Туптежът звезден в миг утихна,

замря Вселенското дихание.

Разля се бавно и усмихна

едно пътуващо сияние.

В дремливата си себесъщност

на живо хаосоподобие

разкъса тъмната окръжност

на дълголетно мракоробие.

Отдръпна се Мъглявината,

превля се в нежно Цветозвучие,

дъждец проръси сетивата,

Извечността се себеслучи.

Настръхналата Неузнайност

се сгуши на съня в олука.

Влюля се във една Безкрайност,

разтеглена почти до скука.

А някъде кипежно-диво

прераждаха се ветровете,

където мит и миг се сливат

в един почудоврат предлетен.

В почти блусарска монотонност

се сипеха безброй комети

и във уютната бездомност

въздишка ангелска засвети.

Намигнато развеселена,

внезапно Лудостта възкликна.

Сияйността пресътворена

по вените на мрака бликна.



16.07.2008

Преглеждания: 54

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics