Невротерапия

Безброй много хора дължат излекуването си от привидно безнадеждни страдания на невротерапията, един от най-важните методи на съвременната природна медицина.

Тя била открита вследствие на лекарска грешка при прилагане на един препарат.

Дюселдорф, ноември 1925 г. Доктор Фердинанд Хунеке се намирал в частния си лекарски кабинет заедно със сестра си Ката - 29-годишната жена страдала от дълги години от най-тежка форма на мигрена. Братята й, Фердинанд и Валтер, които поддържали съвместна частна практика, се надя­вали напразно, че могат да й помогнат. Болките непрекъснато се засилвали и междувременно станали толкова непоносими, че било възможно да бъдат успокоени само временно с помощта на силни обезболяващи инжекции.

През въпросния ден състоянието й било особено тежко. Доктор Хунеке искал да изпробва нов препа­рат, който му бил препоръчан от негов колега. Но това, което се случило, опитният лекар можел да нарече единствено чудо:

Едва бил инжектирал лекарството във вената на сестра си и с нея започнала да се извършва неве­роятна промяна. Сгърченото й от болка тяло вне­запно се отпуснало, мъчително разкривеното й ли­це се успокоило и добило нормален вид. Тя започнала да диша дълбоко, като че ли някакъв тежък товар паднал от плещите й. За първи път от години на­сам очите й добили отново своя блясък. Доктор Хунеке наблюдавал неочакваното преобразяване, из­губил ума и дума.

Наистина се случило това, което никой не смя­тал, че е възможно - в момента на поставянето на инжекцията всички болки и оплаквания изчезнали ка­то с магическа пръчка. И още по-невероятното би­ло това, че те никога не се появили отново. Трайно излекуване в рамките на няколко секунди - как можело да се обясни това?

Преди да успее да разреши загадката, д-р Хунеке трябвало да преглътне още един шок. “Чудодейно­то средство”, както установил по-късно, съдържало между другото прокаин, който се използва глав­но от зъболекарите за местна упойка при вадене на зъб. Затова, както фирмата производител посоч­вала в указанието, трябвало да се поставя винаги мускулно и никога директно във вените. В послед­ния случай, както предполагали производителите, последицата би могла да бъде смъртоносна парали­за. Дали вследствие недоглеждането наистина е съществувала опасност за живота на пациентката? Изследванията, които Фердинанд и Валтер Хунеке провели през следващите години, доказали об­ратното. Несъмнено прокаинът притежавал и второ основно свойство, неизвестно дотогава на прои­зводителите. Той действал не само упойващо, но можел и да лекува. Добавянето на кофеин към него пра­вело препарата още по-добре поносим и дори по-ефикасен. Тази нова лекарствена смес била пусната на пазара под наименованието имплетол.

Както при всяко значително откритие, това би­ло само началото. Необходими били още много значим и опит, за да се създаде нов, комплексен метод на лечение.

Следващото нещо, което установил д-р Хунеке, бил фактът, че не е необходимо имплетолът да се вкарва директно във вената. При инжектиране в тъканта в близост до някой кръвоносен съд (артерия) настъпвал същият благоприятен ефект. Следова­телно препаратът действал не чрез кръвта, както изглеждало първоначално.

Поразителният лечебен ефект при пациенти, ко­ито също като Ката Хунеке страдали от хронични болки, би трябвало следователно да се получава пос­редством вегетативната нервна система. Тя е онази част от нашата нервна система, която не можем да контролираме чрез разума си. Това фантастично чудо на природата е, образно казано, един вид кабел­на мрежа - микроскопични, фини електрически про­водници, които, подредени един след друг, биха опа­сали дванадесет пъти екватора. Всяка една от клетките в нашия организъм, около 40 трилиона на брои, с обхваната от тази мрежа и е обединена в едно живо “цяло”. Когато системата функционира гладко, тя е в състояние да изпълнява предназначе­нието си - да контролира жизнените процеси в ор­ганизма. Ако обаче някъде се появи смущение, веге­тативната нервна система реагира с подаване на грешни команди. Резултатът - човек се разболява.

Очевидно, както установили братята Хунеке, с инжектирането на имплетол смущенията изчезва­ли, а пациентите оздравявали. Въз основа на тези изводи те нарекли новия метод невротерапия.

Решаваща роля за успеха на лечението имало и това, къде се поставя инжекцията. Ценна помощ в тази връзка оказали прастарите познания от об­ластта на народната медицина и древнокитайската акупунктура.

Още преди 5000 години се е знаело, че телесните органи са в най-тясна връзка с определени точки вър­ху кожата. В тези точки китайците поставяли свои­те игли. След като за инжектирането на имплетол били използвани същите точки, бил постигнат осо­бено интензивен и широкообхватен лечебен ефект.

Този метод и друг наречен още сегментна терапия, се оказали извънредно успешни при най-различни заболя­вания и особено когато страданията били хронични и неподдаващи се на други начини на лечение - напри­мер при мигрена, невралгии, безсъние, ревматични за­болявания и астма, както и при някои сърдечни бо­лести. Тази терапия била успешна и при заболявания на стомаха, черния дроб и жлъчния мехур, при увеличение на простатата, както и при възпаления на ставите.

Шестнадесет години след своето недоглеждане с благословени последици д-р Хунеке направил още едно истински сензационно откритие.

В началото този път било разочарованието. При една пациентка, която потърсила доктор Хунеке, защото страдала от болезнено възпаление на рамен­ната става, необяснимо защо, методът не подейс­твал. Скоро след това тя отново го посетила - то­зи път се оплаквала от възпаление на стар следопе­ративен белег на подбедрицата.

Сега вече реагирала на инжектирането на имплетол, но по съвсем неочакван начин. Още докато докторът инжектирал около белега, с всяка изминала секунда болките в раменната става намалявали все повече и повече, докато накрая изглеждало така, ка­то че ли никога не са съществували. Пациентката можела вече свободно да движи ръката си, както пре­ди заболяването. Болките не се появили никога по­вече.

Този случай влязъл в историята на медицината и бил регистриран в специализираната научна лите­ратура под наименованието “секундарен (вторичен) феномен на Хунеке”. Същевременно благодарение на него се открили изцяло нови перспективи. Станало ясно, че така нареченото смущаващо поле може да предизвика прояви на заболяване на отдалечено мяс­то в човешкото тяло. Под смущаващо поле се разбират клетки с нарушени електрически функции, ко­ито, подобно на смущаващи предаватели, излъчват болестни импулси по нервните пътища. В гореописания случаи следоперативният белег изпълнявал функцията на такъв смущаващ предавател и при­чинил възпалението в рамото.

Това обяснявало и защо първият опит за лечение останал безрезултатен. В такива случаи е необхо­димо най-напред да се ликвидира смущаващото по­ле. Инжектирането на имплетол изключило смуща­ващия предавател и довело до изчезването на при­чинените от него болестни прояви - така, както се изключва токов шалтер.

Днес ни е известно, че всеки орган, всеки участък от организма може да се превърне в смущаващо по­ле. Най-често става въпрос за хронично възпаление на сливиците, както и за възпалителни процеси в областта на горната и долната челюст и на около-носните синуси. Невротерапевтът обаче търси най-напред белези от рани.

Естествено съществуват и заболявания, които не се лекуват чрез невротерапия. Такива са напри­мер:

· психични заболявания;

· болести предимно на психична основа;

· болести, дължащи се на недостиг или липса на ви­тамини или хормони;

· наследствени заболявания;

· инфекциозни болести в напреднал стадий;

· тежки терминални (Крайни) състояния (между тях болест на паркинсон, бъбречна склероза, ци­роза на черния дроб);

· рак (като съпровождаща терапия и за облекчаване на симптомите невротерапевтичните проце­дури могат да бъдат много уместни).

Откритията на д-р Хунеке били отхвърляни или просто пренебрегвани от преобладаващата част от лекарското съсловие. Та нали те по никакъв начин не отговаряли на преподаваните в университетите медицински знания. Хунеке страдал много от това отношение, особено след като безбройните случаи на излекуване потвърдили междувременно правил­ността на неговите заключения. Той обаче се рад­вал на признанието на проявяващите интерес към новото лекари, които се противопоставяли на тес­ните граници на академичните учения. Хиляди са онези, които практикуват в днешно време невротерапията за благото на своите пациенти.

Съществуването на зависимост между болката и скритите причини за нея се предполагало още в древността.

Преди около две и половина хилядолетия в Еги­пет царувал фараонът Анапер Еса, който страдал от хроничен ставен ревматизъм. Придворният му лекар Арад Наса вече бил изпробвал върху царстве­ния си пациент всички известни по онова време ме­тоди и микстури, но за съжаление без ефект. Болките ставали все по-жестоки и не можели да се облекчат по никакъв начин.

Накрая настроеният по обясними причини извън­редно неблагосклонно владетел поставил на своя ле­кар следния ултиматум: или ще го освободи от болките, или ще нареди да му отрежат главата.

И понеже вече не му идвало нищо наум, Наса ре­шил да си помогне в тази тежка ситуация, като приложи един още неизпробван до този момент метод, използван от неспециалисти, за който бил чувал са­мо от слухове: Той извадил всички развалени зъби на фараона, което по онова време било доста мъчител­на манипулация.

Случило се онова, което той самият считал за невъзможно: Едва бил извадил и последния развален зъб и болките изчезнали. Фараонът се чувствал ка­то новороден, а Арад Наса бил богато възнаграден.

Това е първото регистрирано сведение за лече­ние на смущаващи полета.

Преглеждания: 223

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics