посветено


Неделно те придърпвам върху себе си,

усмихнато те вплитам

в следсънни нежнощения.

А ти се взираш в слънчевите зайчета,

които неусетно са се вмъкнали

през тънките завеси на деня

и топло осветяват раменете ми.

Примирам от изящното на пръстите,

рисуващи по мене петолиния,

а тръпките-разбягали се ноти,

със устните превръщаш в цветомузика,

която с пролет мислите гримира.



Отпивам те с искрящо наслаждение,

въздъхвам те с разтапящо примирие.

Възкачвам бавно сенчестите хълмове,

в пулсиращия мъх по тях потъвам.

Завиваш ме със сладостно безвремие,

и ме засищаш с миг великолепие.



И мъдра безразсъдност ме превзема.



Заплиташ портокалови цветчета

в уханната игривост на косите.

Пречистваща вълшебност.

Възторжена покорност.

Начало, чийто край е удивителна!



Немея от неказани следдумия,

по знамето на гордостта извезани.

Най-силен-в свойта мъжка уязвимост!



Неделно те придърпвам върху себе си...



06-03-2011

Милена Белчева

http://ladydream.blog.bg/

Преглеждания: 138

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics