Въпросът за мястото на България в съвременния свят е доста сложен и
труден. Добре известен е фактът, че тя не разполага нито с човешките,
нито с материалните или с финансовите ресурси на Великите сили. Така, че
единствената основа на която България може да гради своята външна
политика в пълно съзвучие със своите национални и геостратегически
интереси е нейното географско положение като мост между два
континента-Европа и Азия и преден форт пост на християнската
цивилизация.
Изхождайки от тези обстоятелства е необходимо нашите геополитически и
междудържавни взаимоотношения с другите страни и народи да почиват на
няколко железни принципа: "Добро е това, което е добро за България!",
"България няма вечни приятели, но има вечни интереси" и "Взаимно
уважение и зачитане на интересите". Случаят с Косово е пределно
показателен в това отношение: без нашето съгласие за сухопътните и
въздушни коридори поискани тогава от НАТО, обръчът около Милошевич
нямаше така бързо и ефективно да бъде затворен. Русия отлично разбира
това и по тази причина винаги ще се стреми да ни привлече на своя
страна. Още повече, че заедно с нас тя като цяло губи и Балканите. Една
нейна традиционна сфера на влияние.
Въпреки всички проблеми и трудности които България днес преживява тя
може да има едно блестящо бъдеще-бъдеще на народ и държава, на повече от
1300 години, на нация която е преодоляла превратностите на историята и е
оцеляла във времето и пространството.
Всеобщо е убеждението, че България трябва да развива ползотворни и
перспективни отношения с всички страни и народи които желаят същото.
Само тогава ние ще можем да имаме един истински икономически просперитет
и национална сигурност. За тази цел обаче е необходимо България да
потърси гаранции за своя суверенитет и териториална цялост не само от
НАТО и ЕС, но и от останалите две реални велики сили-Русия и Китай.
Както и естествено от съседите си. А това е така защото ако зад Турция
стои САЩ, зад Сърбия Русия, зад Гърция Европа, зад Румъния Франция, то
като цяло зад нас не стои никой. С изключение може би само на Германия,
но нейното приятелство ни струваше две национални катастрофи. Да не
говоря, че и тя не винаги е била коректна с България. Така, че за
съжаление ние не разполагаме с такива могъщи покровители или съюзници на
които винаги и безрезервно да можем да разчитаме с каквито разполагат
нашите съседи. И то най-вече намиращи се в непосредствена близост до
нас.
Най-голямата трагедия обаче за България не е в това че тя е бедна или
малка, а в това, че имаме политици, но ни липсват държавници. За разлика
от първите вторите първо мислят за държава си, а не за теснопартийните
си интереси. В този случай е достатъчно само да се посочат за пример
такива миниатюрни или по-малки от нас страни като Монако /2 кв.км./,
Малта /316 кв.км./която дори си внася и питейната вода, Швейцария,
Белгия, Нидерландия, Хърватска и т.н.
Какво е необходимо за това? Преди всичко държавници и личности от ранга
на Аспарух и Тервел, на Крум и Омуртаг, на княз Борис І и Симеон Велики,
на царете Калоян и Иван-Асен ІІ/извел България по мирен път от
тресавището на безпътицата и я превърнал в първа сила на Балканите/, на
Раковски и Каравелов, на Левски и Ботев, на Даме Груев и Гоце Делчев, на
Стефан Стамболов и княз Александър Батенберг, на Тодор Александров и
Иван Михайлов и на още много други като тях. Именно тогава и само тогава
ние ще е чувстваме и ще бъдем неделима част от голямото семейството на
европейските народи при изричното условие за пълен национален
суверенитет и зачитане на интересите.
А колкото до така наречения "цивилизован" избор, то той не е направен
сега, а още през 718 г. под стените на Константинопол. Тогава хан Тервел
напълно разгромява арабските нашественици и спасява Византия и Европа
от техните опустошителни набези. Така, че ние винаги сме били и ще бъдем
неделима част от нея.
Главното, стратегическото направление на нашата външна политика трябва
да бъде насочено както към трите реални велики сили-САЩ, Русия и Китай
от една страна, така и към Р.Македония от друга. Подчертавам мястото на
последната във външнополитическата стратегия на България изхождайки от
етногенезиса на двете държави, от общата историческа съдба, култура и
език. Р.Македония е най-естественият ареал по отношение на двустранното
ни междудържавно сътрудничество в областта на културата, икономиката и
военното дело. Или казано с други думи да се потърсят възможности за
образуването на едно общо етно-културно пространство в което българските
и македонските печатни издания, медиини или други продукти да се
разпространяват законно и свободно. По такъв начин хората в Р. Македония
ще могат да прочетат "Спомените на Иван Михайлов" и преоткрият своите
исторически български корени. Още повече, че и езика на тези хора е
езика на Кирил и Методий. А той няма нищо общо с езика на Александър
Велики. Затова ние имаме пълното право да кажем, че представляваме "един
народ, живеещ в две държави", който рано или късно най-вероятно ще се
обедини. Преди това обаче е необходимо ясно и категорично да заявим, че
"македонската" нация е изкуствено творение на Коминтерна, създадена в
съответствие с тогавашните геостратегически интереси на СССР и Кралство
Югославия, на Югославската КП пренебрегвайки българските национални
интереси.
Днес отношенията ни вече би трябвало да почиват на основата на свободата
и демокрацията. На активното сътрудничество във всяка една област
представляваща взаимен интерес. А те са много. Особено след като и
Р.Македония най-активно се стреми да стане пълноправен член на ЕС.
По отношение на стопанските ни контакти също така могат да се направят
много неща. За тази цел обаче е необходимо да се създаде единно
икономическо пространство от бреговете на Охридското езеро до река Дунав
и Черно море в което българските и македонските юридически и физически
лица да имат равни права и възможности без значение на коя територия се
намират. А техните съвместни фирми да не се таксуват като чужди. По
такъв начин и самите бизнесмени от Р. Македония ще бъдат заинтересовани
колкото е възможно по-скоро да се построи ж.п. линията до Скопие, както и
много други съвместни инфраструктурни обекти.
Възможностите ни във военната област също така не са за пренебрегване.
Но ако наистина искаме хората там да ни вярват и разчитат на нас е
необходимо ясно и категорично да заявим, че ние като нация и държава
заставаме изцяло зад тях / а не зад македонизма / и всяко едно
посегателство върху териториалната цялост и суверенитета на Р. Македония
от страна на албанските екстремисти ще бъде прието и като посегателство
върху България. Така, че на тази основа тя ще продължава да оказва
всестранна помощ на Р. Македония. Дори и ако се наложи заедно с армията й
да защитава ненакърнимостта на границите на републиката. Но за да се
задълбочи това сътрудничество е необходимо да предложим на Македония
сключването на една междудържавна двустранна военна конвенция за
приятелство и взаимопомощ чрез която да се гарантира както военното
сътрудничество между двете държави, така и това че те няма да позволят
техните територии, население и армии да бъдат използвани една срещу
друга от която и да е останала държава. Естествено това се отнася и за
чуждите военни бази ако някога такива бъдат създавани в България или
Македония. Освен това могат да се потърсят възможности и за изграждането
на единна отбранителна система чрез създаването на съвместни въоръжени
сили за бързо реагиране или на други подобни военни формирования или
структури под общо командване, които да могат да действат както на
територията на Р.България, така и на територията на Р.Македония. Другите
варианти са свързани с провеждането на съвместни учения,
демилитаризиране на общата ни граница за сметка на останалите, на
коопериране във военната индустрия и т.н.
Успоредно с това обаче от изключително голямо значение за нас са и трите
реални велики сили-САЩ, Русия и Китай. Това е така защото тук винаги са
се кръстосвали и ще се кръстосват не едни интереси, а стабилността на
Балканите в голяма степен зависи от тях.
Затова България трябва да развива най-ползотворни и добронамерени
междудържавни взаимоотношения с всички съседни или други страни и народи
които са от значение за нас.
Разбира се от първостепенна важност за България сега са САЩ като водеща
световна сила както в рамките на НАТО и ЕС, така и извън тях. Но тъй
като разстоянията между нас са огромни, то може би е най-добре тези
контакти да се съсредоточат главно в областта на културата, високите
технологии и военното дело. Още повече, че е много по изгодно да си
доставяме нужните суровини и материали от такива близки до нас държави
като Румъния, Украйна, Казахстан, Азербайджан, Русия, Полша и други и да
използваме най-съвременните световни технологии.
Другата велика сила която винаги е влияела и ще влияе на Балканите, това
е Русия. Така, че каквито и да бъдат междудържавните ни взаимоотношения
с нея те трябва да почиват на следните няколко обективни фактора.
На първо място тя е най-голямата по територия страна в света, дори и
след разпадането на бившия СССР. А от нея ни дели само едно малко и
затворено море-Черно море.
На второ място Русия е свръх ядрена сила и едва ли някой би посмял да и
посегне с лека ръка. Случаят с Грузия е достатъчно показателен в това
отношение.
На трето, но не и на последно по значение място е обстоятелството, че
там се намират републиките, областите и др. които се смятат за
наследници на Волжко-Камска България основана от хан Котраг, син на хан
Кубрат и брат на Аспарух / Чувашия, Татарстан, Башкирия, Самара,
Уляновск .../. Още повече, че в днешно време българщината по тези места
отново се възражда и от нашите взаимоотношения с Русия в голяма степен
зависи нейното бъдещето. Дори в Казан вече е учреден Български
национален конгрес.http://www.mi.ru/~bolgar
Решаването пък на въпроса със Западните покрайнини също така в голяма
степен зависи от нея защото тя има най-голямо влияние в Сърбия. Още
повече, че след като помогнахме на НАТО по време на югославската криза
положението на нашите сънародници там с нищо не се подобри. Дори сигурно
е станало по-лошо.
Третата велика сила която е от съществено значение за нас е Китай. Това е
така поради факта, че ако днес САЩ са номер едно в света, то той
разполага с всичко от което има нужда и една икономика която с течение
на времето най-вероятно ще изпревари американската. Да не говорим, че
както си върна Хонконг и Макао, така рано или късно Китай ще си върне и
Тайван. А САЩ едва ли биха застрашили собствената си национална
сигурност само заради един остров с който нямат нищо общо. Още повече,
че и според международното право Тайван е неделима част от
териториалната цялост и суверенитет на Китай.
Това задължава ние да имаме специални отношения с него и Казахстан тъй
като ако зад Турция стои САЩ, а зад Сърбия Русия то нашето положение в
това отношение никак не е благоприятно. Доброто в този случай е само
това, че поне на този етап тези две държави нямат ясно изявен свой
стратегически съюзник на Балканите. Така, че ние можем най-ефективно да
се възползваме от този факт. Освен това Китай е и ядрена сила с която
всички се съобразяват.
Също така той е на граница и с Казахстан. Последният пък стига до
Каспийско море. А най-прекият ни път до Китай минава през Грузия,
Армения, Азербайджан, Каспийско море и Казахстан. При така стеклите се
обстоятелства най-хубавото за нас е това, че първите две страни са
разположени в тилът на Турция и са наши стратегически съюзници. С
третата пък никога не сме имали сериозни проблеми.
Разбира се с не по-малко значение за България трябва да бъдат и онези
държави в които живеят компактни маси наши сънародници или са
стратегически за нас като Румъния, Сърбия, Гърция, Унгария, Полша,
Украйна, Молдова, Грузия, Армения, Израел, Хърватска / единственият ни
приятел на Балканите/, Албания, Казахстан и т.н. От споменатите страни
обаче е необходимо да се отдели по-голямо внимание на Украйна и
Казахстан.
Първата е от съществено значение за България поради следните няколко
причини.
На първо място тя е най-голямата европейска държава, като се изключат
Русия и Турция.
На второ място Украйна може да ни осигури необходимия баланс по
отношение на Румъния и донякъде на Русия в случай на необходимост. За
тази цел тя естествено трябва да си взаимодейства с Полша и Унгария.
На трето място в нея има много българи. Още повече, че основните
центрове за масово преселване на българите по време на османското
робство са в Румъния, Молдова и Украйна / Болград, Одеса, Бердянск, Крим
и т.н./. Така, че като цяло в Русия сега живеят само волжките българи.
Казахстан също така е много важен за нас.
На първо място той може да ни осигури така необходимата връзка с Китай
тъй като е на граница с него. Освен това е и изключително богат на нефт и
газ от които ние имаме толкова голяма нужда.
На второ място той е значителна по територия държава, макар и в голяма
степен пустинна.
На трето място според някой наши историци неговите източни и
североизточни части се смятат за прародина на древните българи. А и сега
един от най-високите върхове в планината Тян Шан носи името хан Тенгри
което ясно и точно говори за древните ни връзки с тези народи от
възраждането на които можем да имаме само полза.
Освен това има и някой далечни, но много важни за нас държави като
Канада, Венецуела, Бразилия, Аржентина, Египет, ЮАР, Австралия, Япония
...
Макар, че разстоянията между България и Канада са огромни тя е от
особено значение за нас защото през последните години там се заселиха
много млади българи и тя влиза в групата на Г-7.
Другата страна на която е необходимо да отделим нужното внимание е
Венецуела. Тя е богата на нефт и газ и може да ни осигури някаква
алтернатива по отношение на руския. Освен това и водачът на една от
техните най-големи политически партии е българин. А според нашия писател
Иван Димитров и проф. Драгомир Драганов Венецуела е открита между 1499 и
1509 г. от Драган Охридски, останал в историята със своето испанско
име-Алонсо де Охеда/Драган на испански е Алонсо, де Охеда-от Охрид/.
За съжаление обаче в Бразилия няма много българи, но въпреки това тя е
на пето място по територия след Русия, Канада, Китай и САЩ и разполага с
колосални материални и всякакви други ресурси. От друга страна пък да
не забравяме, че бъдещият й държавен глава може да се окаже с български
корени.
Аржентина не е толкова богата, но в нея живеят много наши сънародници.
Така чрез тези три държави ние ще имаме пълната възможност да излезем на
пазарите в Южна Америка и развием ползотворни икономически или други
контакти с всички страни в региона които са от значение за нас.
Египет също така не е без значение за България, тъй като там е
разположен Суецкия канал. Един изключително важен и стратегически канал
за този който го владее. Затова е необходимо на тази основа да се
потърсят нужните пътища, методи, начини и средства за най-ефективното
задълбочаване на междудържавното ни сътрудничество в областта на
транспорта. Още повече, че първите ни контакти с Египет датират още от
времето на Симеон Велики, а през Възраждането там е имало много
български търговски кантори.
Другата важна за нас държава в Африка е ЮАР защото там напоследък се
заселиха много българи и тя е икономически най-добре развитата страна на
континента.
Австралия също така не е без значение. Това е така, тъй като тя е голяма
страна, разполага със значителни природни богатства и там живеят много
наши сънародници.
Израел пък е от изключително голямо значение за България защото е в
тилът на Турция и заема важно геостратегическо положение в региона,
водещ е в него и има огромно влияние в цял свят. Така, че от
взаимноизгодното ни междудържавно сътрудничество с него можем да имаме
само полза. Особено след като и той е ядрена сила. Това разбира се
съвсем не пречи да задълбочим контактите си и в останалите сфери на
обществено-политическият живот- култура, високи технологии, икономика и
т.н. Така, че не бива в никакъв случай да го пренебрегваме. И то като се
има предвид, че по време на Втората световна война ние сме спасили
около 50 000 евреи. А такива неща трудно се забравят.
По отношение пък на Япония възможностите ни са свързани най-вече със
сътрудничество в областта на културата, науката, изкуството, високите
технологии и други подобни заради огромните разстоянията които ни делят.
На следващо място, но в никакъв случай не и на последно по значение е
необходимо да бъдат нашите съседи защото колкото и негативно да сме
настроени един към друг така или иначе съдбата ни е определила да живеем
заедно на Балканите. Тук, сега и завинаги. Още повече, че омразата
ражда омраза, а с нея далеч не се стига. Достатъчно е само да си спомним
за уроците на Черномен /1371/ и Плочник /1387/, на Косово поле /1389/ и
Константинопол /1453/ решили съдбата на Балканите за векове напред. Да
не говорим, че нито Великите сили, нито Европа или светът като цяло
просто така биха приели едни евентуални ревизии на сегашните ни граници.
Но ако все пак това някой ден се случи, то националното ни обединение
най-вече може да се осъществи с Р. Македония като независима държава и
Западните покрайнини, тъй като те не са дадени само на Сърбия. Така, че
въпреки вековните ни вражди и недоверие натрупало се помежду ни е
необходимо в съзвучие със съвременните реалности да се намерят нужните
пътища, методи, начини и средства за развитието на едни ефективни и
перспективни междудържавни взаимоотношения с всички съседни или близки
нам народи. Тук е достатъчно само да се посочат за пример такива държави
като Германия и Франция които толкова пъти са воювали помежду си в
своята история, но въпреки всичко сега си сътрудничат най-активно във
всичко едно нещо което им е от взаимен интерес.
Основните цели на всяка една външна политика трябва да бъдат свързани с
решаването на основните проблеми и задачи стоящи пред която и да е нация
и държава. Само тогава тя ще има реално значение и смисъл за
обикновените хора. По отношение на България тази политика е необходимо
да реши един основен въпрос. А той е духовното обединение и
икономическата интеграция на българите по света.

Преглеждания: 501

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics