TO INTERCEPT A TRAIN, short story, Bogomil Kosstoff AVRAMOV ROUSSEFF - HEMY

(C) Bogomil Kosstoff AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
 ДА ПРЕСРЕЩНЕШ ВЛАК
РАЗКАЗ
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
                                                                                                                                      На Дако Дакиш

 
КОГАТО НАВЪРШИ ШЕСТДЕСЕТ, ТОЙ СЕ ПЕНСИОНИРА. ПЕНСИЯТА БЕ
МИЗЕРНА, НО ЧОВЕКЪТ СИ СЕ НАДЯВАШЕ НА ЧЕТКАТА. БЕ ПОЧТИ ИЗВЕСТЕН ПРОВИНЦИАЛЕН ХУДОЖНИК. НИКОГА НЕ БЕ МЕЧТАЛ ЗА ПАРИЖ ИЛИ РИМ. БЕ МЕЧТАЛ САМ ДА ОТГЛЕДА СИНЪТ СИ. СЪДЪТ ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ БЕ ПОСТАНОВИЛ; А ТОВА БЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СТРОГ СЪСТАВ ОТ ОНОВА ОХУЛНО ВРЕМЕ; ДА МУ ПОВЕРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕТЕТО. И, ТОЙ СИ ГО ВЗЕМА. ОТНАЧАЛО ЗА СЪБОТА И НЕДЕЛЯ. ПОДИР ТОВА ЗА ЦЯЛА СЕДМИЦА. ПОСЛЕ ЗА МЕСЕЦ - И ОКОНЧАТЕЛНО. ПОНЕ ТАКА СИ МИСЛЕШЕ. ЩОТО, С ПОКОЛЕНИЯТА ОКОНЧАТЕЛНО – НИКОГА НЯМА.
ТОГАВА ЗАЖИВЯХА НА ТАВАНА. ДОКАТО АПАРТАМЕНТЪТ БЕ В СТРОЕЖ.
В КРАЯТ НА КРАИЩАТА СЕ НАНЕСОХА; С НЯКАКВА УМОРА-БЕЗРАЗЛИЧИЕ; ВСРЕД ОЩЕ ВЛАЖНИ ОТ МАЗИЛКАТА СТЕНИ. ВСЕКИ ВЪВ СВОЯ СТАЯ. ЕДИН СЪВСЕМ ПРОЛЕТАРСКИ ЛУКС. И, СТАРАТА МУ МАЙКА-ВДОВИЦА – В МИНИАТЮРНАТА ТРАПЕЗАРИЯ - В ТЕЖЪК ДОБАВЪК. ХОЛЪТ ОТДАВАХА НА КУРОРТИСТИ. И ТАКА БЕ, ДОКАТО СИНЪТ ЗАВЪРШИ ТЕХНИКУМ, А ПОСЛЕ МОМЧЕТО ИЗКАРА ВОЙНИКЛЪК. ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН И НЕИЗБЕЖЕН.
ЩОМ СИНЪТ СЕ ИЗВОЛНИ ОТ ВОЙСКАТА, МОМЧЕТО РЕШИ ДА Е СЪВСЕМ
САМОСТОЯТЕЛНО. ИЗКАРА МЕСЕЦ-ДВА НА СЪЩИЯТ ТАВАН, НА КОЙТО БЕ
ПРЕНЕСЕНО ПО ВРЕМЕ НА НЕГОВОТО ТЪЖНО ДЕТСТВО. ДОКАТО ЕДИН ДЕН ЗАЯВИ; ЧЕ ЩЕ ОТИДЕ ДА ЖИВЕЕ ПРИ МАЙКА СИ, И НЕЙНИЯТ ПРИЯТЕЛ. ТОГАВА ТИ КАЗА: ДОБРЕ – ТВОЯ СИ ВОЛЯ МИЛИ МОЙ СИНЕ, НО ОТ ВРЕЕМЕ-НАВРЕМЕ ЩЕ МИНАВАШ ЗА ДА НЕ СЕ ЗАБРАВИМ – НАЛИ!?! СИНЪТ НЕ БЕ ОТГОВОРИЛ. БЕ ГРАБНАЛ СВОЯТА ВЕЧНА ВЕЩЕВА ТОРБА, КАЗАШКИ ОБРАЗЕЦ, ПРЕЗРАМВАЙКИ ДВЕТЕ СИ КИТАРИ, ГРАБВАЙКИ ПОД МИШНИЦА КОМПЛЕКТ ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ. ХУКВАЙКИ ПО СТЪЛБИТЕ. ПРЕДПОЛАГАЕМО – НА СВОБОДА. СЯКАШ СЪРЦЕТО ТИ НЕ СЕ КЪСАШЕ ОТ МЪКА. ОЩЕ НА ДРУГИЯТ ДЕН СИ ДОЙДЕ ОБРАТНО - САМО СЕ КАРАЛИ. ТИ СВИ РАМЕНЕ – ЧЕ ВРЪЩАЙСЕ – ВСЕ ЕДНО НИЩО НЕ Е БИЛО. НО, СИНЪТ ТИ НИКОГА НЕ СЕ ЗАВЪРНА ОКОНЧАТЕЛНО.
ТИ НЕ БЕ ВИЖДАЛ МАЙКА МУ ОТ ГОДИНИ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕШ ДА Я СЪЖЕЛЯВАШ. КАКТО ТОГАВА, КОГАТО ОТПРАЩАШЕ ДЕТЕТО ВСЯКА СЪБОТА ПРИ НЕЯ. ВМЕСТО НА МЕСЕЦА ВЕДНЪЖ. НАСПОРЕД ПОСТАНОВЛЕНИЕТО НА ПОЧИТАЕМИЯТ БРАКОРАЗВОДЕН СЪДЕБЕН СЪСТАВ. ДАЛИ МОМЧЕТО Я НАМИРАШЕ ТАМ? ТОВА ТИ НИКОГА НЯМА ДА УСТАНОВИШ. ВСЪЩНОСТ, КАКВО ЗНАЧЕНИЕ. НО ПОМНИШ НЕГОВИЯТ ОЗАДАЧЕН ПОГЛЕД НА АВТОБУСНАТА СПИРКА. СЯКАШ ТЕ ПИТАШЕ – ЗАЩО ТРЯБВА ДА ГО ПРАВЯ? ДА, ДА, ДА, ТИ НЕ ИСКАШ ПОВЕЧЕ ДА Я ВИЖДАШ. НЯКОГА БЕШЕ Я НАМРАЗИЛ. МАКАР, ЧЕ, НЕ УМЕЕШ ДА МРАЗИШ. ЗНАЯ АЗ – ЗНАМ СИ АЗ.
ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ТИ БЕ ИЗПРАТЕН - ПО СПЕШНОСТ, НА КУРСОВЕ В СТОЛИЦАТА. НАСТЪПИ ВРЕМЕ ДА ОТПЪТУВАШ, А ТВОЯТА СЪПРУГА ПО ЗАКОН, ОТСЪСТВАШЕ ОТ МЕСЕЦ. ЗАЕДНО С ДЕТЕТО, БЕ ЗАПРАШИЛА – ЗА ПРЕЗ ЛЯТОТО И ЕСЕНТА - ПО КРАЙБРЕЖНИТЕ КУРОРТИ. ТОГАВА, ТИ ВЪРТЯ ТЕЛЕФОНИ ВСЯКАКВИ. МОБИФОНИТЕ ДОЙДОХА ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПО-КЪСНО. НЕ МОЖА ДА СЕ СВЪРЖЕШ. И, ОКОНЧАТЕЛНО РЕШИ, ЧЕ НАИСТИНА Е ПО-ДОБРЕ ДА СЕ ПРЕКВАЛИФИЦИРАШ, ВМЕСТО ДА ВЪРТИШ ТЕЛЕФОНИ НА ХАЛОС. ВРЕМЕНАТА ВСЕ ПО-УСИЛНО СЕ МЕНЯХА.
В ПРАЗНАТА ОТ НАСЕЛЕНИЕ КВАРТИРА; ПРЕБИВАВАХТЕ НА НОРМИРАН
НАЕМ - ИМАШЕ ГО И ТОВА; ТИ НАХВЪРЛИ В ЕДИНСТВЕНИЯ КАРТОНЕН КУФАР - ТВОЯТ БАЩА БЕ ХОДИЛ С НЕГО НА ВОЙНА; ЧИФТ БЕЛЬО И САМОВАР ЗА ЧАЙ. ОСТАВИ ЗАПОВЕДТА ЗА КОМАНДИРОВАНЕ ВЪРХУ МАСАТА, А ВЪРХУ НЕЯ ТРИ ЗАПЛАТИ. И, ПИПНА ВЛАК ЗА СТОЛИЦАТА. ГАРАТА БЕ НА КРАЧКИ ОТ ДОМА.
КУРСОВЕТЕ ЗАПОЧНАХА ИЗНЕНАДВАЩО ЗАБАВНО. САМО ЧЕ, ОЩЕ СЛЕДВАЩИЯТ ПОНЕДЕЛНИК – СЪДЕБНО ПИСМО С ОБРАТНА РАЗПИСКА. МОЛБА ЗА РАЗВОД. ПРИЧИНА!?! О, ПРИЧИНИ ВИНАГИ СИ СЕ НАМИРАТ. ОСНОВНОТО – РАЗБИРА СЕ – Е ИЗДРЪЖКА. ТИ НЕ СЕ ПРОПИ. НЕ СИ ГО ПОЗВОЛИ. ПОТЪРСИ АДВОКАТ, ДЕЛЕГИРА ПРАВА, И ДИСТАНЦИОННО - СЕ РАЗВЕДЕ. ЩОМ КУРСОВЕТЕ ПРИКЛЮЧИХА, БЕЗ НЕЩО В ПОВЕЧЕ ДА СИ НАУЧИЛ, ОТИДЕ ДА ВЗЕМЕШ СОБСТВЕНИЯТ СИ БАГАЖ; НАСЛЕДСТВЕНИЯ РАДИОАПАРАТ „ЛУМОФОН“, ДЪРВЕНИЯ ТРИНОЖНИК, КУТИЯТА С МАСЛЕНИ БОИ, И ОНАЗИ СТАРА ПИШЕЩА „РАЙНМЕТАЛ“.                                                                                                     ТОГАВА
ТЯ СЕ УКРИ ПРИ СЪСЕДИ. ТИ, БЕЗМИЛОСТНО КЪМ СЕБЕ СИ, Й ОСТАВИ ЕВТИНАТА ДЪРЖАВНА КВАРТИРА. ОСТАВИ Й ДЕТЕТО – ЗА МОМЕНТА. ОСТАВИ Й ЕВТИНАТА ПОКЪЩНИНА. И, ОЩЕ ТРИ СРЕДНИ ЗАПЛАТИ ВЪРХУ СТАРАТА ПОЛИРАНА СЪС ШЕЛЛАК МАСА. С ТВЪРДО УБЕЖДЕНИЕ, ЧЕ СКОРО СИНЪТ ЩЕ ДОЙДЕ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ ПРИ ТЕБ. А ТОВА НАИСТИНА СЕ СЛУЧИ. ЗА 1978., ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПРЕДОСТАВИ ТАКИВА ПРАВА ЕДВА НА ДВАМА САМОТНИ БАЩИ. ЕДИНИЯТ ОТ ТЯХ - БЕ ТИ. СЕГА, СИНЪТ Е НЯКЪДЕ ИЗВЪН СТРАНАТА, ОТ ГОДИНИ, А ТИ СИ СЕ ПРИМИРИЛ С ТОВА. И, СЪС ОЩЕ. С НЕПРИЯТНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА НАДЗЪРТАШ В РАННИ ЗОРИ В ОГРОМНИТЕ КВАРТАЛНИ КОФИ ЗА СМЕТ.
ИЗПРЕВАРВАЙКИ ЦИГАНИ, КЛОШАРИ И ГЛАРУСИ. ЗАДОВОЛЯВАЙКИ СЕ ДА
СЪБИРАШ ОТПАДНА ХАРТИЯ И РЪЖДИВО ЖЕЛЯЗО. ЗА ДА ИЗКАРВАШ ПО НЯКОЙ ЕКОЛОГИЧЕН - ЗА ОБЩЕСТВОТО - ЛЕВ. ОТ ОТДАВНА, ТА ДО ДНЕС,
ДОКТОРАТЪТ ПО МАРКСИСТКА ФИЛОСОФИЯ И ЕТИКА ОТ ЛЕНИНГРАДСКИЯ
държавен УНИВЕРСИТЕТ, ТИ БЕ ДОНЕСЪЛ ЕДИНСТВЕНО НЕПРИЯТНОСТИ. ОКАЗА СЕ, А ИЗКАРВАНЕ НА ХЛЯБ НЕ СТАВА, ВСЪЩНОСТ НЕ СТАВА ЗА НИЩО. ОСВЕН ДА СИ МУ СЕ РАДВАШ. ПАРЧЕ КАРТОН В АЛЕНА ПОДПЛАТА ОТ СТАРОМОДНАЯ МУШАМБА.
С ПРАВО ПОДОЗИРАШ, ЧЕ ДОНЕЙДЕ СИ ЗАВЪРШЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ. НЕ САМО ПОРАДИ ВИСОКИЯТ ДИПЛОМ. НЕ САМО ПОРАДИ РЕД НАУЧНИ ПРИНОСИ. НАЙ-ВЕЧЕ ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ В ТАЗИ СТРАННА СТРАНА, ДОКАЗАНИЯТ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, ВСЕ ПО-ЧЕСТО Е КРАЙ КОФИТЕ СЪС СМЕТ. И, КАКТО ДА СЕ ВЪРТИ, НЕ БИ МОГЪЛ ДА ЗАРАБОТИ ДОРИ ПУКНАТ ГОЛОГАН. ПРИ ПОРЕДНОТО ПРЕОСМИСЛЯНЕ ПОЛИТИКИТЕ НА ВЛАСТТА ПО БАЛКАНСКИ, ТИ НЕ БЕ ПРЕСТАНАЛ ГОРЧИВО ДА СИ СЕ НАДСМИВАШ - НАД ОСЕЗАЕМОТО. НАРИЧАЙКИ ВСИЧКИЯТ ТОЗИ ВНЕЗАПНО НАСТЪПИЛ ВСЕОБЩ ХАОС - „ГЛОБАЛИЗМАТА“. ДОКАТО СТОМАХЪТ ТИ ДЕФИНИТИВНО СТЪРЖИ ОТ ГЛАД, А ДРЕХИТЕ ТИ СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ ИЗНОСЕНИ. ЧИСТИЧКИ - А ИЗНОСЕНИ . ЧИСТИЧКИ – НО ПОЗАКЪРПЕНИ. ВСЕ ПОВЕЧЕ – ВСЕ ПО-ЧЕСТО. ДОКАТО СИНЪТ ТИ Е ТАМ – НЯКЪДЕ!?! - ИЗВЪН СТРАНАТА. КЪДЕТО ПРЕДПОЛАГАЕМО, СЕ КЪПЕ ВЪВ ПАРИ.
ПОНЯКОГА СИ ПОЗВОЛЯВАШ, ДА ВЪРТИШ ТЕЛЕФОН НА БИВШАТА. БЕ ИМАЛ СВЕТЛИ И БЕЗГРИЖНИ МИГОВЕ. С НЕЯ И ДЕТЕТО. ДОКАТО ТЯ НЕ РЕШИ - О!?! - ДА РАБОТИ, А МАЛКИЯТ ДА ПОСЕЩАВА ИНСТРУМЕНТАРИУМА ЗА ОБЩЕСТВЕНА УРАВНИЛОВКА, НАРИЧАН "ДЕТСКА ГРАДИНА". ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ, ПОТОМЦИТЕ НА ВЛАСТВАЩИТЕ ДА ДОМИНИРАТ В НАПЪЛНО НЕИЗВЕСТНА ЗА ПРОСТОЛЮДИЕТО ДЕТСКА ГРАДИНА. НО, ТИ ДОБРЕ ПОМНИШ, КАК НЯКОГА МАЙКИТЕ СИ СТОЯХА У ДОМА УПОВАВАЙКИ СЕ НА ПРЕДОСТАТЪЧНИТЕ ЗАРАБОТКИ НА БАЩИТЕ, А ДЕЦАТА ИГРАЕХА НА УЛИЦАТА В ПРАХТА – НО ПРЕД ДОМА!?! - ЗА ДА БЪДАТ ПОД ОКО ВОВРЕМЕ. НО ДА, ИМАШЕ ДЕТСКА ГРАДИНА ПО ОНОВА ВРЕМЕ. В СТОЛИЦАТА. ЕДИНСТВЕНА. ДЕТСКАТА ГРАДИНА НА ЦАРЧЕТО. СЕГА НА НЕЙНИ МЯСТО СЕ ВИСИ МОНУМЕНТАЛЕН ПАМЕТНИК НА ОКУПАНТИ. ИЗВЕДНЪЖ НЕЩАТА СТАНАХА ДРУГИ. И, СЕ СЛУЧИ ТОВА С РАЗВОДА. А РАЗВОД Е ДОБРО, КАЗВАШ СИ СЕГА, НО АКО НЯМАШ ПОКОЛЕНИЕ. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ – НЕ Е ДОБРО. ПРИ РАЗВОД ПОКОЛЕНИЯТА ВСЯКАК ОТИВАТ ПО ДЯВОЛИТЕ. ВСЯКА ПРИВЕЧЕР ТИ, РИЕШ ГЛАВА В СПЛАСТЕНАТА ВЪЗГЛАВНИЦА, ПРАНА ВСЕ ПО-РЯДКО, ДОКАТО ТИХИЧКО ПРОПЛАКВАШ. ПОСЛЕ СЕ ОКОПИТВАШ. СКОКВАШ. ВКЛЮЧВАШ ТЕЛЕВИЗОРА. ЗА ДА СЕ ПОРАДВАШ НА ХОРСКИЯТ РАЗКОШ. ЗА КОЙТО ДОРИ НЕ ПОМИСЛЮВАШ, ЧЕ БИ МОГЪЛ И НА ТЕБ ДА СЕ СЛУЧИ.
ПОНЯКОГА, ВЪРТИШ ТЕЛЕФОН НА БИВШАТА. С ЕДИНСТВЕНА НАДЕЖДА. ДА ИЗКОПЧИШ НОМЕРА НА ТЕЛЕФОНА НА ЗАБЕГНАЛИЯТ ЗА ПРОКОПСИЯ, ЗАД ДЕВЕТ ЗЕМИ В ДЕСЕТА, НЕПОНЯТЕН БЛУДЕН СИН. ДАНО ГО ЧУЕШ ПОНЕ ОЩЕ ВЕДНЪЖ. ПРЕДИ ЗАВИНАГИ ДА ПУКНЕШ. ЗАЩОТО СМЪРТТА, А ТЯ Е ТРЪГНАЛА И ИДЕ, ТИ ВСЕ ПО-ЧЕСТО ПРЕДУСЕЩАШ С ЦЯЛОТО СИ ТЯЛО. КАК ТИХО – ТИХИЧКО – ИЗИСКАНО А БЕЗПОЩАДНО – ПРИСТЪПВА ЛИ ПРИСТЪПВА. ПОТРАКВАЙКИ СЪС СКЕЛЕТ. КАК СИ СЕ ТУЛИ ЛИ ТУЛИ, ЗАД ВЕЧНО РАЗТВОРЕНИЯ ТРИНОЖНИК. КАК СИ СЕ ГУШИ ЛИ ГУШИ, ВСРЕД КУПИЩАТА КНИГИ, ПРЕПИСКИ И КАРТИНИ. В ЕДНА РЪКА - С БУКЕТ БОДЛИВИ ЧЕРНИ РОЗИ. В ДРУГА - С ОГРОМНА ВНОСНА ЛЪСКАВА КОСА. ЕДНА ВЕЧЕР В СЪНИЩАТА СИ, ТИ УСПЯ ДА ОТНЕМЕШ КОСАТА ОТ
БЕЗОКАТА ЖЕНА. ПА ЗАПОЧНА - ВМЕСТО НЕЯ - ДА КОСИШ ЛИВАДИТЕ НАРЕД. КАКТО ЕДНО ВРЕМЕ – НА СЕЛО. ДОКАТО ТРЕВАТА НЕ СЕ ПРЕВЪРНА В ГОРА НЕПРОХОДИМА. ДОКАТО КОСАТА В РЪЦЕТЕ ТИ НЕ ЗАИСКРИ, И СЕ РАЗПАДНА.
НА КРЯСЪЦИТЕ ТИ СЕ ПРИТЕКОХА СЪСЕДИ. ЗНАЕХА, ЧЕ НИКОГА НЕ СЕ
ЗАКЛЮЧВАШ. КАКВОТО ИМАШЕ ЗА КРАДЕНЕ, УЛИЧНИТЕ БАНДИ - ВЕЧЕ!?! - ГО БЯХА РАЗГРАБИЛИ. ТЕЛЕВИЗОРЪТ БЕ ПОЩАДЕН. СТАР, ТЕЖЪК, НЕГОДЕН ЗА НОВИТЕ ВРЕМЕНА НА ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОНЕН ПРОГРЕС ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ЕДНО ЧИПИРАНО ДО ДУПКА ЧЕЛОВЕЧЕСТВО.                                            
БИВШАТА НЕ ИЗГАРЯШЕ ОТ ЖЕЛАНИЕ ДА ТЕ ВИДИ. БЕ ИМАЛА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ ТОЛКОВА МНОГО ХУБАВИ И БОГАТИ МЪЖЕ, ЧЕ СТАРИЯТ – ОТДАВНА ИЗПЯТА ПЕСЕН – НЕ СТАВАШЕ ЗА ПРЕРЕПЕТИРАНЕ. БЕ ЖЕНА НАПЪЛНО ИЗМОРЕНА ОТ ЖИВОТ; ПЕНСИОНИРАНА ПО БОЛЕСТ. СЛЕД КАТО
ХИРУРЗИТЕ ЗАВИНАГИ Й БЯХА ОТНЕЛИ ДЕТЕРОДНИТЕ ОРГАНИ. МАЙСТОРСКИ УСПЕШНО, ПО ЗАНАЯТЧИЙСКИ ГАРАНТИЙНО. ОБЕЩАВАЙКИ ОЩЕ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ СКОТСКИ ЖИВОТ. НО, ЩО ДА СЕ ЧИНИ – ТАКА Е НА БАЛКАНИТЕ. БИВШАТА НЕ РЕАГИРАШЕ ИНАЧЕ, ОСВЕН ДА МУ ЗАТВАРЯ ТЕЛЕФОНА. КАЗВАШЕ ЕДНО „АХА“. ПОСЛЕ СЕ ЧУВАШЕ „ТРАК“. И НАДЕЖДАТА - САМА УМИРАШЕ. ДРЕВНА ИСТИНА НА ИСТИНИТЕ Е, ЧЕ ЛЮБОВИТЕ – ГОЛЕМИ ИЛИ МАЛКИ, НЕИЗБЕЖНИ ИЛИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ - ОСТАВЯТ ВЕЧЕН ОТПЕЧАТЪК ВЪВ ВСЕКИГО ОТ НАС. ТА, НА СТАРИ ГОДИНИ – ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ - ДА РАЗБУТВАМЕ НЯКОГАШНА ДОБРЕ ТУШИРАНА ДУШЕВНА ПРАХАН? ЛЕСНО БИ МОГЛА ДА ЛУМНЕ, ЧЕ ДА НИ РАЗПЛАЧЕ. ЗА ДА НИ ДОКАЖЕ, КАК ВСИЧКО МОЖЕ ДА Е ДО ВРЕМЕ – АМА НЕ СЪВСЕМ.
АЛА ТОЙ СИ ПОЗВОЛЯВАШЕ ДА ПОСТОЯНСТВА. ЧРЕЗ ОСОБЕНАТА МРАЧНА ГОРЧИВА СИЛА, НА СВОЯТА ПОРУТЕНА ДО ВДЪН ДУША. НАЙ-ЧЕСТО, КОГАТО ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯТ ТОК БИВАШЕ СПИРАН. ПОРАДИ НЕПЛАТЕНИ СМЕТКИ. ПОНЯКОГА, И ТЕЛЕФОНЪТ БИВАШЕ СПИРАН. ПО СЪЩАТА ПРОЗАИЧЕСКА ПРИЧИНА. ТОГАВА, В БЕЗГЛАСНИЯТ ПОЛУМРАК НА РАЗПАДАЩИЯ СЕ СГЛОБЯЕМ АПАРТАМЕНТ, ТОЙ СИ ПРИПОМНЯШЕ НЯКОЙ ОТ ОСНОВНИТЕ ПОСТУЛАТИ НА МАРКСИЗМА: „ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ!?!“ И ДРУГИ. ПОСТУЛАТИ, ПРЕАРАНЖИРАНИ ОТ САМОРОДНИ ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ ХЪШЛАЦИ. ЩО МУ ПОЗВОЛЯВАХА ДА ИЗПИТВА И ДА КЪСА СТУДЕНТИ. ВСЪЩНОСТ, КАЗВАШЕ СИ ПОНЯКОГА В МРАКА; ПРОИЗНАСЯЙКИ ЕДИНСТВЕНАТА БОЖА МОЛИТВА КОЯТО ЗНАЕШЕ; КЪДЕ СА ВСИЧКИ ТЕЗИ СТОТИЦИ МОИ СТУДЕНТИ!?! ЗАЩО ТАКА РЯДКО ГИ СРЕЩАМ - ЗАЩО НЕ МЕ ТЪРСЯТ? И, КОИ ОТ ТЯХ – ЗА БОГА, МЯРКАМ НАЙ-ЧЕСТО ПО УЛИЦИТЕ? АМИ ЧАЛДИСАЛИТЕ, БОЖЕ ГОСПОДИ ВСЕВИШНИЙ. И ПРОСЕЩИТЕ, С ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ДИПЛОМ В ДЖЕБ. АБЕ, КАКВО СТАВА С ТОЗИ СВЯТ!?! ТЕЛЕВИЗОРЪТ СЕ ОПИТВАШЕ ДА ОТГОВАРЯ. ЗА ДА ПОЛУЧИ ЗАФУЧЕН ЧЕХЪЛ ПО ЕКРАНА.                                                 
ЩОМ УСТАНОВИ, ЧЕ БИВШАТА НИКОГА ЗА НИЩО НА СВЕТА НЯМА ДА
МУ ПРЕДОСТАВИ ТЕЛЕФОНЪТ НА СИНЪТ, ТОЙ СЕ НАСОЧИ КЪМ
ПРИЯТЕЛИТЕ. УПРАВНИ МОМЧЕТА – КОЙ С МАГАЗИН, КОЙ СЪС ЗАНАЯТ. НО, И ТЕ МУ ОБЪРНАХА ГРЪБ. ЗАЯВИЯВАЙКИ МУ, ЧЕ ВЕДНЪЖ ГОДИШНО СИНЪТ МУ СЕ ЗАВРЪЩА ТУК, ВЪВ СТАРА ВАРНА, В ОТПУСКА ИЛИ НЕЩОСИ ДРУГО. КЪДЕТО ОБИТАВА ИЗОСТАВЕНАТА БАБИНА КЪЩА В ГРЪЦКАТА МАХАЛА. А ОСВЕН ТОВА ВИНАГИ СЕ ПРИДВИЖВА ЗАД КОРМИЛОТО НА ОГРОМЕН ДЖИП. НО, ОТБЕЛЯЗАХА ТЕЗИ МЛАДОЦИ ОТКРИВАЙКИ СЪЛЗИ В ЪГЪЛЧЕТАТА НА НЕГОВИТЕ ИЗБЛЕДНЯВАЩИ СТАРЕШКИ ЗЕНИЦИ, ВСИЧКО ВЕЧЕ Е СВОБОДА НА ИЗБОР – ГРАНТИРАНА РАБОТА - ТЪЙ ДА ЗНАЙШ - БА ЧУВЕК!?! ХАЙДЕ СЕГА, ВЪРВИ СИ, НЕ ПРЕЧИ НА БИЗНЕСА, ЧЕ НАЧАЛСТВАТА НАБЛЮДАВАТ ПО ДЖИЕСЕМИ - КОЙ ИДЕ – КОЙ СИ ЗАМИНАВА ОТ ТОЗИ ПРОСПЕРИРАЩ ВТОРА УПОТРЕБА ДРЕХИ-МИКСЕД-БИГ-ШОП-ФОР- ЕВЪР.
ЕДНА ПРЕКРАСНА ЕСЕННА ВЕЧЕР, СТАРИЯТ СЕ ИНСТАЛИРА НА ЪГЪЛА, НА ИЗОСТАВЕНАТА ОБЩЕСТВЕНА БАНЯ, ПРЕД СТАРАТА БАБИНА КЪЩА - В ГРЪЦКАТА МАХАЛА. ОТ КЪДЕТО ВСЪЩНОСТ БЕ ПОТРЪГНАЛ САМИЯТ РАЗВОД. ПОДИР ЕДНА НАСМЕШКА – БЕ ЧУВСТВИТЕЛЕН ДО БОЛКА – ВЪРХУ ТЕБ И БРЕМЕННАТА ТИ СЪПРУГА. ИЗМИНАХА ЧАСОВЕ. ПРЕВАЛИ ПОЛУНОЩ, А ДЖИПЪТ И СИНЪТ - НИКАКВИ ГИ НЯМАШЕ. ПРЕСТРАШИ СЕ, ПРИСТЪПИ КЪМ СТОГОДИШНАТА КОВАНА СТОМАНЕНА ВРАТА, И ПОЗВЪНИ. ЗАД ЕДНО ПЕРДЕ СВЕТЛИНАТА БЛЕСНА. ИЗЛЕЗЕ УСМИХНАТА МЛАДА ЖЕНА-МУЛАТКА. ЗА ДА МУ ОБЯСНИ, ЧЕ МЪЖЪТ Й Е ИЗВЪН ГРАДА. НА ЕДИКОЙ-СИ СТРОЕЖ.                                    
СТРОЕЖЪТ СТАРИЯТ ГО ЗНАЕШЕ. И, СЕ УПЪТИ НА НАТАМ. ЗАЩОТО КАРТАТА МУ ЗА ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ БЕ НЕВАЛИДНА, УЖ БЕЗПЛАТНА – А ИЗЦЯЛО ПРЕДПЛАТЕНА, ЗАПЪТИ СЕ ПЕШ. ВЪРВЕШЕ СРЕЩУ ДВИЖЕНИЕТО, ПОКРАЙ ЛЕВИЯТ ТРОТОАР, ОБВИВАН ОТ АВТОМОБИЛНИ ИЗПАРЕНИЯ. РАВНОМЕРНО КРАЧЕЙКИ ПО АСФАЛТОВАТА НАСТИЛКА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СИ ПОВТАРЯ ЕДИНСТВЕНАТА МОЛИТВА КЪМ СВОЯТ ГОСПОД-БОГ. ЗНАЕШЕ Я - ОТ ПРЕДИ ДА БЪДЕ ЗАБРАНЕНА - А ПОДИР ТОВА ОТНОВО РАЗРЕШЕНА. СЯКАШ ТОВА БЕ НЯКАКВО СИ ТАМ ПАРТИЙНО РАЗПОРЕЖДАНЕ. А КОЛИТЕ ФУЧАХА СРЕЩУ НЕГО - ОБЛИВАЙКИ ГО С КАЛ. А ТОЙ, СИ СЕ ПОДСМИВАШЕ. НА БАЛКАНИТЕ, КАЗВАШЕ СИ ТЪЖНО, ДОРИ АСФАЛТЪТ УСПЯВА ДА ИЗЛЪЧИ КАЛ.                
КОГАТО СЕ НАСИТИ НА ТАЗИ НАСРЕЩНА КАЛ, ПРЕМИНА НА ОТСРЕЩНАТА СТРАНА. СЕГА КОЛИТЕ МУ ИДЕХА В ГРЪБ. И РЕШИ, И ОПИТА АВТОСТОП. БЕ ЧОВЕК НА ПРЕКЛОННИ ГОДИНИ, И САМО ТОВА НЕ БЕ ПРОБВАЛ. ВДИГНА РЪКА, И ВИДИШ ЛИ - ЕДНА КОЛА СЕ СТЪПИСА И СПРЯ. УЧУДЕН, ДО НЕМАЙ-КЪДЕ, ТОЙ СЕ ПОКЛОНИ.                                  
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
МОМЧЕТО, ГОРЕ-ДОЛУ НА ВЪЗРАСТТА НА ОТДАВНА ЗАБРАВЕНИЯТ СИН, СЕ РАЗСМЯ, ПА ПРОТЕГНА РЪКА И МУ ПОМОГНА ДА СЕ КАЧИ. ЗАЯВИ МУ, ЧЕ ЗА НЕГО Е УДОВОЛСТВИЕ ДА ВОЗИ АВТОСТОПАДЖИИ. НО, ТОЛКОВА ПРЕСТАРЕЛИ – ПАРДОН ЗА ИЗРАЗА!?! - НЕ Е ВОЗИЛ НИКОГА. ДА БЕ – НИКОГА. МЛАДИТЕ – КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО ВОНЯТ, КАЗА ТОГАВА МОМЧЕТО КОЕТО СÀМО ЗА МАЛКО ЗАПРИЛИЧА НА НЕГОВИЯТ НЕСРЕТЕН СИН, НАВЯРНО ЗАЩОТО ДЪРЖАТ ОБЩЕСТВОТО ОКОНЧАТЕЛНО ДА СЕ РАЗПАДНЕ? АБЕ ДЕДЕ – ДОБАВИ МОМЧЕТО ДОКАТО ВЪРТЕШЕ ВОЛАН И ОЧИ НА ЧЕТИРИ, ЩО ЗА АФТЕРШЕЙФ ПОЛЗВАШ? А, ОТВЪРНА СТАРИЯТ, СТАРА ПУРА ДОПУШВАМ, МАКАР ДА НЕ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО. ОТ ЧЕРВЕНИТЕ ВРЕМЕНА ЕДНА КУТИЯ С ОСТАТЪЦИ ОТ ПУРИ СЪМ ОПАЗИЛ, ТА, НАПЪНЕ ЛИ МЕ МЪКА И ТОРМОЗ, СИ ГИ ДОПУШВАМ. МОМЧЕТО ОТНОВО СЕ РАЗСМЯ. СМЕЕШЕ СЕ ЗА ЩЯЛО И НЕЩЯЛО. БРЪКНА В ЖАБКАТА. ПОДАДЕ МУ ЧЪРЧИЛКА В АЛУМИНИЕВ ПАТРОН. ТОЙ ПОБЛАГОДАРИ, ПА СИ Я ПРИБРА В ДЖЕБ. РЕЧЕ СИ, ЕХ ГДЕ ТОВА ДА БЕ СИНЪТ МИ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
МОМЧЕТО ИЗНЕНАДВАЩО ЗАЯВИ, ЧЕ И НА НЕГО МНОГО МУ СЕ ПУШИ, НО КОЛАТА Е НА ШЕФА – ДА НЕ ОКАДЯВАТ. ПА ЗАЩО НЕ ЗАСЕДНАТ ВДЕНОНОЩЕН РЕСТОРАНТ, ЧЕ ДА СИ ГИ ИЗПАФКАТ НА КАФЕ – А!?! СТАРИЯТ СВИ РАМЕНЕ. КАЗА, ЧЕ СЧИТА ТОВА ЗА ОСОБЕНА ЧЕСТ. ОБАЧЕ ЩОМ СЕДНАХА, И МОМЧЕТО ПОРЪЧА ВЕЧЕРЯ. МНОГО СЪМ ГЛАДЕН, ИЗВИНИ СЕ ТОГАВА МОМЧЕТО ГДЕ ТОЛКОВА МНОГО ПРИЛИЧАШЕ НА НЕГОВИЯТ ЗАБЕГНАЛ СИН. (ПРЕДСТАВЯМ СИ – КАК БИ МОГЛО ДА Е ПРИ ТЕБ.) КАТО СТАРЕЦ С ОПИТ, ТОЙ ОСТАНА НА ТРЪНИ. ПУРА, КАФЕ, ВЕЧЕРЯ, ТРАНСПОРТ, МНОГО СЪМНИТЕЛНА РАБОТА, КАЗА СИ, МНОГО СЪМНИТЕЛНО МОМЧЕ. ОЧЕВИДНО БОГАТО. ОЧЕВИДНО ИНТЕЛИГЕНТНО. ДАНО НЕ ИЗЛЕЗЕ МРЪСЕН НОМЕР С ПОСЛЕДНАТА МИ ПОЗЕМЛЕНА СОБСТВЕНОСТ. ИМАЙКИ ПРЕД ВИД ЖАЛКАТА МАЗА, КОЯТО ПО НАСЛЕДСТВО ОБИТАВАШЕ .
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
КАТО ХАПНАХА НАБЪРЗО, ПАК СЕ КАЧИХА НА СКЪПАТА КОЛА, НО ПОВЕЧЕ МЪЛЧАХА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНАТ ДА СЕ НАБЛЮДАВАТ; КЪДЕ В ОГЛЕДАЛОТО - КЪДЕ В ОЧИ; ЕДИН-ДРУГИГО. ДАЛИ НЕ СЕ ПОЗНАВАХА ОТНЯКЪДЕ? РЕШИ, ЧЕ ТОВА ДОВЕРИЕ ИДЕ ОТ ХУБАВОТО ХАПВАНЕ. ТА, ОБЩО ВЗЕТО, ПРЕДПОЧИТАХА ДА СИ МЪЛЧАТ. И, КОГАТО ДОЙДЕ ВРЕМЕ СТАРИЯТ ДА СЛЕЗЕ, МОМЧЕТО ОТНОВО СЕ РАЗСМЯ. ПОСЛЕ ВРАТАТА СЕ ЗАТРЪШНА. ЗАВИНАГИ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
ТИ ОСТАНА НА ШУМЛИВАТА АВТОСТРАДА, ВСРЕД ПОТОЦИТЕ КОЛИ. МОМЧЕТО ОТЛЕТЯ НА НЕГОВИЯТ ОГРОМЕН БЯЛ БРОНИРАН МЕРЦЕДЕС. НАГОРЕ, ПО БАИРА КЪМ ЕВКСИНОГРАД И ЗЛАТНИТЕ. ПОДИР СВОИТЕ И ЧУЖДИТЕ, И СВЕТОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ. А, ТИ ОСТАНА САМ, КАКТО НИКОГА ДО ДНЕС.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
БЯХТЕ ПИЛИ ПО БИРА, И ТИ, КРАЧЕЙКИ ОБРАТНО КЪМ ГРАДА, ИСТИНСКИ СЕ РАЗМЕЧТА. И ОКОНЧАТЕЛНО РЕШИ - ТОВА БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ СИНЪТ ТИ. ЧЕ ПОВЕЧЕ НИЩО НЕ ТИ ТРЯБВА. ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА НАОБИКОЛИШ КВАРТАЛНАТА КОФА ЗА СМЕТ. ДАНО ИЗПРЕВАРИШ ЗА ОТПАДЪЧНИЯ КАРТОНАЖ НА СЪСЕДНИТЕ ПЕТ БАНКИ – ДОБРЕ ЧЕ СА ТЕ!?! – МНОГО СА ПОЛЕЗНИ ЗА ИЙХАЛЕТО. КАК ЛИ Е ЖИВЯЛ НАРОДО ПОД ТУРСКО, БЕЗ БАНКИ И ШКОЛА?                                                              КРАЧЕЙКИ ОБРАТНО, ТИ СЕ ВПЕЧАТЛИ, КАК СТАРА ВАРНА - СВЕТИ ЛИ СВЕТИ - ВСРЕД ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА БЕЗПОКОЙНАТА ЛЯТНА НОЩ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕШ ДА ОГЛЕЖДАШ ПРОФУЧАВАЩИТЕ КОЛИ. ВГЛЕЖДАЙКИ СЕ В БЕГЛИТЕ БЯГАЩИ СИЛУЕТИ НА ТЕХНИТЕ ВОДАЧИ. ТЪРСЕЙКИ УСЕЩАНЕ, ЗА СВОЯТ ВОВЕКИ ИЗГУБЕН СИН.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
КРАЧЕЙКИ ПЕШ, СРЕЩУ БЕЗКРАЙНИЯ ПОТОК ОТ КОЛИ, ТИ С БОЛКА ПРИЕМАШЕ ТЕХНИТЕ СЪРДИТИ КЛАКСОНИ, НЕВЪЗПИТАНИТЕ РУГАТНИ НА ШОФЬОРИТЕ, ПРЪСКИТЕ КАЛ ПО ЛИЦЕТО. САМОДОКАЗВАЙКИ СИ, КАК ДОРИ АСФАЛТЪТ ВЪВ ТОЗИ ДРЕВЕН ГРАД НА ГРАДОВЕТЕ - Е ОТ КАЛ. ПИТАЙКИ СЕ – ДАЛИ НЕ СИ ВИЖДАЛ ТОВА МОМЧЕ НЯКЪДЕ В ПРАШНАТА И ДНЕС ГРЪЦКА МАХАЛА,. НЯКОГА, НЯКОГА, НЯКОГА. ДАЛЕЧ НАЗАД ПРЕЗ ГОДИНИТЕ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
ПРИПОМНИ СИ ЛУННАТА НОЩ НА 1975., ПУСТОТО ПО ОНЕЗИ ВРЕМЕНА ТЕСНИЧКО ШОСЕ. СПРЯЛАТА МИЛИЦИОНЕРСКА КОЛА. ЗАДЪРЖАНИЯТ СТАРЕЦ ИЗЛЯЗЪЛ ПО ЧЕХЛИ ОТ НЕДАЛЕЧНОТО СЕЛО КИЧЕВО. ЗА ДА ТЪРСИ СИНОВЕТЕ СИ В ГРАДА. А МИЛИЦИОНЕРЪТ ЗОВЕШЕ ПО РАДИОСТАНЦИЯТА: „РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА – АБЕ ДАЙТЕ МИ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА – ИМА ЛИ ТАМ МЯСТО ЗА ЕДИН ИЗОСТАВЕН СТАРЕЦ!?!" ТОВА СИ СПОМНЯШЕ СЕГА САМИЯТ ТОЙ. УНИЛО КРАЧЕЙКИ СРЕЩУ ОБЕЗУМЕЛИЯТ ПОТОК КОЛИ. НЯКОЙ ОТ КОИТО СПИРАХА. ЗА ДА ГО ПИТАТ КАКВО ИСКА, ПОДХВЪРЛЯЙКИ МУ ДЕСЕТАЧКА В ЛИЦЕТО. А ТОЙ С МЪКА И ПРЕЗ ЗЪБИ – ВСЕ ОЩЕ ИМАШЕ В УСТА НЯКОЙ-ДРУГ ЗЪБ, ОТГОВАРЯШЕ: „СИНЪТ МИ – ЕТО ВЕЧЕ ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ НИКАКЪВ ГО НЯМА, ИДВА ВЪВ ВАРНА-ГРАД, А МИ СЕ КРИЕ, А АЗ ГО СЪТВОРИХ И ОТГЛЕДАХ МОМЧЕТА – ДОРИ КАТО МАЙКА.“ НО, ПОВЕЧЕТО ОТ ШОФЬОРИТЕ СВИВАХА РАМЕНЕ. ДРУГИ БРУТАЛНО СЕ ИЗСМИВАХА - МАЙНАТА МУ!?! - ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ. ТРЕТИ МУ ТЕГЛЕХА ПО ЕДНА ЦИНИЧНА - СТАР Е - ЩО НЕ СИ 'ОДИ НА ДРУГИЯТ СВЯТ - ХЕ-ХЕ-ХЕ!?! ТОГАВА ТОЙ СЪЖЕЛЯВАШЕ. НЕ ТОЛКОВА, ЗА ПРОПУСНАТОТО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА В ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЕДИН ЗАЧЕЗНАЛ СИН, КОЛКОТО ЗА НЕИЗГРАДЕНОТО ВЗАИМНО ДОВЕРИЕ. БЕЗ ДА ПРЕСТАВАНЕ ДА ПОМАХВА С РЪКА, ДА СПИРА, ПИТА И РАЗПИТВА.                                        
НИКОЙ НЕ ЗНАЕШЕ НИЩО ЗА СИНЪТ МУ, А И ДА ЗНАЕШЕ, ЕДВА ЛИ БИ ГО СПОДЕЛИЛ. С НЯКАКЪВ СЛУЧАЕН СКИТАЩ ИЗВЕТРЯЛ УЛИЧЕН СТАРЕЦ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
ЛЕКА-ПОЛЕКА, ОТ КОЛА – ПРЕЗ КОЛА, СТАРИЯТ СТИГНА ГАРАТА НА ГОЛЕМИЯТ ПРИМОРСКИ ГРАД. НЕДАЛЕЧ ОТ ПРОЧУТАТА РОДНА ГРЪЦКА МАХАЛА. МЯСТО ОТ ПОКОЛЕНИЯТА ОБИГРАНО. ИЗПЪЛНЕНО С ДРЕВНИ НЕПРОУЧЕНИ ПОРУТЕНИ ТУНЕЛИ. ОТПРАВНА ТОЧКА НА НЕГОВИТЕ НЯКОГАШНИ БЕЗКРАЙНИ ПЪТУВАНИЯ ПО ГРАДОВЕ И ПО СЕЛА. ЗА ДА ПОЯСНЯВА ДОКОЛКО ВСИЧКО Е НАРЕД, В ЕДНА ВЕЧНО РАЗПАДАЩА СЕ, УДИВИТЕЛНО ЖИВУЧА СТРАНА. И, КАК КАТО ПРАВИШ КАКВОТО ТРЯБВА – ВИНАГИ СЕ ПОЛУЧАВА, КАКВОТО СЪДЪТ РЕШИ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
В ЧАКАЛНЯТА ПЪТНИЦИ ДРЕМЕХА. ОПИТА ДА ЗАВЪРЖЕ РАЗГОВОР, А НЕ
УСПЯ. ГЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА, МУ КАЗАХА – ВЪРВИ ДА СЕ ПРЕОБЛЕЧЕШ, ЦЕЛИЯТ СИ КАЛ И ВОНИШ, НА АВТОМОБИЛЕН ПАРК ВОНИШ. НА ПЕРОНА НА НИКОЙ НЕ МУ БЕ ДО НЕГО. ДЕЖУРНИЯТ ПОЛИЦАЙ ГО ИЗГЛЕДА, СВИ РАМЕНЕ, НА МУ ОБЪРНА ГРЪБ. А МУ СЕ ГОВОРЕШЕ. ТАКА ИСКАШЕ НЯКОМУ ДА КАЖЕ, КАК НАЙ-НАЙ-НАКРАЯТ – ВСИЧКО Е ЗАГРЯЛ; КАК ОТНОВО И НАВЯРНО ЗАВИНАГИ СЕ Е СРЕЩНАЛ И РАЗМИНАЛ СЪС СИНЪТ СИ. КОЙТО БЪРЗА ЗА ВАЖНО СРЕДНОЩНО СЪВЕЩАНИЕ, ВЪРХУ СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА – ТАМ, В ЛУКСОЗНИТЕ ХОТЕЛИ И ДВОРЦИ НА НОВОБУРЖУАТА. АЛА НИКОЙ НЕ ПОИСКА ДА ГО ЧУЕ.                                      
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)                                                                                       
СЪС СВИТО ОТ СТРАХ СЪРЦЕТИХОМЪЛКОМ СЕ СВЛЕЧЕ ВЪРХУ РЕЛСИТЕ. УМОРЕНО ЗАКРАЧИ ОТ ТРАВЕРСА НА ТРАВЕРСА. НАПРЕД, ИЗВЪН СВЕТЛИНИТЕ НА ПЕРОНА – В НАПИРАЩИЯТ ПЛЪТЕН МРАК. И, ЩОМ ТРАВЕРСИТЕ ЗАВИБРИРАХА ПОРАДИ ПРИИЖДАЩИЯ ТРЕН, ЗАСТАНА МИРНО ОТДАДЕ ЧЕСТ, И РАЗКРЕЩЯ: „ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ!?!“                                                                            
А ЛОКОМОТИВЪТ ИМАШЕ ОЧИ, НО НЯМАШЕ УШИ.
The End /11.06.2013./12:38PM
17pp

Преглеждания: 58

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics