КТО ВОЕВАЛ ПРОТИВ РОССИЯ, източник www.blog.bg, Хеми ВАРНАЛИС

КОЙ ВОЮВА СРЕЩУ РУСИЯ, 


Някога 9. май беше „Ден на победата над Фашистка Германия“. След като почти всички страни-участнички във Втората световна война влязоха в Европейската общност, тази дата стана „Ден на Европа“. Предлогът беше много „красив“: на тази дата стана възможно изграждането на Нова Европа1, една Европа без граници2. Изпълнен беше Химнът на Европа – с част от Симфония № 5 на Бетховен, онази, с Ода на радостта на Фр. Шилер3.

И, така, европейският нов ред (neue Ordnung) постави всичко (и всички) на мястото му4. Няма граници5, няма претенции6, няма вражди7, има пълна демокрация8, правов ред9, всеобщо щастие10.

Е, остана Русия вън от Обединена Европа, но ... това си е руски проблем. И тъй като, е вън от Европа, есествено, няма да празнува Деня на Европа – да си празнува там нейния „Ден на Победата“, изпълнен с омраза.

Защо ли става така?

Без коментар: кратка справка за това, кои воюваха срещу Русия по време на Втората световна война. Сведения на базата на националния състав на освободените от съветски плен военопленици, включени в заповеди на компетентните съветски власти за освобождаването им. Нали няма начин, някой да не е бил на фронта (Източния), а да бъде военопленник? Или ...


Таблица
ЛИЦА – ПО НАЦИНАЛНОСТИ, 
ОСВОБОДЕНИ ОТ СЪВЕТСКИТЕ ЛАГЕРИ ЗА ВОЕНОПЛЕННИЦИ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

(В квадратни скоби - [] - е посочен броят на пленените от РККА11 военослужащи от съответната националност за целия период на войната12, а в „големи“ скоби - {} - броят на умрелите13 в лагерите за военопленници)14

Националност/гражданство
Брой
Бележка

1
Абисинци (Етиопци) 
В Италианската армия.

2
Австрийци15
145791
[156682] {10891}

3
Албанци 
В Италианската армия

4
Американци

5
Англичани

6
Аржентинци

7
Белгийци
2010
[2010] {181} Валонци (Бургундци)

8
Българи 
Първа Българска СС Бригада (Дивизия не успяват да формират).

9
Бразилци

10
Гърци

11
Датчани
457
[457] {35} 6000 унищожени в Демяновския котел за седмица убити двама бригадни командири16

12
Други

13
Евреи
10173
[10173]

14
Елзас-лотарингци17

15
Естонци 
Главно в части на СС.

16
Испанци18
452
[452] {70}

17
Италианци19
48957
[48957]

18
Канадци

19
Китайци
12928
[12928] Строителни батальони на Квантунгската армия

20
Корейци
7785
[7785] В състава на Квантунгската армия.

21
Латиши

Главно в части на СС.

22
Литовци

Главно в части на СС.

23
Люксембургци
652
[652] {93} Освободените военопленници са повече от загиналите през май. 1940 г. при окупацията на страната от Германия.

28
Молдовци
14129
[14129] В Румънския окупационен корпус.

29
Монголци
3608
[3608] В Квантунгската армия.

30
Немци20
2369560
[2369560] {356700}

31
Норвежци
101
[101] {18}

32
Поляци
60280
[60280] {3128}

33
Португалци

34
Румънци
187370
[187370]

35
Руснаци

36
Сирийци

37
Турци

38
Украинци

Главно в части на СС.

39
Унгарци21
513767
[513767]

40
Финландци
2377
[2377]

41
Французи
23166
[23136] {1325} СС дивизия „Шарльоман“ и др. по-мали части

42
Холандци
4729
[4729] {200}

43
Хървати22

44
Цигани
383
[383] В Румънската и Унгарска армии.

45
Чехи
69997
[69977 – чехи и словаци] {4023}

46
Шведи
72
[72]

47
Швейцарци

48
Югославяни
21882
[21822] {1476} В голямата си част – хървати.

*
Японци23
639635
Извън списъците по Заповед [639635]

Списък на ползваните документи (названията на български са преведени от автора):
Выписка. Сов.секретно. Экз.№1Приказ НКВД СССР 11 сентября 1945г.№001035г. Москва: Об освобождении из лагерей НКВД 40 000 военнопленных румын.
Извлечение. Строго секретно. Екземпляр №1. Директива на НКВД на СССР от 13 септември 1945г. №157 г. Москва. До: Народните комиссари на вътрешните работи на союзните и автономни републики, Началниците на УНКВД на краевете и областите: За реда за изпращане в родината на военнопленниците, освобождавани в съответствие с указанията на НКВД на СССР. 
Извлечение. Cекретно. Екземпляр №1. Распореждане на заместник-министъра на вътрешните работи на СССР и заместник-началник щаба на тила на ВС на СССР от 18 октомври 1946г. №246/46992. До заместниците на командващите войските на (военните) окръзи по материалното осигуряване, началниците на Централните бази на МВС, министрите на вътрешните работи на републиките, началниците на УМВД на краевете и областите, начальник-штаба на тыла на МВС СССР: За условията за предаване на военопленниците от не-немска националност, подлежащи на освобождаване и предаване на органите за репатриация за последващо(-то им) връщане в родината.
На 28. 09. 1955. г. Президиумът на Върховния Съвет на СССР издава Указ: „О досрочном освобождении германских граждан, осужденных судебными органами СССР за совершенные ими преступления против народов Советского Союза в период войны“ (Предсрочно са освободени последните останали да излежават (по-дълги) наказания 8877 немци и са изпратени по родните им места).
Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование. Под общей редакцией Г.Ф. Кривошеева. Военно-исторический журнал, № 9, 1990; со ссылкой на: ЦХИДК. Ф.1п, оп. 32-6, д.2, л.8-9. (Не са включени граждани на СССР, служили в частите на Вермахта).
Заповед от 28. 11. 1946. г., № 001042 „За изпращане в родината на военопленници от австрийска националност“ (Първа заповед, засяга 5000 души).
Заповед от 20. 05. 1947. г., № 00535, „За изпращане в Германия на нетрудоспособни военнопленници и интернирани немци“ (Първо освобождаване за 100000 от първите и 13000 – от вторите). 
ПМС на СССР № 1521-402С от 13. 05. 1947. г. (Първо освобождаване на унгарски военопленици - редници и офицери до чин „капитан“ включително).
Телеграма № 258 на Министъра на МВД на СССР. (За освобождаване на унгарски военопленици). 
Заповед № 00516 от 15. 05. 1947. г. (За освобождаване на (от май до октомври) 100000 унгарски военопленници, включително старши офицери, генерали, служили в СС и СД и признати за участвали в зверства). 
Заповед от 11. 10. 1946. г. с № 00916 „За репатриацията от СССР на японски военопленници“. (Подписал е Министъра на МВД на СССР, ген-полк. С. Круглов. Определя се брой на репатрираните за годината – не по-малко от 25000 души). 
Заповед „За репатрирането от СССР на японски военопленници през 1947 г.“, от 19. 03. 1947. г., № 00134. (Освободени са не 160 000 души. Интересно е, че и до днес не е подписан мирен договор между страните и от юридическа точка СССР и РФ имат право все още да задържат японските военопленници).

1Третият Райх също беше „Нова Германия“ и, даже, възродена и обединена.
2 В рамките на цялата, окупирана от немския Вермахт по време на Втората световна война европейска територия границите бяха премахнати.
3 И двамата – немци; ирония или ...
4Jedem das Zeine.
5“Шенген“ не е граница.
6Никой не заплашва страни-членки със санкции, ако не се поберат в спуснатите евронормативи за бедност (т. е. финансова дисциплина).
7Французи, холандци и финландци дружно прегръщат румънците и българите и тук-там ги целуват.
8Никой не  поставял на Австрия ултиматум във връзка с демократично избрания от австрийците кандидат за президент.
9Никой никога не е признавал отцепени от сепаратисти национални територии за „независими държави“.
10 За кокошките (по Евродиректива).
11Рабоче-Крестьянская Красная Армия.
12 За времето от 22. 07. 1941. до 02. 09. 1945. г.
13 Към 22. 04. 1956. г.
14 По: Военно-исторический журнал, № 9, 1990; Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование. Под общей редакцией Г.Ф. Кривошеева со ссылкой на:ЦХИДК. Ф.1п, оп. 32-6, д.2, л.8-9. (Не са включени граждани на СССР, служили в частите на Вермахта).
15 Заповед от 28. 11. 1946. г., № 001042 „За изпращане в родината на военопленници от австрийска националност“. (Първа заповед - за 5000 души).
16 В това време Дания доставя на Германия (главно) храни, а датският крал – в знак на протест – се придвижва с велосипед и носи жълта звезда на ревера си.
17 Отбелязани отделно – нито „Французи“, нито „Немци“.
18 По испански данни през „Синята дивизия“ за времето на участието й в бойни действия на Източния фронт са преминали между 62 000 и 65 000 души.
19 От 10. 07. 1941 (като Corpo di Spedizione Italiano in Russia, ) до февруари 1943 (изтеглена в родината; след 23. 07. новото правителство на Pietro Badoglio обявява война на Германия). В състав: 62000 (1941) до 235000 (ноември. 1942; 12 дивизии и 4 бригади) – от 1 април. 1942 като 8 Италианска армия (Armata Italiana in Russia, ARMIR, Gen. Italo Gariboldi – до тогава Генерал-губернатор на Либия), до тогава - 10 дивизии (вкл. 3 Алпийски – Alpini), заедно с 298 и 62 дивизии на Вермахта (по-късно изтеглени на Сталинградския фронт), хърватска доброволческа бригада и 3 бригади Camicie Nere (“черноризци“ - доброволци), в състава на Група армии „Б“ (Gen. Maximilian Maria Joseph Karl Gabriel Lamoral Reichsfreiherr von und zu Weichs an der Glon). Командири: Gen. Francesco Zingales (заболял във Виена), сменен от Gen. Giovanni Messe (ум. 1968 като Маршал на Италия). На фронта от август, 1941, CSIR придаден към 11 Армия на Вермахта (Gen. Eugen Ritter von Schobert ), от 14. 08. - към 1 Танкова група (Gen. Paul Ludwig Ewald von Kleist ; 25. 10. 1941 преобразувана в 1 Танкова армия), от 03. 06. 1943 – към 17 Армия (Gen. Richard Ruoff). Състав: 52 моторизирана пехотна дивизия „Торино“, 9 моторизирана пехотна дивизия „Пасубио“ [използват за придвижване различни граждански леки автомобили, освен това – 4000 коне и мулета, велосипеди], 3 подвижна дивизия „Принц Амедео, херцог на д'Аоста“ [известна и като „Челере“ - бърза; включва анкетки L3/35, леки танкове Fiat L6/40 и противотанкови САУ Semovente 47/32]. Загуби: 30000 убити, 54000 умрели в плен. След като Италия обявява война на Германия 08. 09. 1943. (в Лвов – Цитаделата и Яновски лагер немците растрелват италианските войници; допълнително убити 6300 на Балканите и 4500 на Средиземноморските острови, 22600 – в Полша; 17000 изпратени в лагери в Полша [Архив Ядва-Шем. М-37/320, л. 4; Архив Ядва-Шем. TR-18. 66 (IX), л. 202; Архив Ядва-Шем. М-52/402, л. 13,16.]).
20 Първо освобождаване със Заповед от 20. 05. 1947. г., № 00535, „За изпращане

Преглеждания: 179

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics