Един от най-почитаеми празници сред българите в Молдова и Украйна е Трифон Зарезан.Самата история на живота на Свети Трифон,на самият празник в различни страни и народи и до днес не е до край ясна.

    Християнската църква причисля Трифон към свои светци.Той е роден във Фригия,в село Камисад близо до град Апамея в християнско семейство и от малки години с молитва изцелявал болни и немощни и дори изгонял дявола от душата на дъщерята на римския император Гордиан. Обаче по време на правлението на император Деция Траян, гонител на християните, според нежелание да се отрече от Христа след жестоки мъчения Трифон бил обезглавен. Главата му се пази в черногорски град Котора, а мощите му в Москва и Киев.

    Другото е различни легенди и предавания, едната от които че той е бил роден брат на  Света Богородица. В един ден когато Трифон подрязвал лозята тя минавала  с Исус Христос , който бил едва на 40 дена и брат и се пресмял,че детето и незаконорождено.Света Богородица отишла при жената на Трифон и и казала, че мъжът и си отрязал носът.Оплашената жена взела всичко нужно да превърже мъжът си,но го заварила здрав.Когато му казала защо е дошла,той се засмял изапочнал да показва как правилно се подрязва лозата отдолу нагоре и си отрязал носа.

    Но самият Празник Трифон Зарезан не е свързан с прякора му, а с денят, когато в 250-та година 29-годишният Трифон бил обезглавен. Съгласно на една от легендите именно на този ден  лозята са нападнати от вредители и лозарите започнали да се молят на свети Трифон да им опази лозята. От това време 1 февруари става Празник за раздяла на  зимата и пролетта, за почитане на Трифон Зарезан и за извършване на ритуали за да бъде през есента богата реколтата.

    В Молдова и Украйна 1(14)  февруари се счита за празник на преминаване от зима към пролет.Този ден,както и следващите два - 2(15) февруари Сретение Господне и 3(16) февруари - Свети Симеон Богоприемец се отнасят към така наречени "вълци празници", през които е забранено използване на остри предмети ( ножови,ножници и др.), като се смята,че по такъв начин домашният добитък и самите стопани се охраняват от вълците.Тези три дни са извесни у българите и гагаузите като "Трифунци".Те още се наричат у гагаузите като "опасни дни",а у  българите като "лоши дни".

Самият  празник Трифон Зарезан  у бесарабските българи навсякъде се отбелязва с практически не меняеми вече два века ритуали и е близък до този в България.

    Тази година на края на селото от сутрин се събраха стотици хора облечени с национални български носии.На всяка от петте тълиги сложени бурета с вино,сложени черги и накитени и мъжете и конете с лозови венци и цветя.Независимо че времето беше студено руйното вино,издържан коняк и отлежала ракия от щедрата ръка на Николай Луцик ,българска народна музика и весело хоро топлиха  твърдичаните и пристигащите гости.

    Скъпите гости,посланикъ на България в Молдова Георги Панайотов,председатела на Тараклийския район Васил Плагов,башканът на Гагаузия Михаил Формузал,председатела на Българската Община в Република Молдова Федор Сабий,председатела на Българското Дружество "Възраждане" Иван Забунов и много други ги посрещаха кметът на Твърдица Иван Желяпов,неговата заместничка Мария Паскова,стопански ръководители Николай Луцик,Васил Шошев и други извесни твърдичани.

    След като лозарите си избраха нов "Цар" на тази година се започна най-отговорния ритуал на празника - подрязване на лози и поливането им с вино,който се продължи с голямо почерпване и красиво българско хоро на твърдичане и гости.Тази година сценарият на празника малко се промени.Стотици гости и много извесни твърдичани  не позволиха на "Царя" да ги заведе в своя дом и всичките бяха поканени  в един нов разкошен рестаурант в парка на селото.

    Първата изненада беше от жеста на башкана на Гагаузия Михаил Формузал,който доведе с себе си известен художествен колектив "Дюзава".Артистите очаруваха присътстващите с гагаузки,български и молдовски песни и танци.Но когато излезе ансамбъла на селския музикален лицей "Твърдишка младост",  възторгът на зрителите нямаше край.

    Имаше много наздравици и от стопаните и от гостите.Те бяха за  условията ,възможностите и постиженията на българите в Молдова в възраждане,запазване и развитие на своите духовни и културни ценности,за нашата мила България,за добрите отношения между Молдова и България, за празника Трифон Зарезан, който сблизи нашите страни и народи.


 

Преглеждания: 95

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics