Младостта на този човек е трагично белязана – още ненавършил  20 години, той се озовава в затвора със смъртна присъда, пометен от бурните ветрове на 1944 г. , отнели живота на мнозина от българския интелектуален елит. Той не говори за тези години, но стиховете, написани в затвора и издадени в стихосбирката му „Боянският майстор”  през 2001 г., са покъртителни. Останал по чудо жив, след дълга одисея по лагери и затвори, той започва работа като бояджия в корабостроителния завод. На 39 г. възраст получава разрешение да следва и завършва висше образование като инженер.

След 1989 г. кипящата му енергия на родолюбец и огненото му перо на публицист и поет се събуждат и той създава през 1994 г. Издателство „Народен будител” и започва да издава уникалния вестник със същото име. Подкрепена от родолюбиви българи от цял свят, беше осъществена  и Историческата конференция с показателното име „България в световната история и цивилизации – дух и култура”, със съдействието на   Община Варна и тогавашния директор на Археологическия Музей – Иван Иванов, откривателят на златния варненски некропол. Негов е и докладът, с който се открива първата конференция – „Варненският некропол и социалното развитие през 4-то хилядолетие пр. Хр.”. Този форум даде възможност разработките на сътрудниците на Археологическия музей да станат достояние на широката общественост.

Като общински съветник през тези години, г-н Боянов съдейства за признаването на забранения дотогава и забравен варненски творец, великия художник Борис Георгиев, който се подписваше Борис Георгиев ди Варна. Под неговото влияние Общинският съвет реши да наименува варненската художествена галерия на неговото име. Този акт се превърна в голям празник за Варна, защото по този случай дъщеря му Виржиния Джакомети подари на родния му град 12 картини на прочутия в цял свят художник.

Издателство „Народен будител” издаде редица книги на забравени и забранени историци, като книгите на основоположника на автохтонната теория за произхода на българския народ, д-р Ганчо Ценов - „Произходът на българите”, „Равносметката” на големия политолог Стефан Маринов, който му поверява архива си, „Небето помни” на Константин Каменов, „Звезда на съгласието”, посветена на инж. Никола Димков, автор на проекта със същото име за създаване на организация на народите, първообраз на ООН. За  двуезичното издание  на „Писмо на папа Йоан Павел II до артистите” през 2000г. , той е поздравен от самия папа, който му изпраща две юбилейни монети със своя лик. Бяха издадени и сборници с докладите от първите шест конференции.

Но може би най-голямата заслуга на Димитър Боянов е, че той спомогна за създаването на кръг от родолюбци, хора – патриоти, които получиха възможност да споделят своите идеи. Той събра българите от целия свят на форума на  тази уникална конференция и ги свърза с чувствата на братско единение. За пръв път се даваше възможност  българите от разпокъсана България да се срещнат, да споделят радости, и болки, и надежди. 

   И ако „времето е в нас и ние сме във времето” по думите на Дякона Левски, то Българското Време избра да влее своя могъщ Дух  в патоса на словото и делата на Димитър Боянов, този  физически дребен човек, за да сложи началото на нова България, да върне достойнството ни, да ни обърне към корените и истината за българския род, да ни припомни за братята ни българи извън България, та да не изгубим Пътя си през хилядолетията, който ни води към вечността.

 

 

 

 

 

 

Преглеждания: 329

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics