“…Аз смятам, че истинското изкуство е това,

                                                                        че истинското изкуство е това, което е за цял народ –

                                                                        популярно, достъпно, но честно и затрогващо. Аз

                                                                        смятам,  че  българската скулптура ще бъде истинска,

                                                                        когато излезе на улицата. Това е мое твърдо убеждение

                                                                         и вярвам, че рано или късно всички ще се съгласят с

                                                                         моите думи”.

                                                                                                                          Кирил Шиваров

 

 

  Всеки ден хиляди хора минават край входа на Софийския Университет и статуите на братята Евлоги и Христо Георгиеви, дарили средствата за  изграждането на най-голямото висше учебно заведение в България. И ако това е все пак известно на много хора, малко са тези,освен специалистите, които знаят, че двата бронзови колоса са дело на именития скулптор, варненецът Кирил Шиваров.

 

    Кирил Шиваров е роден на 15 юли 1887 г. във Варна, в семейство, наследило традициите на възрожденските марангози  /както тогава са наричали дърворезбарите и дърводелците/. Негов баща е изкусният майстор – мебелист Александър Шиваров , награден от цар Фердинанд с орден за мебелировката на двореца Евксиноград. Чичо му Анастас Шиваров, дърводелец и лютиер, участва в Балканската изложба в Лондон през 1908 г. с изработени от него цигулка и мандолина, за които е отличен със сребърен и бронзов медал.

   Кирил Шиваров завършва Художественото Училище за  приложни изкуства в Прага и специализира скулптура при проф. Хелмер в Художествената Академия във Виена. Там освен професионалните знания се запознава с различни художествени  стилове и нови направления в  изкуството, като усвоява и принципите на декоративно- пластичното  оформление в архитектурата и богатите възможности за вариантното им прилагане.

   Завърнал се във Варна,той всеотдайно участва в оформящия се облик на родния си град и неговото културно развитие. Инициатор е на създаването на Общество на изкуствата, преобразувано в Дружество на художниците, открива самостоятелни изложби скулптура /първите в страната/, организира и ръководи първия у нас курс “Декоративна скулптура”. Пионер в осъществяването на синтеза на скулптурата с архитектурата у нас, Кирил Шиваров е сред творците, които модернизират облика на българските градове. Той оставя своя принос в Пловдив и Бургас, и особено значимо в София, където с неговата монументална скулптура и пластична декорация са най-представителните по това време столични здания: Народния Театър “Иван Вазов”,

 

 

 

Столичната библиотека на пл.”Славейков”, Съдебната палата, Търговската гимназия, Българската народна банка и др.

 

                                                                 столична библиотека

     Все пак, започнал творческия си път във Варна, той бележи с неповторимото си присъствие облика на града, превръща го в своеобразна скулптурна  експозиция на открито и му придава уникалност, като въвежда в архитектурната среда многообразие от алегорични фигури и групи, които по образно-пластичен път изразяват просперитета в търговията , науката, благоденствието на фамилията: банка “”Напредък”, Икономическия Университет,

 

 

Икономически Университет ВАРНА

 

дом на Илия Илиев, сега БУЛСТРАД, Софийска банка /ДСК/, дом на Антон Пейчев /БУЛБАНК/, хотел “БОРИС”, дом на Данаил Манов / р-т “СЕВАСТОПОЛ”/, Данъчна Дирекция,

 

 

Морското Казино, Фонтанът на Сирените в Морската градина, Жилищна кооперация “Хан Крум” и др. Негови са и проникновените скулптурни наадгробия, които доближават вида на Централното градско гробище до тези в големите европейски градове.

 

    Назначаването на големия родолюбец полковник Петър Димков за военен комендант на  Варна бележи период на плодотворно сътрудничество между двамата.   Полк.П. Димков подхваща идеята за  създаване на портал-паметник на Осми Приморски Полк, чиито идейно-художествен проект , пластично решение и реализация са дело на Кирил Шиваров. Резултатът от небивалата благотворителна дейност на цялата варненска  общественост за събиране на сведения за загиналите и средства за построяване на паметника и творческата работа на скулптора , е, по думите на Николай Кафтанджиев, Българската Триумфална Арка в памет на падналите за Отечеството воини.

 

    Мемориалът е фланкиран от две монументални скулптурни фигури на войник и опълченец, извисени върху пиедестали, застанали на вечна стража край входа. Над всяка фигура е монтиран националният ни герб, две врязани карти указват местата, където е воювал полкът, а на плочи върху стените са изписани имената на героите. Височината на мемориала е 17 метра.

     Пак по идея на Петър Димков е създаден чудесния парк “Аспарухов вал”. Валът, построен от кан Аспарух, е играл важна роля за отбраната на младата българска държава откъм морето. Това е един от най-важните паметници от старобългарското ни минало.  Валът е ограден от парка и маркиран с три паметника - една древна колона с наколко старобългарски знака, бюстът на кан Аспарух и Аспарухов воин. Монуменалната фигура на старобългарски воин от времето на кан Аспарух, величествено възправен с меч  и щит в ръце, устремил взор към морето, има подпис и датировка “Кирил Шиваровъ 1935”.   

 

   

    Значителен дял от голямото творческо наследство на Кирил Шиваров  е неговото паметниково дело. Той е сред създателите на най-много войнишки паметници у нас. Паметникът на граничаря в Морската градина във Варна е сред най-добрите в тази област.

 

    Лъвската фигура на паметника на връх Шипка , символ на гордия български дух, е също негово дело.

 

  Много са жанровете, в които той твори и постига универсална образност и символика. Такъв е паметникът на отец Паисий в Алеята на възрожденците във Варна, който е сред върховите достижения в жанра  бюст-паметник у нас.

 

  Кирил Шиваров  създава и редица скулптурни портрети и бюстове, работи и в жанровете камерна пластика и голо тяло.

   Със своето творчество и постижения в пластичното изкуство, Кирил Шиваров е сред основоположниците  на българската монументална скулптура. На него се поверява изпълнението на най-мащабните и технически най-сложните за времето обекти. Участията му в големите изложби се открояват и  запомнят, но най-голямата експозиция на неговото творчество  са улиците и сградите на българските градове, на които творбите му придават неповторим облик и изтънчена грация.

  Кирил Шиваров умира на 26 март 1938 г. в София по време на работа, при вдигане заедно с работниците на един капител от 250 кг., предназначен за сградата на Съдебната палата.

    Днес негови творби се намират в Националната Художествена Галерия в София, в Художествената галерия  “Борис Георгиев” – Варна и в частни притежания.

   Странно е, че след неговата смърт името му се премълчава в публикациите за българска скулптура.  Все по-плътно мълчание обгръща името на този създател на  една истинска поема от камък. Защото в неговото творчество има и вдъхновение, и лирика, и патетика, и епика, и толкова много родолюбие и талант.

     Едва през 2004 година изкуствоведката Румяна Иванова със своите проучвания го извади от забвението и издаде албума “Кирил Шиваров и Варна”. С този свой труд тя има за цел не само да извади от анонимност изкуството на големия творец, но и ратува за неговото спасяване.  Защото декоративно-скулптурните му произведения, които така очароват погледа в днешния ни урбанизиран свят, са застрашени от атмосферните влияния и все по-агресивната околна среда. Според тогавашната практика те са изпълнени от т.н. изкуствен камък /мозайка и цимент/, който издържа около 50 години. Да се надяваме, че обществото, залутано в преследване на пари и печалби, най-сетне ще се погрижи за това безценно наследство  и името на Кирил Шиваров ще заеме полагащото му се място на творец и родолюбец, с чието изкуство всеки европейски град би се гордял.

 

 

         ЛИТЕРАТУРА:

Румяна Иванова – Кирил Шиваров и Варна; творби на скулптура в родния му град, изд.”Славена”,  2004 г.

 

http://www.portal-bg1.ning.com/profiles/blog/new

 

 

Преглеждания: 983

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics