Ровейки се в списъка на общностите на българите в чужбина сърцето ми се изпълни с болка ,а сълзите ми напираха, четейки сайтовете с имена "Мартеничка",:БайГаньо", "Орфей" и имената на организаторите,които са българи,немци,австралийци и др.,но всички обединени от любовта им към България.Основна двйност на всички е запаване на българските традиции,мост между приемната държава и България,взаимопомощ по между си, обмяна на информация, благотворителност.От обявите за предстоящи срещи има толкова топлина и очакваност.Снимките от България им напомнят,че колкото и да са далече тя ги чака. Те са истинските българи,познали носталгията и оценили Родината си, които и толкова далеко остават едно цяло.А какво да кажем за нас ,които сме в България.Ние не оценяваме това,което имаме, ние сме навъсени, не празнуваме с душата на емигранта, за нас нашите традиции не са толкова важни, всеки живее сам за себе си. А колко лесно е да се усмихнеш, да поздравиш, дори когато проблемите искат да те смажат.