ОБИЧАМ ТЕ, МОРЕ                                                                                                                                    

           Обичам родното море,

                       с кристално бистрите лазури.

            Стихиен вятър да оре,

                                               брегът посрещнал яки бури.                          

                                                                        Обичам корабите стройни,

                                                                        забили мачти в синевата,                                                     

                                                                        викът на гларуси безбройни,                                     

                                                                         свирепо да плющят платната.

                                                                         Обичам те море безбрежно,                                         

                                                                         пенливо, гневно и ревящо,                                            

                                                                         вълните да ме плискат нежно,

                                                         пречупващо лъчи, искрящо.                                 

                                                                         Обичам в тебе скрит живота,

                                                                         солените води да вкусвам,

                                                                         където не достига лота,

                                                                         в царство свое да се чувствам.

                                                                          Обичам вечерта когато,

                                                                          луна златиста те огрее,

                                                                           да пълниш в мрежи дар богато,

                                                                           русалка чудно да ми пее. 

                                                                           Обичам тътена в прибоя,

                                                                           когото безпощадно блъскаш,

                                                                           отвръщайки със яд на воя,

                                                                           разбита пяна да разпръскваш.

                                                                           Обичам пясъците меки,

                                                                           през пръстите си да пресявам,

                                                                           да нижа връв с черупки леки,

                                                                           с рапани да се украсявам.

                                                                           Обичам те море любимо,

                                                                           с пробляскващ нощем ярък фар.

                                                                           На мен си ти необходимо,

                                                                           могъщ, суров, но мил другар.

                                                                                                   (Нели Димитрова)

 

 

 

 

 

 

 

Преглеждания: 510

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Коментар от Николай Увалиев,журн.-изследовал на Април 13, 2011 в 9:52pm

Поздравявам Ви с публикуваните прекрасни стихове, които предизвикаха у мен асоциацията на един също така прекрасен морски пейзаж. Имам чувството, че по този мост Вие сте успели да достигнете до същността на родното море.

 

Web Analytics