Панде Ефтимов: "Българските войници, загинали геройски през миналия век, са погребвани в дворовете на църквите на македонските села, защото са воювали за своя земя, на своя родна земя".

На територията на днешна Република Македония,
започвайки от албанските планини, минавайки през Охридското езеро, Преспанското
езеро, Галичица, Пелагония, Каймакчалан, Дойран, планина Беласица, до Орфанския
залив навсякъде има български военни гробища. Трябва от всички да се знае, че Българската армия се бореше на
своя територия, за своя територия и се сражаваше с една силна армия..В състава на българо-германската армия тогава на този
фронт доминираха българските войници – около 90 - 92 на сто,само техническата част, която осигуряваше
армията, беше германска.
А в състава на Българската армия около 12 на сто от войниците бяха родом от онези краища на сегашна
Вардарска Македония. Българските генерали и офицери никога не се
деляли от войниците. и всички са съзнавали своята боен дълг. Тази невероятна сплотеност започва от
Освободителните войни през 1878 година, през
Сръбско-българската война през 1885 година, през Балканските войни,
Какво се случваше в тази кървава борба? Българите не отстъпваха от своите
окопи.Големият сръбски историк Опачич казва, че българите са се окопали в земята
така, като че ли ще воюват сто години! Той написа четири книги за този случай. Това е много важно признание, защото се
дава от другата страна, от други хора, от онези, които воюваха против
Българската армия.
На територията на Македония има над 400 гробища на български войници. Но има неща, които българите трябва да знаят: българските военни гробища често пъти се
намират в селските гробища, за разлика от другите. Това е така, защото
българите са погребвани и от цивилни свещеници, и от военни свещеници. На второ
място, защото народът ги погребва затова, защото те са наши войници. Но има и
нещо друго – и сърбите са православни, и русите, също са православни. Но само
българските военни гробища са в селските гробища. Тази характеристика е много
изразителна.
Трагедията на българските военни гробища днес се състои в следното: станаха 90 години от завършването на Първата световна война. През цялото това
време те не са нито поддържани, нито обновявани. По време на войните самите
останали живи войници са издигнали паметници на своите убити офицери и другари.
Но с времето повечето от тях са заличени и днес много малко могат вече да бъдат
намерени. С времето някои от паметниците са изравнени със земята. А една част от
тях бяха поругани и унищожени и от безбожна чужда ръка. Такъв например е
паметникът на полк. Каварналиев край Дойран. Такива са и гробищата на
българските офицери край Преспа, при църквата „Свети Георги”. Там гробищата
бяха унищожени точно така, което ви казах – от безбожна, поганска ръка. На
други места пък гробищата са запазени, но за съжаление – селата са изселени и
няма кой да ги поддържа.
Българските гробища могат да бъдат разделени на няколко вида. Едните – гробища
са тези, които се намират в дворовете на самите църкви, в манастирски
комплекси. Другите - гробища, които се намират на бойното поле. Причините за
това са различни - голям брой жертви, висока температура или
обратното – много ниска температура и др. Тогава войниците са погребвани там,
където са загинали. Такъв е случаят в Галичица, където 50-и български полк
унищожава две дивизии. От полка живи остават една много малка част. Гробовете на които загиват днес са изравнени със земята. И
никой не може да ви ги покаже , освен нас, които знаем мястото.
Въобще – българските гробища са е умишлно унищожени. В църквата
„Свети Георги” в Струга е бил гробът на капитан Бърдаров, убит на Мокра
планина и после пренесен в двора на църквата в Струга. Жителите на Струга са палели на неговия гроб по 200 свещи! Сърбите не можели да търпят това и затова са
вдигнали костите му оттам. Днес не се знае къде е гробът му. Както е и с гробът на полк. Борис Дрангов. Такива случаи има и на други места.
Положението на българските гробища е тъжно.Защото досега нито Царство България, нито
социалистическа България, нито сегашна България им обръща внимание.

В последните години като резултат на сериозния ангажимент на посланиците на
Република България в Скопие Ангел Димитров и Михо Михов беше постигнат някакъв
напредък. Затова съдейства и сериозният ангажимент на проф. Божидар Димитров.
Напълно са обновени гробищата на Ново село, Струмишко, където има погребани 71
български войници. Укрепени и почистени са гробищата в село Цапари в двора на
църквата, както и войнишките гробища на левия бряг на реката.
На други места гробищата се знаят къде са, но са заличени от времето. Миналата
година близо до Градско, в с. Долно Чичево бе реставрирана гробницата на 252
български войници, загинали през Първата световна война. Този монумент
наистина е едно невероятно свидетелство за българското геройство.
Мисля, че сегашната генерация български историци, български интелектуалци,
българи, които наистина са заинтересовани за запазването на онова, което се
нарича българска история, ще направят много, за да бъдат възстановени българските
гробища. Направен беше и филм на СКАТ по сценарий на Божидар Димитров,
направен беше и филм на Военния канал. Но трябва много да се работи, за да не
се забрави всичко това. За да може поколенията да знаят, че българският войник
се е борил в своята земя, за своята земя! И е побеждавал затова, защото не се е
борил на чужда територия.

Източник : Радио Фокус

Преглеждания: 395

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics