ТУК - КРАЙ БРЕГА, ТРИ ПОЕМИ, ХЕМИ ВАРНАЛИС******OVER HERE AT THE SHORE, THREE POEMS, HEMY VARNALIS******ВОТ СЮДА - НА БЕРЕГУ, СТИХИ, ХЕМИ ВАРНАЛИС

 

(c) 1960-2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

I.

ТУК – КРАЙ БРЕГА,

ЕДИН ПОРУТЕН ДРЕВЕН БРЯГ,

ПО КОЙТО КОСТИ НА КОМИТИ,

БЕЛЕЯТ ВСРЕД ОСТАТЪЧЕН МАЗУТ,

ЗА ДА ЗАЧЕЗНАТ ПОРАДИ ВЕКОВЕТЕ,

ПРАНЕТО ХОРСКО СЕ РАЗВЯВА ГОРДО;

БУНТОВНО ЗНАМЕ УКРИТО ВЕКОВЕ,

И НАЙ ПОДИР,

ИЗНЕСЕНО ЗА ЕЖЕДНЕВНА ПОЧИТ.

МИНАВАЙКИ ПОД ТЕБ,

ПРЕКЛАНЯМ СЕ И АЗ:

БЕЗГРИЖНО,

ВЕЧНО ПОРУГАНО,

ДИВНО,

НЕСЛОНИМО ЗНАМЕ

НА БРЕГОВИЯ СИРОМАШЛЪК.

 

II.

ИЗЧЕЗВА СЛЪНЦЕТО.

ДИКТУВА ЛИ ТО НЕЩО -

ИЛИ ОСТАНАЛОТО УПРАВЛЯВА!?!

НАСТЪПВАТ ОБЛАЦИ,

И ИДАТ НАЛИТАЙКИ ВЪВ ДОПОТОПЕН БЯС.

НЕБЕТО Е ПОКРИТО С МЪЛНИИ.

МОРЕТО СЕ РАЗТВАРЯ,

ЗА ДА ОПЛОДИ ДОКРАЙ НОЩТА.

ПРЕЛИТАТ ГЛАРУСИ ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО,

ДАЛЕЧ ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,

ДАЛЕЧ ОТ ВСИЧКИ НАЙ-ВЪЗМОЖНИ ИЗМЕРЕНИЯ,

И САМО ТЕ СИ ЗНАЯТ - ЗАЩО И КАК.

ПОБЯГВАТ ПТИЦИ – ПОГИВАТ ПЕПЕРУДИ;

ЗАМЛЪКВАТ ВЛЮБЕНИ,

ДОКАТО ТЕЛАТА ИМ КЪРВЯТ.

НОВОРОДЕНИТЕ ПРОПЛАКВАТ ЗА ПОСЛЕДНО,

А РАКОВИНИ НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ШЕПТЯТ,

ДОКАТО ВЯТЪРЪТ ПРЕПУСКА – СЯКАШ МЕСТЕН ЛУД.

БРЕГЪТ РЪМЖИ, ЗАПЯВА И ГОВОРИ.

БЕЗ ДА РАЗЧИТА,

ЧЕ НЯКОЙ БИ ПОСПРЯЛ ЗА ДА СЕ ЗАСЛУША,

ЧЕ ДА РАЗБЕРЕ.

 

III.

САМОТНИЯТ ЩУРЕЦ

ВСРЕД КИПНАЛАТА ЛУДО НОЩ,

ЛУНАТА ГОРЕ -

НАД ОБЛАЦИТЕ СЯКАШ ОКАЧЕНА,

И СВЕТЛИНАТА БЛЕДО ОТРАЗЕНА,

ПО ТЕЖКИТЕ ГРАМАДИ ОТ СТЪКЛО И ОТ БЕТОН,

НАПОМПАНИ С НЕСПОДЕЛЕНА ЯРОСТ ...

ДО БОЛКА ДОЛОВИМА ВСЕМЪРТВЕШКА ТИШИНА,

КЪДЕТО ДЕБНАТ ВСРЕД РАЗКОШ

НЕДОИЗКАЗАНИ ЛЮБОВНИ ДУМИ,

БЕЗСМЪРТНИ СЕНКИ ОТ ЗАГИНАЛ БЕЗВЪЗВРАТНО

МИГНОВЕНЕН СВЯТ ...

БЕЗКРАЙНИ ЧАСОВЕ НА ПОСРЕДНОЩНО БДЕНИЕ,

И НА ОСВИРЕПЯЛА МЪЖКА САМОТА,

ВСРЕД ОНЗИ НЕПРОГЛЕДЕН ДУШЕН ЛЕТЕН МРАК,

КЪДЕТО ПРЕДПОЛАГАЕМОТО СЕ ДОКАЗВА, -

ЧРЕЗ БЕЗУМИЕТО НА НОЩТА ...

 

 

 

Преглеждания: 98

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics