ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА СВЕТЛОЗАР ПОПОВ БЪЛГАРСКИЯТ КОЛЕДА ВЪВ „ВЕДА СЛОВЕНА”

     На 10 юни във Варна беше представена книгата на д-р Светлозар Попов „Българският Коледа във Веда Словена”. Книгата е издадена от варненското издателство „Славена” със спонсорството на Петър Бегажев. Представянето беше организирано от секретариата на Асоциацията на българите по света и нейния главен секретар Максим Страхилов.  

   „Българският Коледа във Веда Словена” е една необикновена книга, както е необикновен и нейният автор. Лекар – психиатър, със завършени още две висши образования – математика и физикохимия, той е и голям родолюбец.

     С д-р Попов се запознах преди 15 години, на Научната историческа конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура”, която беше създадена по идея и инициатива на г-н Димитър Боянов,  тогава издател на единствения по рода си в България вестник „Народен будител”.                  Тогава, в онези пълни с ентусиазъм времена, когато за пръв път разбрахме, че имаме минало, с което можем да се гордеем, че имаме братя-българи на Волга, че историята, която ни поднасяха дотогава, е фалшифицирана, този вестник и тази конференция запалиха огъня на родолюбието в сърцата ни, те наистина бяха НАРОДНИ БУДИТЕЛИ. Помня радостта и духа, който ни обединяваше и ни правеше братя . Българският Дух, след толкова превратности на съдбата, се събуди мощно и огънят  му обхвана не само България. Канада, Англия, Бесарабия, Волжка България, която руснаците още наричат Татарстан, Съединените Щати, Франция – родолюбивите българи от цял свят се събираха на тази конференция и пращаха статии във вестника, които наистина станаха център на новото българско Възраждане и трибуна за  търсене на истината за историческото ни минало.

  Д-р Светлозар Попов беше сред тези ентусиазирани първи търсачи на истината за българския род и България. И до днес той е сред най-интересните и задълбочени изследователи на  нашето минало, които участват в тази вече традиционна за Варна конференция. Ентусиазмът на родолюбието, тръпката на изследователя, гордостта да принадлежиш на древен и прочут със знанията и храбростта си народ се изляха в поредица книги, които се очакват от читателите и се поглъщат на един дъх.

Авитохол и Ирник. Начало на българската държавност - 1999г.

Българската идея и демосферата – 2001 г.

Българското име в библейски времена – 2005 г.

Шамбат – братът на Кубрат -2007 г.

Българската писменост – известна и непозната -2009г.

Българският Коледа във Веда Словена – 2010 г.

   Това са книги, заглавията на които говорят за мащабността на съдържанието им.  Те  показват трайния интерес на автора към нови, неизследвани исторически пространства. Всяка от тези книги ни изненадва с нови, смели хипотези, с енциклопедичната култура на изследователя, с умението му да прави асоциации и да привлича знания от различни области на човешкото знание. Защото истината се открива на стика между различните науки,  тъй нареченото интердисциплинарно знание. Без такова интердисциплинарно знание историята се оказва манипулирана, превръща се в търсене и преписване от древните източници, които винаги са писани в полза на победителите, а археологията става узаконено иманярство и мародерство. Затова, ако искаме да научим историческата истина, е необходимо изследователите да имат познания в различни области на науката, да имат богато асоциативно мислене, т.е. голям обем на банката данни, за да може  оперативното им мислене да прави многобройни асоциации и в на пръв поглед несвързани факти да намират снеподозирани и неизследвани връзки, които обаче ще позволят да се сглоби мозайката на общата картина. Особено плодотворен се оказва лингвистичният анализ, защото дори времето и политическите превратности, заличили много материални следи, дори планомерното  унищожаване на писмените паметници от физически и духовни поробители, са безсилни пред словото – пред народното творчество, песните, легендите, езика, топонимията. За внимателния и проникновен изследовател те са богата нива за обработване.

  Такава е и поредната книга на д-р Светлозар Попов. Тя е едно широкомащабно изследване на коледния цикъл песни, публикувани в повече от век отричаната и обявена за фалшификация „Веда Словена”.

  Ето какво пише д-р Светлозар Попов:

„Веда Словена” не е фалшификат. Тя изобщо не би могла да е фалшификат. Това не е обикновен сборник  с обикновени народни песни. Тя е автентично народно творчество, което по своята същност носи автентична историческа информация, свързана с нашето минало като народ, за което родната ни съвременна история не разполага с никаква представа. Не критика и одумки – внимание и упорит труд по разкриването очаква тя. И моята цел е да направя първата успешна крачка в разкриването на тази забравена и забранена наша история.”

    Няколко думи за „Веда Словена”: това е сборник народни песни, събрани от учителя Иван Гологанов сред мърваците и помаците, живеещи в Родопите. Идеята за  съставянето на сборника е на бошняка Стефан Веркович, който го издава в две книги – първата през 1874 г. в Белград, а втората в Петербург през 1881 г. Още през 1867 г. когато в Москва е публикувана „Древняя болгарская песня об Орфее”, започват и споровете за нейната автентичност. Тогава френското правителство изпраща две мисии, които да установят истината за тази песен – 1868 и 1872 г., тъй като интересът и отзвукът сред френската общественост към живия спомен за митичния родопски певец са огромни. Споровете се разгорещяват, скандалът се разраства, едни срещу други се изправят именити литературоведи, езиковеди, краеведи, интелектуалци от цяла Европа – французи, руснаци, чехи, словаци, украинци, поляци, сърби, по-късно се включват и много български учени и интелектуалци. Ожесточените и обидни спорове продължават до 1968 г., когато акад. Михаил Арнаудов я заклеймява окончателно от позицията на пролетарската нетърпимост. С това „Веда Словена” става забранена и опасна тема за изследвания и е обречена на мълчалива гибел и забрава.

  След падането на желязната завеса нещата се променят и през 1997 г. „Отворено Общество” публикува чудните родопски песни в два луксозни тома, а Иван Богданов през 1991 г. с книгата си „Веда Словена и нашето време” и Петър Добрев с „Древността проговаря. Нов поглед към „Веда Словена” и „Джакфар тарихи”, възкресиха набедените и забранени родопски песни.    

    Д-р Светлозар Попов също обръща поглед  към този изключителен сборник и наистина прави едно изследване, което ни удивлява с множеството теми, идеи и отговори, които намираме в книгата. От произхода на българското име и името на царствената българска династия Дуло, до идеите за безсмъртието, прераждането, вярванията, обичаите и религиите на човечеството от мегалитния период да наши дни – в тази необикновена книга е вплетено и личностното израстване на автора. Защото не може една написана с вдъхновение и сърдечна болка книга да  не остави своя отпечатък върху автора. Изисква се голяма смелост не само да се изправиш срещу насажданото от сто години мнение на авторитети и корифеи на науката, но и да разкриеш личната си болка, която те води до  научни  прозрения и промени в личния светоглед.

  „Българският Коледа във Веда Словена” ни води от древна Индия и Харапската цивилизация през Урал, Кавказ и Прикаспието, до древна Каледония, Ирландия, Англия, за да ни покаже връзките, които ни свързват с древните народи и днешните им потомци, за да ни  обясни древни мистерии и отпечатъка им върху днешните ни вярвания, за да ни върне образа на Млада Бога, Коледа, съкровената същност  на празника, който сме запазили през хилядолетията, празника, който ни свързва с космичните цикли и нашето звездно Божество, което ни дава живот – Слънцето, но и утвърждава вярата в безсмъртието на душата. Тази книга изважда образа на Дядо Коледа от рекламния бизнес със шоу спекулациите му, за да ни разкрие истината за древното божество на мегалитните народи, от които водим произхода си.  Тя ни връща миналото и паметта за древните ни корени и ни води по Пътя ни през хилядолетията, който сме изминали като народ.

  Книгата е редактирана от  Даниела Василева, която е редактор на всички книги на д-р Попов и издател на повечето от тях. Без нейната умела редакторска работа книгите на този удивителен автор не биха били така увлекателни и достъпни  за четене. Нейният труд е огромен, защото не е лесно да се набере, обработи и приведе в удобен за четене вид такъв  мащабен материал, който авторът непрекъснато допълва с нови и нови идеи и открития. Който е писал подобен вид литература, знае колко е трудно да обхванеш огромния обем информация, който непрекъснато се увеличава и колко важно и почти невъзможно е да спреш. Да намериш границата, отвъд която нещата се разплуват и се повтарят, да успееш да сложиш точката.  И с тези думи искам да отдам необходимото уважение на нейната  самоотвержена и изключително трудна работа, без която тази книга нямаше да стигне до читателя.   

     Искам да пожелая на Светлозар Попов да ни радва отново и отново със свои книги, в които изследователската му страст и будният му дух на българин ще ни разкриват неподозирани дълбочини и знания за нас, българите и присъствието ни във физическото и културно пространство  на човешките цивилизации. За да възкръсне от пепелта на историческата забрава  удивителният ни народ и да променим програмата, която и до днес се втълпява на малките българчета в иначе светлия химн за братята Кирил и Методий:  „Безвестен беше ти, безславен...”.

  Книгите на д-р Попов показват  друг образ – на велик и славен народ, оставил светла памет по огромните  пространства, които е обходил и носил със себе си висша култура, писменост, държавност и човечност в общуването си. Време е този сияен образ да замени манипулативния и негативен, за да оставим на потомците си славно име и национално достойнство.

Преглеждания: 663

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics