Лично мнение на Николай Ненов Христов от гр. Левски, обл. Плевен, Р. България относно българите в Румъния


България да направи всичко възможно за да се възстановят или изплатят по реални цени имотите на българите в Румъния.


Да се поиска от българското правителство неговото най-активно съдействие, включително и финансово за решаването на този проблем.


Да се използват умело религиозните “различия” между българите там и да се постави въпроса не само за представителството на тези от Банат в румънския парламент, но и за такова на българите от Влашко, Молдова и
Северна Добруджа. Или казано с други думи нашите сънародници да имат минимум
поне по един депутат от всяка област в него. Най-малко четири.


Да се потърсят възможности за изучаването на литературен български език под каквато и да е форма в румънските училища. Разбира се само там където живеят българи или пък има желаещи за това. Включително и румънци. Дори
и ако трябва да е на елементарно ниво. Все пак това е по-добре от нищо.


Да се потърсят способи за неговото усвояване не само в училищата, но и извън тях. Например в неделните училища към църквите, дружествата и т. н. Особено за тези които вече няма как да ходят на училище, но
и в същото време не са забравили, че са българи.


Да се постави въпроса пред българското правителство за финансирането не само на банатските, но и на всички останали българи в Румъния.


Да се потърсят необходимите пътища, начини, методи и средства за изграждането на бараж или мост при Никопол-Турну Мъгуреле и създаването на един транспортен коридор от София до Букурещ през Мездра, Ясен /
на няколко километра от Плевен / Никопол, Турну Мъгуреле и Александрия.


Да се потърсят възможности за създаването в Букурещ на един координационен център за всички българи в Румъния. Това се обуславя от следните няколко фактора.


На първо място Букурещ е столица на Румъния и думата на българите от там би тежала най-много в румънския парламент.


На второ място от историческа гледна точка първите български области не са Мизия, Тракия и Македония, а Мизия, Влашко, Молдова и Югозападна Украйна. Да не говоря, че и двата ни най-големи отбранителни вала още от
времето на Аспарухова България се намират в днешно Влашко- Новакова бразда и
Сюдика.


На трето място българите във Влашко, Молдова и Северна Добруджа изповядват водещата и официална религия на Нацията-източноправославната.


На четвърто място Влашко е най-близко до Мизия. Дели ги само една река която не винаги е била гранична и то заема средищно място спрямо Банат, Молдова, Северна Добруджа и Трансилвания. Така, че водещата роля на
българите от Влашко е очевидна.


Основните усилия обаче трябва да се насочат към Северна Добруджа тъй като тя за разлика от всички други румънски области е международно призната като изконна и историческа българска земя. Така, че там ние сме си в
правото. Затова българите от Северна Добруджа могат и имат законното и пълно основание
да поставят въпроса не само за своите
имоти там, но и за една максимална
културна и административна автономия на областта в рамките на Румъния.
Естествено използвайки за тази цел опитът на Унгария с Трансилвания и разбира
се взаимодействайки си с нея. Да поискат от официалните държавни власти както свои
църкви и училища, така и културно –информационни центрове и читалища. Такива
каквито те са имали дори и по време на най-черното робство в цялата ни
история-османското. А специално или само в Северна Добруджа българският език да
се изучава в съотношение 50 на 50 спрямо официалния. Така Румъния ще покаже
дали и доколко е демократична и цивилизована страна, членка на ЕС.


Да се потърсят възможности за откриването на филиал на Великотърновският университет в Констанца и на наше генерално консулство там, на български лицей в Бабадаг … Да се разширят максимално консулските ни служби и ангажират почетни
консули като цяло в Румъния, най-вече в Северна Добруджа / Мъчин, Тулча, Сулина,
Черна вода, Бъняса, Хършова /, Браила,
Яш, Сучава, Гюргево, Турну Мъгуреле, Кълъраш, Зимнича, Бекет, Калафат,
Олтеница, Александрия, Мъгуреле. Крайова, Брашов ...


Да се направи всичко възможно за печатното и медиино присъствие на България в Северна Добруджа, Влашко, Молдова и Банат. Включително и чрез системното издаване на местни вестници и списания с помощта на
българската държава . Те трябва да бъдат на литературен български език или да
бъдат двуезични в зависимост от възможностите или ситуацията. Да се изгради
някаква печатна и медиина база за всичко това в Северна Добруджа. Или казано с
други думи да се наблегне специално на тази област по понятни причини.



Моят Skype e nikolai19651, а GSM 0886178192

Преглеждания: 120

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics