По мислите прокапва тъмен ром,
мълчания среднощни се разтичат.
Душата скита без покой и дом
и сънища вълшебности предричат.

Надничат в недовършения стих
онези съкровения извечни,
взривяват се и търсят пристан тих
в уюта на пространствата сърдечни.

По тялото се плисва сладостта,
в копнежна неувереност потръпва...
На разума нетрайна е властта -
молитвено във стаята пристъпва.

В такава нощ е грешно да си сам,
без нежност да осъмнеш - непростимо.
Какво ще сбъдна в този миг - не знам -
измамна споделеност... че те има!

25.12.2010г.

Преглеждания: 60

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics