САМОТНИ ПЕЙКИТЕ, ПОЕМА, ХЕМИ ВАРНАЛИС*******THE GARDEN BENCHES LONELY HAVE STAY, POEM, HEMY VARNALIS

(C) 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

САМОТНИ ПЕЙКИТЕ В ГРАДИНАТА СТОЯТ ПОРУТЕНИ,

ЗАВИНАГИ ВОВЕКИ РАЗДЕЛЕНИ.

И НЯМА СТЪПКИ ЩО ОТНОВО ДА СЕ ИЗВЪРВЯТ,

ДУШИТЕ ЩОМ ОСТАНАТ ТЕЖКО ПОКРУСЕНИ.

ЩОМ ПЛЪТ ПОД ГРИМ ОЛЕКНЕ В БЕЗДУХОВЕН ПЛАМ,

ЩОМ СТРЪВ ЗАГЛЪХНЕ – ВСИЧКО Е ДО ВРЕМЕ;

ИЗВЕСТНО ВСИНЦА – АЗ ОТ ЛИЧЕН ОПИТ ЗНАМ,

КАК ЛЮБОВТА ВНЕЗАПНО ВКОЧЕНЯВА В НЕПОСИЛНО БРЕМЕ.

КАК ВЕХНЕ РАДОСТТА СЛЕД ВСЕКИ БЕДЕН БОЖИ ДЕН,

КАК ВЯТЪРЪТ ПРОДУХВА ДРЕВНИТЕ ЗАДРЪСТЕНИ КОМИНИ;

КАК НЕ УСПЯВАШ ДА ОТКЛИКНЕШ ДАЖЕ ДА СИ ПРИОБЩЕН,

КАК БЕЗРАЗЛИЧНО ГЛЕДАШ – ДЕН ДА ДОЙДЕ И ОТМИНЕ.

ТОГАВА ВРЪЩАШ СЕ В УТЪПКАНИЯ ХОРСКИ ПЪТ,

НО ТОЙ ЕДВА ЛИ БИ ТИ ВЪРНАЛ СВОБОДАТА.

НЕ Е ЗАБРАВЕН ВЪТЪКЪТ – ТОГАВА - ПЛЪТ ВЪВ ПЛЪТ,

И СПОМЕНИ – И ОБЕЩАНИЯ – И ХАЙДЕ ТЪЙ НАТАТЪК.

САМОТНИ ПЕЙКИТЕ В ГРАДИНАТА СТОЯТ,

И ХЛИПАТ КОРЕНИ И КЛОНИ ТЕЖКО ПОТРОШЕНИ.

ИЗДЯЛАНИ ПО ТЯХ ДЕВИЧЕСКИ СЪРЦА ВОИСТИНА КЪРВЯТ,

НО САМО ЗАМЕЧТАНИ СТАРЦИ ПОД ТЯХ НЕСРЕТНО ДРЕМЯТ.

Преглеждания: 93

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics