Орисия

От зарана още е засвирило...
Бре, цяло село е на мегдана
и весело хоро се е завило,
че лична мома се венчава.
Аз само не пристъпям там,
мене ми е мъка на лицето.
Тоз момък що венчават знам,
единствен бе ми на сърцето.
Нося го, откак се замомях,
още помня го, към мен засмян,
но да отвърна тъй и не посмях,
ех този пусти момински свян.
Що да сторя, път нямам вече?
Ей ги идат, хванали се за ръце.
Гледам ги, тъй скрита отдалече.
Ох, бърже трия сълзи от лице...
Кога ме доближат, ще се засмея,
а после „На добър час" ще река.
Жално ми е, ала ще го преживея.
Ах, задоми се кака, моята сестра.

(а)

31.03.2007г
цикъл "Звуци от старата ракла"
цикъл "Акростихове"

Етчи - Анета С.

 

 

Преглеждания: 260

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Коментар от Анета Саманлиева на Декември 28, 2011 в 7:29am

Благодаря, за прочита и коментара!
Акростиховете ги приемам като две в едно, затова толкова много ме привличат и са ми любими. Съчетанието на послание в самите стихове и изведената тема в акростихната форма, а в допълнение и "звук от старата ракла" си е нещо като самонаграда! :)
Поздрав и усмивка от мен
с пожелание за хубав ден!

Коментар от Василка Развигорова, учителка на Май 7, 2011 в 4:32pm

 

 Точен ритъм, прекрасни стихове!

Си казах, мила непозната Анета, когато ги прочетох. 

Запази и развий това вярно чувство към акростиховете, както ти ги наричаш. Очаквам с нетърпение да прочета други твои поетични откровения.

Web Analytics