Тоя празник идва от лозата.

       Те са още в сън дълбок.

       Но през хладина в далечината

       бавно стапя се тоз зимен срок.

 

       Пък лозата с болка я подрязват.

       И горещи капят пак сълзи.

       И от тоя зимен хлад пак трябва

       тя, лозята, да се размрази.

 

       Капят сълзи, капят от лозата

       и се впират в сухата земя,

       А се ширва звучно в необята

       песен от далечни времена.

 

       Вино българско!

       Ти руйно вино!

       Пак ни даваш сила и кураж.

       Крали Марко,наш ти юначино,

       тоя свят обходи го ти дваж.

 

       С бъклица, не с меч и сабя

       беше ти по пътя си огрян.

       Като дивна памет и забрава

       те закърми Трифон Зарезан.

 

       А хорото спуща се в селцето,

       там сред стария мегдан.

       Сам го води кръшно и напето

       Трифон Зарезан.

 

       Викат, тропат до умора.

       Властелин наш,ти си българин!

       А отвъд над белите простори

       ги очаква Трифон Зарезан.

 

ПЕТЪР БУРЛАК-ВЪЛКАНОВ

Преглеждания: 90

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics