствия.

В този ред на мисли  е много важно да се възстанови, да се възкреси  българската културна матрица, подложена на многобройни опити за унищожение. Това са насилственото покръстване с приемането на византийския религиозен и граждански закон, турското иго, комунистическия период с неговата идеология, опита за пренастройване чрез чалга, порно, наркотици и груба пошла американизация.  А сега и европейската глобализация.

    За България и българите опазването на културната матрица е особено важно. Характерна за българската културна матрица е народната музика с уникалните и никъде другаде несрещащи се неравноделни тактове. Неравноделните тактове – това са космически ритми, ритъмът на сърцето, което пулсира в такт  5/8, ритъмът на любовта 7/8 и други производни ритми. Там, където  има народна музика  с неравноделни тактове, значи там живеят българи, дори и да се наричат с други имена.  По това ще ги познаем.

Борис Георгиев - индийска принцеса

Неравноделните тактове са присъщата вибрационна среда на българите, тя им дава виталността, устойчивостта, дълголетието, мъдростта. Поставени в друга вибрационна среда, те не могат да издържат дълго, защото това е енергийно-вибрационен глад . И започват да създават български певчески и танцови състави, защото имат силен творчески дух.

Унищожената по време на покръстването религиозна система на българите означава прекъсването на връзката им с Божествената мъдрост, със звездното знание, защото Тангра означава Небесен Разум. И тази прекъсната връзка вече близо 1200 години ни прави подвластни на чужди културни модели, на  чужди политически, идеологически и религиозни системи.  

   В  съвременните условия на налагане на единна и еднаква за целия свят култура, съвпадаща със западния и особено с американския, културен модел, човекът  се превръща в елемент, атомизиран индивид от социотехническата мегамашина, който безропотно  трябва да следва наложените му правила, тотално контролиран от системата.   В  тези условия човек може  да  се запази като  личност,  единствено като  съхранява традицията,  т.е. социалните и културни константи  на битието. Традицията е огънят,  който носим в себе си, вечното завръщане към  който е надеждата за оцеляването ни като човешки вид. В сравнение с идеята за линейния прогрес, идеята за вечното завръщане към корените е висша духовна ориентация на човека за завръщане към вечното.

Затова нашата задача е да запалим в сърцата на българите духа, да запалим огъня на българското самосъзнание, да подклаждаме и да не позволяваме да загасва този пламък, да събудим спомена за достойнството и добродетелите на народа ни, да работим за духовното единение на българите по света.  И наш дълг, или по-скоро наша благословена служба е да съдействаме с ума, сърцето и силите си за пребъдването на България – да дадем своя принос в Храма на Българския Дух, за благото на цялото човечество.

Накрая искам да благодаря на Община Варна, която любезно ни предоставя тази зала вече 16 години, на всички участници, които със своите изследвания и нерядко със смелостта да ги огласят правят възможен този форум,  и особено на Даниела Василева и издателство Данграфик , както и на Йордан Дяков, директор на печатница „Етикет-принт”, които като членове на организационния комитет безкористно всяка година подготвят рекламните материали за конференцията.

Други материали от проведените конференции може да се видят на сайта на конференцията: www.istor-konf-varna.com/