С теб се разпадам на хиляди атоми,
меко потъвам в среднощни поляни.
Щом се усмихнеш, полита душата ми,
ласкаво галят ме твоите длани.

И водопадно в ръцете ти стичам се,
сънна въздишка от нежност припада.
Тръпнем до болка от нямо привличане,
звездно възкръсваме с вик от наслада!

И те докосвам по хиляди пъти,
сякаш не вярвам, не вярвам, че ти си
моя реалност... И слушам дъха ти,
тънат в очите ми твоите мисли.

Милвам унесено пламнали устни,
тихо просветват целувки безброй.
В мене танцуват изящни предчувствия
и ме обземат възторг и покой.

Твойта усмивка пречиства душата ми,
чезнат дни слепи и нощи студени.
С теб се разпадам на хиляди атоми
и се понасям към тайни Вселени.

20 август, 2010

 

 

Преглеждания: 101

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics