ОБИЧАМ ТЕ, МОРЕ
Обичам родното море,
с кристално бистрите лазури.
Стихиен вятър да оре,
брегът посрещнал яки бури.
Обичам корабите стройни,
забили мачти в синевата,
викът на гларуси безбройни,
свирепо да плющят платната.
Обичам те море безбрежно,
пенливо, гневно и ревящо,
вълните да ме плискат нежно,
пречупващо лъчи, искрящо.
Обичам в тебе скрит живота,
солените води да вкусвам,
където не достига лота,
в царство свое да се чувствам.
Обичам вечерта когато,
луна златиста те огрее,
да пълниш в мрежи дар богато,
русалка чудно да ми пее.
Обичам тътена в прибоя,
когото безпощадно блъскаш,
отвръщайки със яд на воя,
разбита пяна да разпръскваш.
Обичам пясъците меки,
през пръстите си да пресявам,
да нижа връв с черупки леки,
с рапани да се украсявам.
Обичам те море любимо,
с пробляскващ нощем ярък фар.
На мен си ти необходимо,
могъщ, суров, но мил другар.
(Нели Димитрова)
Коментар
Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!
Включи се в Паметта на българите