Сега е необхоимо генералната програма за изграждане на подходите към новите пропускателни пунктове на българска територия да бъде осъвременена. Защото могат да обезсмислят съществуването на трите ГКПП, дори и да са формално “отворени”.

Измежду многото изисквания например, се забравя, че въпросните ГКПП, по своите “габарити”, трябва да отговарят на изискванията на съответните транспортно-коридорни трасета. Което, на свой ред, означава, че става въпрос не само за автомобилни, но и за железопътни трасета. А за да се отговори на тези изисквания са нужни работни териториалноустройствени и урбанистични проекти за трасетата на транспортните магистрали (като автомобилните, по редица параметри, следва да се доближават да автомагистралите, а железопътните – да притежават двойни линии и габарити за скорост 180 км/ч). Ще дам

.Няколко примера

За ГКПП – Рудозем (Елидже) е предвидено само автомобилно трасе. Досега и дума не е ставало за изграждане и на железопътно трасе. А то е от първостепенна необходимост, тъй като близо 100-километровото разстояние до Пловдив силно затруднява железопътната връзка, докато икономическото съживяване на Смолянския регион може да се постигне доста по-лесно с “отварянето” му на юг, към беломорската жп линия през нов граничен преход край село Горово. Между другото, този въпросе обсъждан от български и гръцки парламентаристи още през март 1995 в Пампорово.

Още по-сложен е въпросът за подходите от двете страни към ГКПП “Маказа”. Той е част от трасето на Трансевропейския коридор №9 (Хелзинки-Александруполис) и следователно габаритите на неговото автомобилно и железопътно трасе са абсолютно задължителни. Засега обаче строящият се път Джебел-Кирково-Маказа няма да бъде с такива габарити Отново нищо не се говори и за железопътното трасе от Подкова на юг. Макар че за него има работен проект още от 1941-46, като граничният преход е набелязан при село Кушла, на западния склон на Гюмюрджински Снежник. Разбира се, проектът се нуждае също от осъвременяване.

Снимка на ГКПП Илинден

За ГКПП Илинден (Гоце Делчев - Драма). Съгласно пътната карта на Гърция, до самата ни граница е изграден път от висока категория (№57). Затова от българска страна е наложително транспортните подходи да се насочат към “Юндола”, а не в посока “Предела”, където струмското трасе (Коридор №7) очевидно не може да поеме ново натоварване, дори и след извършваното му разширяване. За тази част на страната ни е нужна

.Подробна регионална стратегия .

в която да се обединят решенията на специфично и комплексно възникналите проблеми на транспортната инфраструктура. Ще припомня печалната акцията “Странджа-Сакар”, за която бяха “усвоени” над 250 милиона лева, а в резултат общините от този район окончателно опустяха и днес гъстотата на населението там е под 10 души на кв.км.

.Сегашното правителство предприе похвални действия при изглаждане на нови гранични пропускателни пунктове и автомобилни трасета. Но при жп връзките са необходими радикални и мащабни практически действия за наваксване на закъснението, за да се избегнат отрицателните последици за българската икономика.